Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джим Броуди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Japantown, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Бари Лансет

Заглавие: Антикварят от Японския квартал

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг АД, Хасково

Излязла от печат: 02.09.2013

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-423-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2032

История

  1. —Добавяне

78.

Беше въпрос на минути.

Нода и Люк преследваха Оги вече четвърт час и настигаха нищо неподозиращия патриарх на Сога. Преди това го бяха изпуснали за секунди. След като заложиха експлозивите на катерите и нагласиха таймера, бяха на минута и половина от основната сграда, когато избухна експлозията. От трийсет метра видяха как командирът на Сога излиза забързано след някакъв по-млад боец. Отбелязаха си следите му, видяха как други двама бойци на Сога се втурват и после изскачат от имението, след което се промъкнаха в сградата с надеждата да намерят Броуди или дъщеря му.

Претърсиха всички стаи, но без резултат. Излязоха отново, намериха следите на Оги, изгубиха ги, започнаха да обикалят, намериха ги отново и така стигнаха до Броуди и Наразаки. Оги се беше задържал в храстите до Броуди, преди да продължи — вероятно бе изоставил позицията си, когато ги бе чул да приближават. А това означаваше, че се спотайва някъде наблизо.

Така че двамата тръгнаха след голямата награда. Увереността им растеше с всяка минута. Поради някаква необяснима причина Оги не беше напуснал границите на имота и това щеше да се окаже решаващо за здравословното му състояние. Двамата извадиха оръжията си в очакване на предстоящата конфронтация.

И тогава следата изчезна.

Без никакво обяснение как е възможно това.

Двамата замръзнаха. Последва бърза размяна на знаци и Нода тръгна през храсталаците на запад и зави на юг. Люк тръгна на изток, а после на север. С извадени пистолети те обикаляха в концентрични кръгове през гората с пестеливи движения — първо пет метра, после десет, след това петнайсет. Накрая се отказаха. Не можеха да намерят нова следа.

— Хитра лисица — каза Люк. — Изчезна безследно.

Нода кимна нещастно.

— Може да се е върнал — каза Люк. — За да намери Броуди.

— Най-вероятно.

Люк изруга тихо и неразбираемо.

— Явно ни е чул и е разбрал, че поне един от нас ще продължи след него. Затова е оставил следата и се е измъкнал.

— И номерът проработи. Прекалено се отдалечихме.

— Имам телефон, но…

Нода кимна мълчаливо. Бяха намерили телефона на Броуди зарязан на нощното шкафче в хотелската му стая.

— Извади ни от играта — каза Люк. — Колко е добро момчето ти?

Отговорът на Нода бе мрачен.

— Добро, но не чак толкова.