Брад Тор
Черният списък (35)

32

Никълъс представи Нина на Харват и му обясни накратко как се е сприятелил с Каролайн. После помоли Нина да ги остави известно време насаме. Трябваше да обсъдят доста неотложни и деликатни въпроси. Постара се обаче молбата му да не я засегне.

— Разбирам, Ник — отвърна тя и остави книгата, която четеше. — Ще изляза да се поразходя.

Стана от канапето, усмихна му се и го потупа леко по ръката.

— До скоро.

Харват беше изумен. За пръв път виждаше Никълъс да общува с жени. Щом входната врата се затвори, той се обърна и възкликна:

— Тя те нарича Ник?

— Сложно е…

— Да, виждам.

— Тя е невероятна жена. Прилича много на сестра си.

— И вие двамата… — подхвана Харват, но не довърши.

Дребният мъж не отговори. Мълчанието му беше достатъчно красноречиво.

— Не знаех, че си падаш по готически красавици.

— Външността няма значение. Няма да повярваш колко хармонични са отношенията ни.

Прав беше — Харват не повярва. Единствената женска компания, която Никълъс познаваше, се заплащаше, но най-ненадейно, в окото на тайфуна, се бе впуснал в романс с привлекателна жена, два пъти по-млада от него. Контрастът със собствената му лична история беше поразителен!

— Райли е мъртва — каза Харват.

Смени рязко и вероятно нетактично темата, но, честно казано, случваха се далеч по-сериозни неща от връзката на Никълъс със сестрата на Каролайн Ромеро.

Доказвайки колко голямо сърце бие в дребното му тяло, Никълъс не се обиди.

— Съжалявам, Скот. Какво стана?

Начинът, по който Харват му бе разказвал за Райли преди, подсказваше, че отношенията между двамата не се изчерпват с колегиално уважение, и когато Харват описа случилото се в Париж, Никълъс осъзна, че приятелят му наистина е имал чувства към нея.

След Харват дойде ред на Никълъс. Преди да заговори, той отиде в кухнята, взе две бири и се върна в дневната. Подаде бутилката на Харват и започна да му разказва какво е открил. Обясни му, че Каролайн Ромеро е работила за „Адаптив Текнолъджи Сълюшънс“, и понеже Харват не беше чувал за компанията, му описа с какво се занимава.

После му обясни как Каролайн изпратила на сестра си в Тексас пакет с картичка с аудиозапис и флашка, която той успял да отвори. Когато чу какво е научил от електронното устройство, Харват стана да донесе по още една бира. Върна се от кухнята и отбеляза:

— Спомена, че Каролайн определя дейността на АТС като „дигитален паноптикон“. Какво имаш предвид?

— Става дума за идея, развита в края на осемнайсети век от британския социолог Джеръми Бентам. Паноптиконът е съвършеният затвор. Сградата, която той описал, напомняла колело, а килиите били с изглед към оста. В центъра на колелото имало кръгла наблюдателница с полирани до блясък прозорци. Стражите наблюдавали затворниците през цялото време, но те не знаели кога точно ги следят.

— И според Каролайн Ромеро АТС правят същото, само че дигитално? — попита Харват.

— Да, но не следят затворници, а американски граждани. Каролайн е описала как АТС вербува съмишленици от американското правителство, за да създаде всеобхватен дигитален паноптикон. Оттук и терминът „тотално наблюдение“.

— Но това не обяснява защо ме обвиниха в предателство, унищожиха организацията ми и убиха Райли. Не намирам връзка.

— Прав си. Но ако проумеем разкритията на Каролайн, сигурно ще отговорим и на тези въпроси. Тя описва подробно едно проучване на института „Брукингс“, озаглавено „Всичко на запис: Дигиталните архиви като сътрудници на авторитарните правителства“. Идеята е, че съхраняването на данни и технологичните средства за наблюдение, подслушване и записване на всичко, което гражданите казват и правят, поевтиняват с всеки изминал ден и улесняват правителствата да записват цялата дигитална информация, произведена от гражданите им. Колкото по-лесен и по-евтин става процесът, толкова по-силен е подтикът да го използваш. Технологиите не само обслужват авторитарните режими, те ги поощряват. Правителствата просто са неспособни да откажат, когато им предлагат повече власт. А както знаем, информацията, тоест — знанието, е власт. Каролайн е приложила статия, която обобщава много точно проблема. Всеки имейл, всяка дейност в интернет, всички телефонни разговори, всички данни от навигационните системи, всички социални контакти в мрежата, всички операции с кредитни карти, всяка дигитална подробност от живота ни се съхранява в сейф, който не ни принадлежи. Когато пожелае, правителството може да отвори сейфа и без да те подлага на допълнително наблюдение, да научи всичко за теб. Така ще разполага с огромно предимство, ако сметне, че поведението ти е в разрез с държавните интереси. „Брукингс“ са изчислили, че да запишеш разговорите на всички граждани струва седемнайсет цента годишно, а Каролайн е показала, че АТС и Националната агенция за сигурност не само го правят, но и намалили цената до пет цента. Складират имейли, данни от навигационните системи, текстови съобщения и дейност в мрежата срещу още по-нищожна сума.

— Има ли лични данни, които не събират? — попита Харват.

Никълъс поклати глава и му разказа за уличните лампи в Мичиган, записващи аудио- и видеоматериал, и после го осведоми, че АТС е отговорна за бума на наблюдателни камери в Манхатън и Чикаго. Обясни му, че Каролайн е приложила презентация, според която до три години АТС ще осигури по една наблюдателна камера на петима граждани.

АТС препоръчвала нови японски камери, записващи всеки минувач и съхраняващи информацията в дигитален архив. С помощта на новаторски софтуер за лицево разпознаване, камерите се свързвали с базата си с данни и сканирали по 36 милиона лица на секунда, докато открият това, което търсят.

За да предотврати евентуалната съпротива срещу скъпата разузнавателна технология, АТС наели лобистка фирма да убеждава членовете на Конгреса да въведат данък „обществена сигурност“, чрез който гражданите да плащат, че ги наблюдават.

— Тези хора са по-зли от дявола — констатира Харват.

— Да — съгласи се Никълъс. — Освен това наблюдението се извършва без съдебно разрешение. Американците нямат ни най-малка представа. Но има и по-лошо.