Дейвид Хосп
Адвокат за милиони (42)

Четирийсета глава

Фин последен излезе от водата и когато се озова на сушата, трескаво затърси с поглед Сали. Тя лежеше по гръб на няколко метра от него с подуто и синкаво лице. На устата й все още беше залепена лентата. Тя не дишаше.

Девън задъхан лежеше на няколко метра от нея.

— Аз съм добре — каза той. — Помогнете на нея.

Козловски вече се беше заел да й оказва първа помощ. Той свали лентата от устата й и я обърна на една страна. От устата й потече вода. Козловски допря огромната си длан върху корема й и натисна няколко пъти. Сали изплю още вода.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита го Фин.

— Горе-долу. — Той я обърна по гръб и допря ухо до гърдите й. — Нищо. — Допря двете си длани до гръдния кош и започна да й прави изкуствено дишане, натискайки гръдната кост. После наведе назад главата й и премина към дишане уста в уста.

— Какво става? — попита Девън, който от мястото си не можеше да види случващото се. — Тя добре ли е?

— Още не — отвърна Фин.

— Господи, моля ви се, направете нещо!

— Правим всичко, което ни е по силите. Тя престоя дълго във водата. — Той гледаше как Козловски продължи с опитите да съживи момичето. Накрая детективът го погледна и поклати глава, Фин извади от джоба телефона си, но водата го беше направила негоден за използване. Когато вдигна очи от телефона, с изненада видя детективите Санчес и Стоун. Зад тях се виждаше катастрофиралият бял микробус. Хюит и Портър се суетяха около него и се опитваха да отворят задните врати. Вместо да ги попита какво се е случило — как са се озовали тук и какво е станало с Килбраниш — Фин само каза:

— Повикайте линейка.

— Вече идват насам — отвърна Санчес. После погледна към момичето. — Тя добре ли е?

— Не знам — отвърна той.

В този момент Сали изкашля вода и тялото й потрепери, обърна се настрани и изплю литри вода. Козловски седна и я погледна. Тя отново застина, после пак потрепери, докато организмът й се мъчеше да се избави от погълнатата вода. След още миг си пое въздух и това отново предизвика кашлица, Фин наведе глава към коленете и за малко не припадна от вълнение.

— Тя добре ли е? — попита Девън.

Адвокатът погледна към Козловски, който му кимна утвърдително. Девън въздъхна облекчено, но лицето му беше бледо. Беше полегнал на хълбока си, подпрян на лакътя. Изглеждаше някак странно крехък и уязвим.

— Добре ли си? — попита го Фин.

— Нищо ми няма. Само малко съм останал без въздух, това е.

— Аз също — каза Фин. Мали обаче изглеждаше доста зле и той се приближи до него. Девън беше закрил с ръка гърдите си. Фин забеляза тъмно петно, което постепенно се уголемяваше върху ризата му. — Мамка му, Девън, ти си прострелян.

Мъжът погледна ризата си, без да се изненада.

— Ще ми мине — каза. — Трябва само да си поема въздух. — Той се усмихваше, докато говореше, но клепачите му натежаваха.

Фин се обърна към Стоун и извика:

— Къде, по дяволите, е проклетата линейка!

* * *

Хюит чуваше шума откъм реката. Изкушаваше се да отиде да види какво става там, може би дори да предложи помощта си, но не можеше. Трябваше да държи под око Портър. Колегата му сякаш беше изгубил всякакво чувство за реалност. Дърпаше задните врати на микробуса и крещеше:

— Те са тук, вътре! Знам, че са вътре!

Вратата обаче не искаше да се отваря.

Хюит сложи длан върху рамото му.

— Блокирала е — каза. — Аварийният екип ще дойде до минута-две и ще я отвори.

Портър го погледна налудничаво, с широко отворени очи, извъртя се и изби ръката му.

— Минута-две? Не разбираш ли? Картините са вътре! Помогни ми да отворя проклетата врата!

Колегата му се поколеба.

— Хайде, какво чакаш! — извика Портър. — Помогни ми!

