Брад Тор
Черният списък (46)

43

Никълъс се зае да разчиства стаята, а Харват го инструктира бързо и потегли с юкона. Минаваше полунощ срещу неделя и повечето служители на ранчото все още се подвизаваха в градските барове. Беше оставил Маги Роуз на пост на пътя, за да не допуска никого в имението. Сега опасността да попаднат под обстрел бе отминала, но той смяташе да я помоли за нова услуга.

Пикапът й бе паркиран край шосето и той обърна в насрещното платно, за да разговарят, без да слизат от колите.

Думите й се изляха като водопад:

— Добре ли си? Другите добре ли са?

Харват протегна длан над спуснатото стъкло и я потупа по ръката.

— Всичко е наред. Не бой се.

Маги очакваше обяснение, кратко описание на случилото се, но не го получи и явно се почувства объркана.

— Слушай, Маги — каза Харват. — Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Разбираш ли? Мъжете, които дойдоха в ранчото, вече не представляват опасност. Да не навлизаме в повече подробности.

— Какво означава това?

Той се усмихна, за да я успокои.

— Означава, че не бива да се безпокоиш.

Маги кимна колебливо.

— Добре. Кажи ми дали има някой, чийто компютър да използваш веднага? Някой, който не е свързан с ранчото?

Тя си погледна часовника, преди да отговори.

— Мисля, че да.

Той се огледа за лист хартия и нещо за писане. Намери и надраска уебадрес и няколко реда цифри. Подаде й бележката и й обясни какво да направи.

Маги го изслуша, погледна цифрите и повтори инструкциите.

— Това ли е? — попита накрая.

— Да — отвърна Харват. — Когато получиш потвърждение, запиши го и се върни в ранчото.

Маги си погледна отново часовника.

— Защо да го изпращам посред нощ? Откъде си сигурен, че ще прочетат съобщението.

— Не бой се. Ще го прочетат.

Тя сви рамене и кимна.

— Баровете затварят скоро. Как ще действаме с персонала?

— Стига да стоят далеч от къщата за гости, няма проблем.

— Ще продължат да пият в къщите си, но няма да ги видиш в главната сграда преди сутринта.

— А ти? Кога ще се върнеш?

Тя се замисли.

— Имам приятели, които живеят на половината път до града. Ще стигна там за двайсет минути, още двайсет за връщане, плюс колкото е необходимо да ги вдигна от леглата и да изпълня поръчката ти. Сигурен ли си, че не бива да им се обаждам, за да ги предупредя?

Харват поклати глава.

— Сигурен съм. Не използвай телефона. Всъщност искам да извадиш батерията още сега.

Маги го послуша, клатейки глава.

— Благодаря — каза й. — Не спирай по пътя. Ще се видим след около час.

Без да дочака отговор, той включи двигателя, сви в насрещното платно и пое обратно към ранчото.

Паркира в дъното на закрития гараж. Трябваше да действа бързо.

Висока двукрила врата отвеждаше в просторна бетонна зала с маси от неръждаема стомана, стенни макари и парапети с касапски куки. Тесен улей се отклоняваше към десетки отводнителни тръби по пода. В дъното на помещението за обработка на дивечовото месо се намираше фризерът.

Харват забеляза товарна количка, а в шкафа зад нея — купчина големи найлонови торби. Намери престилка и плътни гумени ръкавици и излезе от сградата. Натовари всичко в юкона и пое към къщата за гости.

Първо спря до брястовата горичка. Снайперистът беше там, където го остави. Труповете тежаха ужасно, а не успя да придвижи колата достатъчно близо. Надяна престилката и гумените ръкавици, прибра тялото в найлонов чувал и с помощта на количката го пренесе до юкона.

Преметна го върху дясното си рамо и го натика в багажника. Другите два трупа до къщата не го затрудниха толкова. Спираше до всеки, слагаше го в найлонов чувал и го натоварваше в багажника, без да пропуска оръжията. Оставаше да се погрижи за трупа в къщата.

Влезе и завари Никълъс и — изненадващо — Нина, която се бе съвзела, да се трудят усърдно в спалнята.

Вече бяха опаковали годното оборудване на Никълъс и го бяха подредили край източната стена. До нощното шкафче имаше кофа, парцал за миене на пода и няколко почистващи препарата, донесени от кухнята.

Трупът обаче изглеждаше недокоснат. Не че Харват очакваше да са се освободили от него. Никълъс бе твърде дребен, а Нина — неподходяща за такива задачи. Младият мъж стоеше облегнат на леглото, както бе умрял. Някой от двамата го бе покрил с чаршаф. На места кръвта бе избила на чаршафа.

— Какво ще правим с него? — попита Никълъс, забелязал, че Харват гледа импровизирания покров.

Харват вдигна ръка.

— Аз ще се погрижа. Вие разчистете.

— Какво ще правим с повреденото оборудване?

— Оставете го. Ще вземем само най-необходимото. Ще помоля Маги да изхвърли останалото. Възможно ли е да го свържат с теб?

— Не — каза Никълъс. — Чисто е и вече съм демонтирал електрониката.

— А информацията на Каролайн?

Дребният мъж се потупа по десния преден джоб.

— Тук е.

Харват отвори вратата на банята и каза на Нина:

— Няма да се бавя. Почакай вътре.

Не се наложи да й обяснява защо иска да излезе от стаята. Тя разбра какво е намислил още щом го видя с касапската престилка и ръкавиците.

Влезе в банята и затвори вратата, а Харват докара количката за месо от коридора, където я беше оставил.

— Какво ще правиш с труповете? — попита Никълъс.

— Ако имахме време, щяхме да ги откараме до някое отдалечено място в ранчото, да изкопаем дълбока дупка и да я покрием с дебел пласт цимент.

— Но понеже нямаме време?

— План Б.

Никълъс не полюбопитства какво представлява план Б. Проследи мълчаливо как Харват прибира трупа в найлоновия чувал и го завързва. Сложи го в количката и каза:

— Накарай Нина да ти помогне да струпаш до входа всичко, което ще вземеш. После изчистете до блясък пода. Гледайте да не остане нито капка кръв.

Дребният мъж си придаваше невъзмутим вид, но си личеше, че и той като Маги е доста потресен. Отговори му с вдигнати палци и Харват излезе, тикайки количката.

Прибра тялото в багажника и се върна в къщата за гости. Никълъс и Нина донасяха куфарите до предната врата, а той ги подреждаше върху покрива на автомобила. Накрая прокара канап през дръжките им и ги завърза за рамките на багажника, побутна оттук-оттам, за да провери, че нищо няма да падне, и тръгна към развлекателния център.