Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Фин (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Next of Kin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
sqnka(2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon(2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хосп

Заглавие: Зодия убиец

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-315-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9660

История

  1. —Добавяне

Деветнайсета глава

Фин все още свикваше със съботите. През седмицата той беше толкова зает с работата и с грижите за Сали, че нямаше време да мисли. Спреше ли се, всичко щеше да отиде по дяволите. Когато идваше уикендът обаче, беше време да си поеме дъх и да понесе трудностите да бъде попечител на чуждо дете. Именно това време най-много го плашеше. Именно това той най-много се боеше да не оплеска.

Тази събота Сали спа до по-късно от обикновено. На връщане от Ню Хемпшир спряха по пътя да вечерят и се прибраха по-късно, отколкото планираха, Фин по навик се събуди в пет и половина. Искаше да поспи до по-късно, но вътрешният часовник не му позволяваше. Една от ирониите на стареенето: колкото повече му се спеше, толкова повече тялото му се съпротивляваше на съня.

Обу маратонки, навлече си стара тениска и излезе за сутрешния си джогинг. Не беше почитател на спорта само заради самия спорт, но в ранното съботно утро имаше нещо, което обожаваше. Сякаш целият град беше негов. Докато се движеше през ранната утринна мъгла, всичко наоколо беше замряло. Спусна се надолу по Бънкър Хил, мина покрай океанския бряг, после обратно по течението на Чарлз Ривър. Градският силует на Бостън от лявата му страна. Къщите покрай реката с техните красиви изгледи за милиони бяха потънали в мрак и тишина. Офис сградите зад тях също не даваха признаци на живот. Чувстваше се като последния жив човек на планетата и всичко това му принадлежеше. Единственият, който истински познаваше това място с всичките му пороци, красоти и прелести. Беше като да гледаш любимата, докато спи — изключителен момент на несподелена интимност.

Когато отново навлезе в очертанията на Чарлстън, градът вече се събуждаше. Камиони, превозващи стоки и храни, бавно пъплеха към търговския район, без да се налага да бързат като през седмицата. Само от време на време ги подминаваше някое такси. Магията беше развалена и за пореден път беше принуден да сподели любимия си град с останалите му жители.

Когато зави зад ъгъла и започна да се изкачва към сградата, в която живееше, видя Козловски да го чака на стълбите. Издаваше го шлиферът.

— Звънях, но никой не ми отвори — каза бившето ченге, когато Фин се приближи до него.

— Ходих да тичам — отвърна адвокатът и отключи вратата.

— А Сали?

— Спи. Нали е тийнейджърка. Дори и терористично нападение не би я събудило в събота сутрин.

Козловски не оцени шегата, остана сериозен.

— Какво има? — попита го Фин.

— Детектив Лонг дойде във фирмата вчера. И беше доста сърдит.

Фин се намръщи.

— Разбрал е, че продължаваме да нищим убийството на майка ми ли? — Козловски кимна и той добави: — Това ще ни създаде проблеми.

— Има и още.

— Какво?

— Разпитвал е Макдугъл.

— Иймън ли? Но защо?

— Защото Макдугъл е бил шеф на майка ти, когато е работила в „Рескю Файнанс“. Звъняла му е няколко пъти, преди да я убият.

— Майка ми е работила за Макдугъл?

— Така изглежда.

— И трябваше да дойдеш чак сега, да ми го кажеш в шест сутринта?

— Бях притеснен. Реших, че ако Макдугъл е имал някаква причина да убие майка ти и ако разбере, че си ходил в Ню Хемпшир да душиш, тогава… кой знае как би свършила цялата работа. Може би ще подгони и теб. И по-странни неща са се случвали.

Фин разбра защо Козловски е бил разтревожен, че никой не му отваря. Изведнъж се сети нещо и очите му се разшириха от страх.

— Боже мой! — прошепна. — Сали! — Обърна се рязко и панически изкачи на бегом стълбите до апартамента.

