Брад Тор
Черният списък (37)

34

Мериленд

— Влез! — изкрещя Крейг Мидълтън, стоварвайки слушалката на кодирания телефон.

През последните три часа често разговаряше с Бремър. Операцията в Испания се бе оказала истинско фиаско.

Кърт Шрьодер влезе в кабинета и затвори вратата. Носеше папка.

Мидълтън го погледна.

— Какво, по дяволите, искаш?

— Става дума за Рийд Карлтън.

— Доклада на патоанатома?

Шрьодер кимна. Извади доклада от папката, приближи се до бюрото на шефа си и му го подаде.

Мидълтън го грабна и прелисти на последната страница.

— Мамка му! Какво означава „неокончателно становище“?

— Телата са силно обгорели.

— Нима?!

Шрьодер се направи, че не забелязва сарказма.

— Овъглени са. Ориентирали са се по зъбната картина. Единственият проблем е, че Карлтън е работил в ЦРУ и стоматологичното му досие е класифицирано.

— Глупости. Нищо не е класифицирано за нас. Ние движим конците, по дяволите. Намери досието.

— Намерих го, но е старо и е на хартия. Наложи се да подам молба за копие от архива на Управлението.

— Защо тогава ми губиш времето? — ядоса се шефът. — Има ли нещо гнило?

— Тялото на Карлтън не е открито.

Гневът обзе възрастния мъж и лицето му почервеня като бързо покачваща се скала на термометър. Шрьодер усети, че шефът му ще избухне, и се опита да предотврати изблика:

— Вече съм взел мерки. Ако Карлтън използва телефона или кредитната си карта, или се свърже с някого от познатите си, ще разберем.

— Ще разберем? — изрева Мидълтън. — Мамка му! Той няма да направи нищо с истинското си име.

— Поставил съм под наблюдение и всичките му известни фалшиви самоличности.

— Които сигурно са сто и още толкова неизвестни.

Шрьодер реши, че шефът му преувеличава, но не беше сигурен.

— Толкова много?

— Преувеличавам, идиот такъв! Няма значение колко псевдонима използва. Карлтън има дългогодишен оперативен опит. Ако някой като него не иска да го намерят, е почти невъзможно да го открият.

Шрьодер настръхна, че го наричат идиот, но се овладя.

— Нали казваш, че притежаваме всички сламки в копата сено.

— На умник ли се правиш?

— Не, сър.

— Няма значение дали притежаваме всички копи сено, ако не успеем да намерим иглата навреме — заяви Мидълтън. — Каквото и да планират, няма да го отлагат дълго.

— Тогава да потърсим помощ — предложи Шрьодер, който все още нямаше представа за какви предстоящи събития намеква шефът му.

Мидълтън го погледна втренчено.

— Какво искаш да кажеш?

— Да включим местната полиция в издирването на Карлтън. Ще го обявим за заподозрян в палеж и убийство.

Мидълтън хареса идеята.

— Звучи добре. Не е зле повече хора да претърсват копата. Гледай обаче да не го свържат с нас.

— Не бой се. Ще издам заповедта за издирване от името на ФБР.

— Добре. Какво друго ми носиш?

Шрьодер извади няколко снимки от папката и му ги подаде.

— Това пък какво е? — попита Мидълтън.

— Снимки от наблюдателни камери.

— Виждам. Искам да знам защо ги виждам?

— Заснети са тази сутрин на летището в Макалън. Жената в пикапа пред терминала е Маргарет Роуз. Ръководи ранчото „Трите възвишения“ край Агва Нуева. Тя е търсила в „Гугъл“ „кавказки овчарки“ и „джудже“ — обясни Шрьодер.

Мидълтън веднага се заинтригува:

— А кого посреща? Камерите не са заснели много ясно лицето му.

— И аз го забелязах. Пристигнал е с частен чартър от Монтерей, Мексико, но е минал през митницата и емиграционните служби с италиански паспорт.

Мидълтън се взря по-отблизо в снимките.

— Знаем ли къде е бил преди Монтерей?

— Да — отвърна Шрьодер. — Проверих го в мексиканските бази с данни. Пристигнал е в Мексико снощи.

— Откъде?

— Билбао. Летял е от Мадрид до Мексико сити.

— Близо ли е Билбао до последното местопребиваване на Харват?

— С оглед на летищата, много близо.

Мидълтън се оживи:

— Искам да свалиш всички видеозаписи от всички летища, през които е минал. Искам да проследя всяка негова стъпка. Искам да знам с кого е разговарял.

— Вече работя по въпроса — каза Шрьодер и тръгна към вратата.

Мидълтън се загледа в последната снимка, на която Харват се качваше в пикапа с емблема „Трите възвишения“, и се усмихна:

— Спипах те!

После вдигна телефонната слушалка.