Метаданни
Данни
- Серия
- Джим Броуди (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Japantown, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцислав Божилов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Бари Лансет
Заглавие: Антикварят от Японския квартал
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Полиграфюг АД, Хасково
Излязла от печат: 02.09.2013
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-423-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2032
История
- —Добавяне
78.
Беше въпрос на минути.
Нода и Люк преследваха Оги вече четвърт час и настигаха нищо неподозиращия патриарх на Сога. Преди това го бяха изпуснали за секунди. След като заложиха експлозивите на катерите и нагласиха таймера, бяха на минута и половина от основната сграда, когато избухна експлозията. От трийсет метра видяха как командирът на Сога излиза забързано след някакъв по-млад боец. Отбелязаха си следите му, видяха как други двама бойци на Сога се втурват и после изскачат от имението, след което се промъкнаха в сградата с надеждата да намерят Броуди или дъщеря му.
Претърсиха всички стаи, но без резултат. Излязоха отново, намериха следите на Оги, изгубиха ги, започнаха да обикалят, намериха ги отново и така стигнаха до Броуди и Наразаки. Оги се беше задържал в храстите до Броуди, преди да продължи — вероятно бе изоставил позицията си, когато ги бе чул да приближават. А това означаваше, че се спотайва някъде наблизо.
Така че двамата тръгнаха след голямата награда. Увереността им растеше с всяка минута. Поради някаква необяснима причина Оги не беше напуснал границите на имота и това щеше да се окаже решаващо за здравословното му състояние. Двамата извадиха оръжията си в очакване на предстоящата конфронтация.
И тогава следата изчезна.
Без никакво обяснение как е възможно това.
Двамата замръзнаха. Последва бърза размяна на знаци и Нода тръгна през храсталаците на запад и зави на юг. Люк тръгна на изток, а после на север. С извадени пистолети те обикаляха в концентрични кръгове през гората с пестеливи движения — първо пет метра, после десет, след това петнайсет. Накрая се отказаха. Не можеха да намерят нова следа.
— Хитра лисица — каза Люк. — Изчезна безследно.
Нода кимна нещастно.
— Може да се е върнал — каза Люк. — За да намери Броуди.
— Най-вероятно.
Люк изруга тихо и неразбираемо.
— Явно ни е чул и е разбрал, че поне един от нас ще продължи след него. Затова е оставил следата и се е измъкнал.
— И номерът проработи. Прекалено се отдалечихме.
— Имам телефон, но…
Нода кимна мълчаливо. Бяха намерили телефона на Броуди зарязан на нощното шкафче в хотелската му стая.
— Извади ни от играта — каза Люк. — Колко е добро момчето ти?
Отговорът на Нода бе мрачен.
— Добро, но не чак толкова.