Ромен Гари
Зарядът на душата (16)

XV

Тупов очакваше Мей в Кафенето на Кметството на площад „Сен Сюлпис“. Руснакът имаше вид на собственик на сексмагазин. Лицето му имаше неопределени черти, които се открояваха под прозрачен слой мазнина.

— Извинявам се, но съм малко закъсняла, господин Тупов.

Човекът от КГБ докосна шапката си и показа галантност според вкуса на миналия век:

— Да ви чакам, е част от удоволствието, мис Девон.

Имаше навика да се надига леко при всеки комплимент и усмивката му, наподобяваща птиче дупе, откриваше блясъка на цялата вътрешна бижутерия.

— Има ли нещо ново?

— Мисля, че да.

Тя му подаде записа, който Матийо беше направил за нея — Престъпленията на Сталин от Брадски.

— Но защо…

— Професор Матийо ви обеща да ви държи в течение.

— Той информира също така и китайците и американците — каза Тупов с горчивина. — Този голям учен ми изглежда изцяло лишен от политическо мислене. Но защо точно Престъпленията на Сталин?

— Изглежда тук има нещо, което засяга същността на изследванията. Не мога да ви кажа повече, господин Тупов. Нямам никакво научно образование. Предполагам, че има нещо важно в тази книга, ако не, защо тогава Марк ще я записва на лента?

— Защо тогава е избрал многогодишния труд на един циничен провокатор и агент на тайните американски служби, един от онези предатели, които вие наричате „дисиденти“? Не ви ли се струва, че той си прави лоша антисъветска шега?

— Господин Тупов, професор Матийо се отнася с огромно уважение към постиженията на вашите ръководители в сферата на контрола на енергията. Той ви смята за пионери в тази област.

Матийо й бе наредил: „Слушай, я занеси това на тази измет. Мислех първо да му дам книгата Гулаг на Солженицин, но трябва да следваме историческата последователност“.

Тупов бе потънал в черното си манто, в разгара на юлската жега, и недоволно се мръщеше.

— Мис Девон, последния път ми донесохте Библията и ни отне една седмица, за да погълнем всяка дума…

Мей прехапа устни. Библията бе нейна идея.

— В нея няма никаква научна информация. Остарели и безсмислени писания.

— Може би трябва да прослушате отново лентите със записите.

— И този път трябва да изслушаме Престъпленията на Сталин, но това не са били престъпления, а грешки.

— Не знам.

— Кажете му, че очакваме новите научни обяснения, които ни обеща.

— Те се съдържат в този запис, господин Тупов.

— Освен това, попитайте го отново, ако обичате, защо подава информация на китайците и американците?

— Поставих му вече въпроса. Той държи всички големи сили да са информирани. Казва, че го прави, за да се съхрани приятелството между народите.

Руснакът не спираше да я гледа, мигайки с очи, сякаш искаше да й изпрати сигнали на недоверие и безпокойство.

— Довиждане, господин Тупов. Разгледайте материалите с вашите шефове. Можете, също така, да се информирате и от господин Солженицин.

Тупов стана мъртвоблед. Върху побелялото му лице се появиха зеленикави оттенъци.

— Какво общо има с това този предател? — изкрещя той.

Мей му помаха дискретно с ръка и се отдалечи. Искаше й се час по-скоро да отиде при Матийо, който сигурно вече губеше търпение в колата. Както винаги, когато го видеше, тя се вълнуваше, дори и да се разделяха само за няколко часа. Когато го чакаше у дома и след като най-сетне пристигнеше — все същото ускорено биене на сърцето, същият уплашен поглед към огледалото, същата смутена усмивка, която отправяше към себе си, давайки си сметка за детинското си поведение.

Матийо бе прекарал един ден, пълен с изпитания. Едно от улавящите устройства, което бе заредил в болницата Салпетриер, изглежда бе дало дефект, защото го обзеха реформаторски, месиански и хуманистични настроения, много по-силни, отколкото тези, получени в резултат на обичайните културни вълни. Натъпка се с валиум и всичко се върна на мястото си, но когато застана на волана на своя ситроен, отново се почувства заобиколен от нещо като всемирна ярост, като че ли наоколо витаеше подготовката на народен бунт.

— Какво ти е, Марк? Марк!

— Нищо. Не ме закачай.

— Имаш ужасна физиономия!

— Остави ме на мира — казах ти!

Беше запалил мотора, но не успяваше да натисне педала на газта. Най-сетне съумя да надмогне обхващащата го парализа, потегли и, обръщайки се към Мей, откри, че тя също е обхваната от безпокойство. Чу я да говори със странен глас, непознат му досега, сякаш под въздействието на външна сила, като разказваше за неща, които преди не я вълнуваха. Само за няколко минути цяло екологично излияние се изсипа от устните й. Химическото отравяне на реките, моретата и океаните, разрушаването на фауната, смъртта на световните гори, на източниците на кислород, повишаването на температурата на земята вследствие на индустриалната дейност, която заплашваше живота на земята…

Когато във въздуха ясно забеляза жертвите от концентрационните лагери — с техните раирани пижами, той разбра, че ставаше въпрос за жертви на нацизма, а не за тези от съветския Гулаг, които бяха облечени по различен начин — Матийо проумя случващото се.

Албер изтичаше. Затворен от години в преустроения ситроен, старият син на народа се бе вразумил и даваше най-доброто от себе си, явно примирен, или според един израз, често употребяван от него, готов да „влезе в тенджерата“. В този миг той явно изтичаше поради износването на вече остарялата система, която захранваше.

Матийо усещаше невидими ръце, които стискаха гърлото му, виждаше около себе си юмруци, готови да удрят, и напразно си мислеше, че това са просто халюцинации, отвратителен страх сковаваше вътрешностите му, защото ако не успееха да поставят под контрол тези отпадъци и пагубния им ефект, с които никоя система не успяваше да се справи, никой не можеше да каже докъде, до какво преобръщане, до каква революция можеше да доведе всичко това.

Мей бе разбрала.

— Спри тази кола, мръсник! Спри!

— Слушай, глупачке…

— Искам да сляза!

Тя рязко натисна с левия си крак спирачката и се хвърли навън под възгласите на клаксони и под дъжд от обилни ругатни, които изразяваха по-добре и от самия Монтен духа на свръхобновената Франция.

Матийо подаде главата през вратата.

— Ти си една тъпа реакционерска кратуна! Ку-Клукс-Клан, хайде, давай!

— You, son of a bitch!^[1] Отказвам да се кача в кола, която върви с ТОВА!

— Всичко се движи с това, нещастнице!

Едно ченге се зададе откъм тълпата, като надуваше свирка.

— Движение!

— Вие се качете в колата и вие се движете! — изрева Мей. — Тя ще ви отведе право в ада!

В полицейското управление трябваше да преминат тест за алкохол. На излизане Матийо видя последните заглавия във вестниците от вечерта. Двайсет хиляди манифестиращи предния ден се бяха обявили срещу местоположението на свръхгенератора от Крей-Малвил. Имаше един убит и ранени. „Драматичният ден от Малвил“, бе написал като заглавие Франс соар. В редакторската статия се описваха суеверните страхове, които предизвикваше ядрената енергия. Направо не бе за вярване с какви архаични остатъци все още бе задръстено подсъзнанието на вида.