Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (44)

43.

Още не ми беше дошло време да умирам.

В стаята влезе Нода. Дулото на късия „Смит и Уесън“ беше насочено към гърдите на стареца, но бдителните му очи гледаха мен.

— Добре ли си?

— Вече да.

Нода изсумтя и огледа стаята.

— Тук е малко тъмно.

Посегна към ключа до вратата и полилеят блесна и меки бели лъчи огряха всеки ъгъл на помещението.

— Живописно — лаконично отбеляза детективът, загледан с неприкрито любопитство в брокера на власт.

Домакинът ни беше без нито едно косъмче. Лицето, ръцете и темето му бяха абсолютно голи. Колкото и невероятно да изглеждаше, веждите му също ги нямаше никакви. Кожата на лицето му бе суха и жълто-сивкава, хлътнала при очите като нива сред тресавища. Извърнах се с отвращение.

— Тъмнината ми харесва — каза старецът, без да показва никакви външни признаци на безпокойство.

На задната врата се появи Джордж и попита:

— Добре ли си?

Старият ми приятел днес беше във върхова форма, с шикозен син блейзър и черна копринена риза без ръкави, закопчана догоре.

— Да, добре съм.

— Хубаво. Нода реши, че това ще с рутинна работа. Спази си обещанието от Сога и ме остави да се погрижа за двете мутри при задния вход. Закопчах ги със свински опашки. — Обърна се към брокера на власт и го порица остро: — Трябва да се научите как да каните някого на среща, господине. Не позволяваме на никого да действа със сила срещу някой от нашите.

Домакинът се ухили.

— Радвам се да го видя. Не можете да си представите колко се радвам.

Джордж го изгледа пренебрежително и се обърна към Нода.

— Кой е този клоун, който не знае как се използва телефон?

— Козава — отвърна Нода.

Въпреки онова, което вече бях предположил за стареца, пулсът ми рязко скочи. „Господи!“ Как бях пропуснал знаците? Горо Козава имаше его по-голямо и от императорския дворец. Хората си тръгваха от срещите с него по един от общо четири начина — по-богати, по-бедни, с осигурени или с унищожени кариери. Добре де, нека да са пет. Понякога си тръгваха само доста поочукани.

Горо Козава беше патриархът на търговците с власт. Смяташе се, че има влияние в управляващата партия и в опозицията, както и дискретни връзки с якудза от Хокайдо до Окинава. Безмилостният индустриалец, превърнал се в шогун в сянка, беше натрупал състоянието си от малка търговска компания, внасяща петрол, полезни изкопаеми и луксозни стоки, преди да се разрасне и да навлезе в областта на строителството, железниците и търговията на дребно. Компаниите му държаха множество монополни лицензи за внос и тъй като държеше в джоба си повече политици, отколкото са зъбите в устата на крокодил, интересите му си оставаха монополистични. След като изградил основата на могъществото си, Козава беше прехвърлил управлението на предприятията си на най-умните от верните си подчинени и бе минал в сянка. Изпълняваше ВИП функции, но никога не попадаше пред обективите. Ако се появяваше неочаквано на някоя голяма галавечеря, плъзваха слухове, но те така и не се потвърждаваха. Беше толкова призрачен, колкото и Сога.

Джордж повдигна вежда.

— Значи вие сте Горо Козава? Чували сме за вас.

— А аз съм чувал за „Броуди Секюрити“. Екипът ви е истинско съкровище, ако изобщо съществува такова нещо. — Той погледна Нода. — Нима… разсеяхте и четиримата ми охранители?

Нода кимна отсечено. Изражението му беше неутрално, без злорадство или подигравка. Без самодоволство.

— Отлично.

Джордж отново повдигна вежда.

— Уверен съм, че хората ви ще са на друго мнение, когато дойдат на себе си.

— И би трябвало. Предупредих ги да очакват посещение. — Той се загледа към падналия охранител, след което се обърна към мен. — Мисля, че сте прекалено изложен на опасност, Броуди-сан. Шансовете ви да оцелеете в рамките на един месец са по-малки от тези на курва от Кабукичо да мине през Санъо, без да бъде задявана. Но ако приемем, че някак успеете да останете жив, може би ще можем да работим заедно. Нямам нищо за губене.

