Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (57)

56.

Седях в кабинета на Рена с чаша димящо участъково кафе. Беше късно. Десет вечерта в Сан Франциско, един след полунощ в Ню Йорк. Бях го запознал с всичко случило се от последния ни разговор насам. Сега чакахме позвъняване. Жизненоважно позвъняване. Вратата на кабинета беше затворена. И двамата мълчахме.

Телефонът иззвъня. Рена вдигна веднага, каза: „Да“, заслуша се и ми тикна слушалката.

— Трябва да е за теб. Само сумти, нищо не му разбирам.

— Ти ли си, Нода? — попитах на английски заради Рена.

Той изсумтя.

Кимнах на Рена и минах на японски.

— Някакъв напредък?

— Може би. Трябва ми още един ден.

— Е, побързай.

— Защо?

— Джени е в ръцете им.

Признаването на това на глас ме накара да осъзная още по-силно отвличането. До този момент някаква част в мен все още таеше надежда, че Джени може да влезе у дома по-късно вечерта или утре сутринта, но това нямаше да се случи. Джени нямаше да се прибере нито днес, нито утре или може би никога, освен ако не бъдехме изключително внимателни, изключителни късметлии или и двете. Осъзнаването на това буквално ме парализираше.

— Кога? — попита Нода.

Отговорът заседна в гърлото ми.

— Броуди? Кога?

Грубата практичност на Нода развърза езика ми.

— Днес… следобед. Изчакали са пристигането ми.

От другата страна се чу ръмжене.

— Свързаха ли се с някого?

— Лично предупреждение. Знаят, че ти и Джордж сте се измъкнали, но не знаят къде сте. Това ги вбесява.

— Трябва ми само още един ден.

— Добре, но стой покрит. Погрижи се Джордж да прави същото. Видят ли ви, Джени може да пострада.

— Да, разбира се.

— Нода?

— Да?

— В гората ми каза, че не вземали заложници.

— Помня.

— Ами… сега?

След дълго мълчание той каза:

— Понякога и аз греша.

Гърлото ми пресъхна. Разбирах, че Нода се мъчи да намери отговор, който да ме успокои. Проблемът бе, че не звучеше убедително.

Робърт Дюмонд, Уставния почука на вратата и надникна в кабинета. Беше със син костюм с жилетка на тънки райета и червена копринена връзка. Даже гардеробът му беше безупречен. Имах проблем да си го представя като следващ кмет на града след Хъруиц. Изглеждаше твърде скован и стегнат за Сан Франциско.

— Трябва да приключвам — казах в телефона. — Знаеш как да се свържеш с мен.

— Да — каза Нода и връзката прекъсна.

— Броуди, чух какво се е случило — каза Дюмонд. — Съжалявам. Ако някой може да я върне, това е нашето управление. Франк, Мириам и децата добре ли са?

— Да. Боб, благодаря. Ще седнеш ли?

— Не, но после трябва да поговорим. Заповед на шефа. Гейл също иска да поговорите. Нещо за смекчаване на тона на изявленията на управлението пред пресата.

Дюмонд изгледа многозначително Рена, кимна ми и излезе с отсечени стъпки.

— Какво беше това?

— Кметът смята, че нещата са излезли от контрол. Иска постоянен вътрешен контрол и Уставния е неговият човек.

— Това не звучи добре.

— Колкото и да е трудно да се повярва, предпочитам него, отколкото Гейл Уонг. Официално тя се води само говорител на кмета, но на практика върти кабинета му. Никой не може да й се изпречи на пътя и да се надява, че ще оцелее.

После Рена ме запозна с останалото. Единствената причина все още да ръководи екипа, разследващ Японския квартал, бе, че никой с всичкия си не искаше да поеме разследването. След случилото се в тайната квартира доброволците се бяха изпарили. Никой не искаше да излага семейството и роднините си на риск. Всички имащи отношение към случая прочели резюметата на Рена за находките ми и след като схванали отмъстителността на Сога, без да споменаваме майсторството им, кариеристите предпочели да търсят възможности другаде. Натискът на обществото растеше и от кметския кабинет решили да следят внимателно напредъка на разследващия екип, докато положението не стане непоносимо и не се наложи да принесат Рена в жертва.

— Съжалявам, Франк.

— Вината не е твоя. Знаех, че случаят ще е тежък, още когато го поех. По-скоро аз ти дължа извинение.

— Това пък защо?

— Защото постъпих идиотски, като изтеглих момчетата от Джени. Това беше първокласна издънка. От най-големите.

Вече бях премислил моето становище за гафа и свих рамене.

— По-добре, че не са били там.

Рена ме зяпна.

— Сериозно ли говориш?

— Да. Сога са професионалисти.

Очите му пламнаха от накърнена гордост.

— А ние какво сме? Жалки аматьори ли?

— Разбира се, че не. Но убийствата, покушенията и отвличанията са рутинна работа за тези типове. Ако твоите момчета бяха там, Сога щеше да види сметката на трима твои хора вместо на един.

— Как ли пък не.

— Замислял ли си се изобщо какво можеше да стане с Мириам, ако багажникът на колата не е бил отворен по една щастлива случайност?

За първи път през всички години, откакто го познавах, Рена пребледня. Сивите му като стомана очи сякаш щяха да изхвръкнат от орбитите. В следващия момент той се овладя.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Подценили сме ги. И то здравата.

— Именно.

— В този случай нормалните правила не играят.

— Не очаквай възражения от моя страна.

Рена се облегна в стола си. Претърколи топчетата в устата си.

— Но знаеш ли какво? Тези кучи синове ще си изпатят като всеки друг боклук. Ще ти дойдат на гости. Ще напълним жилището ти с бръмбари, ще разположим снайперисти по покривите, ще сложим цивилни на улицата и ще заковем задниците им за стената.

— Няма да се получи.

— Ще взема най-добрите хора.

— Ще ги забележат. Наясно са с правилата на играта.

— Да не би да имаш по-добра идея?

— Просто ги остави да дойдат и да свалят картите си.

— Твърде опасно е.

— Те взеха Джени, после опряха пистолет в гърба ми при тайната квартира на ФБР пред очите на четирийсет души и половин дузина ченгета. Няма как да не забележат номера и ако забравим това, Джени ще пострада.

Рена отново претърколи топчетата в устата си и се намръщи.

— Лично аз не бих действал така, но ти познаваш тези гадини по-добре от нас.

— Не забравяй и Джени.

Рена кимна.

— Най-вече нея.

В Токио бях обещал, че ще накарам Рена да ми пази гърба. Отвличането на Джени обаче налагаше промени в плана. На Наразаки нямаше да му хареса, но залогът се беше вдигнал.

— И още нещо — каза Рена.

— Какво?

— При такова агресивно отвличане за отмъщение по всяка вероятност ще те потърсят в най-скоро време. Така че бъди готов.