Хюит се приближи и издърпа вратите. Те не се отвориха, но изскърцаха. Той тежеше поне два пъти повече от Портър. Отново напъна и този път вложи повече сила.

Вратите се отвориха и Портър една не падна на земята. Той бързо надникна вътре и видя голям дървен сандък.

— Вътре трябва да са — каза. — Помогни ми да го свалим.

Двамата свалиха сандъка. Дребният мъж започна да го обикаля, сякаш се опитваше да го хипнотизира.

— Ние ще влезем в историята — каза. После откри медната закопчалка отпред и я отвори. Спря се за миг, за да си поеме дъх. После отвори капака. — Не — каза.

Хюит не видя какво има в сандъка, защото Портър го скриваше с гърба си.

— Какво? — попита.

— Не! — извика Портър.

— Какво има?

Той се обърна към него. У дребния агент не беше останала и капка здрав разсъдък. Изглеждаше отчаян и покъртен от видяното.

— Празен е! — почти изпищя. — Сандъкът е празен!

* * *

Фин чу сирените в далечината. Явно не бяха близо. Сали още беше в безсъзнание, но вече дишаше равномерно. Козловски беше сгънал якето си и го беше подложил като възглавница под главата й. Също така беше взел одеяло от колата си и я беше завил.

Явно не можеха да направят много за Девън. Фин искаше да стегне гърдите му, но после забеляза изходната рана на гърба. Тъмночервената локва под него ставаше все по-голяма. Губеха го.

— Дръж се — каза му Фин. — Ще се оправиш. — По-неубедителни думи едва ли можеше да има, но ги изрече въпреки всичко.

Девън кимна.

— Ще се оправя — прошепна. Обърна глава, за да види дъщеря си, която лежеше на няколко метра от него.

— Тя е добре — каза Фин. — Всичко при нея ще бъде наред.

Девън се усмихна уморено.

— Тя е голяма работа — каза. — Искаше ми се да бях направил повече за нея.

— Ще направиш. Щом всичко свърши, ще направиш повече за нея.

— Откъде, от оня свят ли? Аз си отивам и двамата го знаем.

— Млъквай. Забрави ли, че си нае чудотворец?

— Да, така е. Благодаря ти. Искам да те помоля за още една услуга. — Раненият се изкашля и от устата му потече тънка струйка кръв.

— Разбира се. Само кажи.

— Погрижи се за Сали. Погрижи се да я изпратят на някое хубаво място. Ако не те затруднява, навестявай я от време на време. Ако й се даде възможност, тя може много да постигне. Кълна се, тя е способна на много.

— Не се тревожи. Ще се погрижа да е добре.

— Честна дума?

— Честна дума.

Девън отново погледна към дъщеря си и изглежда се поуспокои.

— Не е толкова зле — каза. — Дори не ме боли. — За миг сякаш беше изпълнен с мир и покой.

Този покой трая прекалено кратко.

— Къде са! — Фин се обърна назад и видя Портър и Хюит, които тичаха към тях. — Къде, по дяволите, са те! — извика отново Портър. Той приличаше на побъркан. Очите му се стрелкаха ту към Стоун и Санчес, ту към Козловски и Фин. Накрая погледът му се спря на Девън. — Ти ли си Мали?

Девън не каза нищо.

— Къде са? — изкрещя Портър. — Къде са проклетите картини?

Девън го погледна объркано.

— В сандъка са — отвърна.

— Не са! Сандъкът е празен! — Портър се приближи и избута настрани Фин. После се протегна и сграбчи Девън за ризата. — Къде са? Кажи ми!

Фин се намеси, като хвана агента за ръцете и го издърпа назад.

— Какво, по дяволите, правиш? — извика. — Не виждаш ли, че е прострелян? — Той понечи да го удари с юмрук, но Хюит се намеси и ги разтърва.

— Остави го — каза Хюит на Портър.

— Той знае! — извика Портър. — Знае къде са! — Отново се устреми към Девън, но едрият мъж го спря.

— Не сега. Остави го.

Фин отново се наведе над Девън. Дишането му ставаше все по-слабо и нестабилно.

— Успокой се, Девън.