— Защо да го правим, щом нагласата ви е такава? — изсумтя Джордж.

— Млади човече, който и да сте, позволете да ви осветля. В моето по-наивно минало пратих двама от бодигардовете си в Сога-джуджо да се погрижат за незначителната, както предполагах тогава, досада.

— И какво стана?

Суровите тъмни очи погледнаха първо Джордж, после мен.

— Господин Броуди, ако вие и хората ви искате да оцелеете, трябва да сте по-добре информирани. — Обърна се към Джордж. — В отговор на въпроса ви, млади човече, аз съм тук. И в момента разговаряме.

Прехапах устна и сведох поглед към аления килим, но Джордж се хвана на въдицата.

— Хората, които сте пратили, добри ли са?

— Бяха — поправи го Козава. — Бяха. Провалиха се. Мъртви са. Или поне смятам, че са мъртви. Така и не се върнаха.

Намесих се раздразнено:

— Това е трогателна история. Козава-сан, но откъде да знаем, че можем да ви имаме доверие?

— Те са стари врагове. Посягали са ми по какви ли не начини през годините.

— Това не отговаря на въпроса — каза Нода.

Козава помисли дълго, преди да направи следващото си откровение.

— Преди три години осиновеният ми син, когото лично бях избрал да продължи работата ми, след като се оттегля, бе открит мъртъв на улиците на Каруизава, с прерязано до гръбнака гърло. Убит с гарота. Полицията го обяви за жертва на развилняла се в района китайска триада, но аз знаех, че не е така. Онзи, който бе наел Сога, плати за арогантността си, но аз имам дълга памет и се заех сериозно да науча всичко възможно за тях. Но това се оказа трудна задача. Дори за мен.

Не ми харесваше онова, което чувах между редовете.

— Имате много връзки. Защо да ви помагаме?

— Мисля, че познавате инспектор Като от Градската полиция на Токио, нали?

— Знаете, че го познавам.

Миналата есен Като ме беше спасил от падане от покрива на четирийсет и четири етажната сграда на банка „Сумимото“ в Шинджуку. Между двама ни се бе зародила връзка, по-силна от всичко, до което би могъл да прибегне Козава, за да я скъса.

— На него ще повярвате ли?

Кимнах и брокерът на власт извади от джоба на сакото си запечатан плик. Направих дълга обиколка около огромната маса и го взех. В плика имаше един-единствен лист.

До Броуди-сан,

Това писмо ще Ви запознае с г-н Горо Козава. Макар името му да се среща в много ограничени кръгове извън страната, сигурен съм, че то ще Ви говори нещо. По въпроса за определено село — и единствено по този въпрос — можете да приемете уверенията ми, че на него може да му се има доверие и че се стреми да постигне същото като Вас.

С уважение,

Шиничи Като,

Инспектор, Градска полиция на Токио,

участък Шибуя

Като не би написал с лека ръка препоръка, нито би се поддал на натиск от вида, който можеше да упражни Козава. Подадох бележката на Нода и той я прочете и я връчи на Джордж. И двамата не възразиха.

— Удовлетворен ли сте? — попита Козава.

— Да.

— Тогава да се захващаме за работа. Искам да се видите с един човек.

— С кого? — попита Нода и присви подозрително очи.

— Ако трябва да ви кажа някои неща, бихте ли ми повярвали?

— Не вярвам на сляпо — безизразно рече Нода.

— Тогава разберете следното, Нода Кунио-сан. Стигнал съм дотук не защото се харесвам на хората, а защото ги познавам. За мен отговорът е ясен. Трябва ви повече информация, така че ще ви отведа там, където плуват големите риби.

В главата ми светна предупредителна лампичка. Нито Джордж, нито аз се бяхме обръщали към Нода с пълното му име, но въпреки това брокерът на власт го беше използвал. Той беше напълно наясно кой е главният ни детектив и искаше да го знаем.

— Време е да вървим, господа — каза Козава и посочи предната врата, докато отнякъде часовникът отброяваше осем часа.

Машинации на тъмно.

Както стават нещата в Япония.