* * *

Лонг се събуди на дивана. Ръката му беше изтръпнала, а лицето му до такава степен се беше притиснало до дамаската, та имаше чувството, че шарката се е отпечатала върху бузата му. Надигна се на другата ръка и зърна върху дивана огромно петно от лигите му.

Затвори очи и разтърка челото си. Болката беше силна и като че започваше от мозъка, зад очните ябълки, в посока към слепоочията.

През прозорците струеше слънчева светлина и отварянето на очите стана болезнено. Бутилката „Йегермайстер“ лежеше на пода до масичката за кафе, беше почти празна. Върху светлия паркет имаше локвичка. Дори от мястото, на което седеше, той видя счупените бутилки, с които беше препълнена мивката. За миг си помисли дали да не повърне, но пристъпът не беше достатъчно силен. Може би по-късно.

В съзнанието му изплуваха събитията от изминалия ден. Разпитът на Макдугъл, бурната му и неуспешна визита в кантората на адвоката, срещата с Джули Расин в апартамента му. Срамът от случилото се го измъчваше и той изпусна тих стон.

Протегна се за бутилката „Йегермайстер“. В нея все още беше останало малко. Не достатъчно, за да се напие, но достатъчно, за да спре болката.

Преди да отпие, се спря за момент, обзет от колебание. „Само малко — каза си. — Само колкото да изкарам деня.“

Когато надигна бутилката, за да отпие, погледът му неволно се спря върху папката на масичката за кафе. Помъчи се да си спомни и челото му се набръчка. Трябваше да се сети. Джули беше донесла папката, нали така? Защо? Постепенно спомените се обединиха в едно цяло. Случаят „Конър“. Телефонните разпечатки. Вътрешна сигурност. Тъкмо когато алкохолът достигна гърлото на бутилката, паметта му се проясни напълно.

Сенатор Бюканън.

Остави бутилката, без дори да близне от нея, и се протегна към папката. Част от нея беше мокра и беше залепнала за масичката. Когато я дръпна, тя се откъсна. Папката съдържаше цялата информация, разпечатките. Елизабет Конър беше звъняла на сенатор Джеймс Бюканън пет пъти през седмиците, предшествали смъртта й. Всеки път след разговора с него тя се беше свързвала с Иймън Макдугъл.

Лонг впери поглед в папката за няколко секунди. Съзнанието му работеше бавно като ръждясала машина. Въпросите ставаха все повече и повече, до степен, в която не можеха да бъдат пренебрегвани. Каква беше връзката между Макдугъл, Конър и сенатор Бюканън?

Дори не осъзна, че се е изправил. Инстинктивно се насочи към банята, за да си вземе душ, да се обръсне и да си измие зъбите. Умът му беше обсебен от планиране на атаката, премисляне на евентуалните подходи и на последиците им. Едва когато стигна коридора, водещ към банята, се обърна и отново погледна към бутилката.

Тя продължаваше да стои там, върху масичката за кафе. Отворена, очакваща го.

Направи крачка назад, към бутилката. Нямаше да му навреди, нали? Дори можеше да проясни съзнанието му. Може би това беше правилното решение.

Поколеба се, но накрая се обърна и тръгна към банята. Бутилката щеше да почака, докато излезе от душа. Може би тогава…

* * *

Фин си наля чаша кафе, все още ръцете му трепереха.

— Сега какво? — попита го Козловски.

Уплашени, двамата бяха изтичали нагоре по стълбите. Фин успя чак на втория път да отключи, след което направо влетя по коридора към стаята на Сали. Удивително колко бързо помещението се беше превърнало в нейна стая. Години наред то беше служило като спалня за гости. Дори в началото, след като тя се нанесе при него, той продължи да нарича така. Но сега без съмнение това беше нейната стая и нейният дом беше тук.

Той отвори рязко вратата и изкрещя, останал без дъх:

— Сали!