— Те бяха там — каза Девън. Адвокатът трябваше да се наведе близо до него, за да го чуе. — Извадих ги преди по-малко от две седмици и после отново ги прибрах. Не съм ги местил от там.

— Спокойно, всичко ще се намери.

— Кълна се, Фин. — Раненият едва движеше устата си. Отново погледна към дъщеря си. — Кълна се.

— Само се дръж. — Сирените зазвучаха по-силно и след малко зад ъгъла на склада се показаха мигащи червени светлини. — Ето ги, идват — каза Фин. — Ще се оправиш. — Той погледна отново към Девън. Главата му беше наклонена настрана и очите му още бяха вперени в Сали, но бяха променени. В тях вече нямаше признаци на живот. Бяха студени и безчувствени. — Девън? — Фин обърна лицето му към себе си. Главата на Девън безжизнено се отпусна. В мускулите на врата му нямаше живина. — Девън? — Той го зашлеви, но очите му дори не мигнаха.

Изведнъж мястото се изпълни с хора. Докараха носилки и мъж в униформа на парамедик издърпа леко Фин настрани, който направи място на персонала на линейката да си свърши работата. Те прегледаха Девън и се опитваха да го върнат към живот. Обаче беше ясно, че е безполезно. След минута-две парамедиците поизгубиха ентусиазъм и действията им станаха по-вяли. Погледнаха си часовниците, докато слагаха тялото на носилка, за да са сигурни, че точно ще документират в болничната документация безуспешния опит за съживяване. Откараха трупа, преструвайки се, че все още не всичко е изгубено, че в болницата разполагат с по-добро оборудване и ще помогнат на човека, Фин обаче добре знаеше каква беше истината.

Портър продължаваше да крещи, а Хюит се мъчеше да го успокои. По едно време агентите от ФБР влязоха в разгорещен спор с детективите от полицията, но Фин не можеше да различи думите. А и не му беше до тях.

Той отиде при двамата парамедици, които се суетяха около Сали, и застана до Козловски. Тук усилията на парамедиците бяха по-успешни: беше преминал критичният период и за Сали вече нямаше опасност за живота. Служителите на „Бърза помощ“ поставиха на пръста й датчик за измерване на пулса, както и кислородна маска на лицето й, за да се улесни дишането. Когато я качиха в линейката, тя отвори очи. Сякаш искаше да говори с някого.

— Всичко е наред — каза Фин. — Ще се оправиш. — Думите някак бяха изгубили тежестта си. Толкова много пъти ги беше повтарял тази вечер.

Тя отново понечи да проговори и мониторът отчете ускорения й пулс.

— Успокой се и се отпусни — каза й един от парамедиците, но това само ускори още повече пулса. Парамедикът се обърна към Фин:

— Познавате ли я?

— Да.

— Искате ли да дойдете с нас в линейката? Трябва да намерим начин да я успокоим, защото още е в шок.

Сали го погледна и пулсът й леко се успокои.

— Аз не съм й роднина — каза Фин.

Парамедикът погледна първо Сали, после пак него.

— Може и да не сте — отвърна той, — но изглежда й действате успокояващо. Ще се нуждаем от помощта ви.

Фин си помисли за обещанието, което беше дал на Девън. Погледна към Козловски, който само кимна утвърдително.

— Щом мислите, че ще помогне, добре — каза адвокатът.

Парамедиците качиха носилката в линейката и Фин седна зад тях. Един от тях се премести на шофьорската седалка, а другият остана отзад да следи за мониторите, Фин приведе глава и се настани до главата на Сали.

— Можете да й хванете ръката — каза парамедикът.

Фин се поколеба, после хвана дланта на момичето.

Усети как тя леко стисна неговата, борейки се за живота. Той й отвърна също с леко стискане, което изглежда я поуспокои. Тя отново понечи да каже нещо, но мъжът не можа да различи думите й. Може би питаше за Девън, но нямаше как да се разбере със сигурност.

— Всичко е наред — повтори той. — Само се отпусни и се успокой.

Тя го погледна в очите и кимна. Миг по-късно затвори очи и се унесе.