Ромен Гари
Зарядът на душата (29)

XXVIII

В 22:50 руснаците бяха на вътрешната линия и Президентът използва момента да отиде в тоалетната. Беше отсъствал само няколко минути, но когато се върна, му се стори, че верижната реакция вече е достигнала Съветския съюз и неговите ръководители се разпадат пред очите му.

— Господин Президент…

Гласът на Ушаков бе почти неуловим и преводачката на два пъти поиска увеличаване на звука.

— … В момента получаваме нова информация. Ръководителят на албанската държава даде заповед операцията да започне в 6 часа тази сутрин, десет дни преди насрочената дата. В отговор на нашата предпазна мярка, мисля. Явно искат да предотвратят нашата намеса.

Президентът изгледа стрелките на часовниците на стената: 22:55 в САЩ, 5:55 в Москва, 10:55 в Пекин…

— Колко е часът?

Всички погледнаха към него.

— Колко е часът в…?

Не можа да си спомни името на скапаната страна.

— … часът на „прасето“ — извика той.

— 4:55 сутринта, господине — отговори генерал Халок.

— Отрядът ще бъде там в колко?

— Господин Президент — извика Ушаков — не можем да поемем този риск. След десет дни това би било възможно, но погледнато от настоящия момент, ако операцията се провали…

Президентът почувства от гърба му да се смъква огромен товар — те нямаха друг избор.

— Изпратете бомбардировачите — каза той.

Генерал Халок погледна към руснаците.

— Какво има, генерале? — изкрещя Президентът. — Може би чакате заповед от руснаците?

— Хайде, генерале, давайте! — изръмжа маршал Крапов. — Аз вече дадох моята заповед!

Розовото лице на генерал Халок стана пепеляво сиво. Той набра кода върху циферблата си — една-единствена мисъл кръжеше в главата му. Бе оставил у американския президент впечатлението, че чака заповед от руснаците.

— Свържете ме с отряда — каза Президентът.

— Вече е невъзможно, господин Президент. Той е отдавна на място и действа.

Президентът изведнъж пребледня.

— Ще бъдат убити от собствените ни бомби.

— Те са професионалисти, господине.

Президентът отново погледна седмия екран на телевизорите. Никога през живота си не бе виждал по-празен екран.