Тя беше там. Все още блажено се протягаше под завивките. Викът му я стресна и окончателно я разбуди:

— Господи! Какво, по дяволите…

Фин вдигна оправдателно ръце.

— О, извинявай… Мислех, че… аз само… Извинявай.

Козловски зад него клатеше глава.

— Какво има? — попита Сали.

— Нищо — излъга той. — Продължавай да спиш. Извинявай.

— Боже! — повтори момичето, наметна върху себе си завивките отново, а Фин внимателно затвори вратата.

Двамата с Козловски след това отидоха хола и разказаха един на друг събитията от предния ден. Фин направи кафе, докато бившето ченге описваше посещението на Лонг в кантората. Адреналинът и страхът за Сали все още владееха Фин, когато Козловски го попита какво ще правят оттук нататък.

— Не знам — отвърна той и отпи глътка от кафето. Чу как Сали пусна душа в банята и си даде сметка, че имат само няколко минути да поговорят насаме, преди тя да дойде. Не искаше да я тревожи повече, отколкото го беше сторил до момента.

— Хауланд каза, че майка ми е взимала големи заеми от шефа си. Ако Лонг е прав и Иймън й е бил шеф… — издиша тежко.

— Иймън не обича, когато хората не му се разплащат. Става сприхав и раздразнителен.

— Дотолкова сприхав, че да убие човек?

Козловски сви рамене.

— Зависи колко пари му е дължала.

— Трябва да се опълча на Иймън.

Приятелят му се замисли.

— Може би — каза накрая. — Ако обаче го обвиниш в убийството на майка ти, връзката между клиент и адвокат ще се обтегне.

Душът спря и Фин чу как Сали влезе в стаята си. Тя не беше от онези момичета, които полагаха много грижи за външния си вид, което означаваше, че разговорът му с Козловски вече е към края си.

— Не мога да оставя нещата просто така — каза той. — Освен това той рано или късно ще разбере, че съм знаел. Ще ме погледне веднъж на следващата ни среща и ще го разбере по очите ми.

— Да, вероятно си прав. Кога мислиш да го направиш?

— Днес.

— Може да не е в офиса си.

— Имам номера на мобилния му телефон. Така или иначе съм процесуален представител на сина му. Ще му се обадя и ще му кажа, че трябва да се видим.

— Няма да ходиш на срещата сам. Аз ще дойда с теб.

— Той може да настоява да съм сам.

— Да настоява колкото си ще. Няма да стане.

Фин кимна.

— Лиса може ли да наглежда Сали тази сутрин?

— Да — отвърна Козловски. — Обаче може да поиска обяснение.

— Ще й кажеш ли?

— Не всичко. Поне докато не сме сигурни.

Вратата на стаята на Сали се отвори.

— Не искам Сали изобщо да знае за тези неща — побърза да каже тихо Фин.

Козловски кимна.

Секунди по-късно момичето влезе в кухнята и попита:

— Добре, някой ще ми каже ли каква беше тази работа?

Двамата мъже се спогледаха.

— Нищо — отговори Фин.

— Аз не съм идиотка.

— Бях навън и тичах, когато дойде Коз, а ти не си му отворила, като е звъннал отдолу. Обезпокоих се да не ти се е случило нещо.

— Това не беше безпокойство, ами чист страх.

— Сериозно ти говоря, не се тревожи за това. Лиса иска да й помогнеш с бебето тази сутрин. Може ли?

— Може, ако ми кажеш какво става в действителност.

Фин остави без внимание ултиматума.

— По обяд? — попита той Козловски.

— Става.

— Добре. — Фин плесна с ръце, за да даде знак, че разговорът е приключил. — Ще отида да си взема душ.

— Аз се връщам вкъщи — каза приятелят му.

Сали изгледа първо единия, после другия.

— Страхотно. А аз ще си седя тук сама и ще се опитвам да не мисля какво премълчавате.