Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (29)

28.

Оги погледна с привързаност гаротата, която бе проектирал. Възхити се на естествената й дъга и сребристото проблясване. За да поддържа финия режещ ръб от вътрешната страна на извивката, бе използвал точило на майстор на суши за първата фаза на подострянето и деликатна бижутерска шкурка и лупа, за да получи почти невидимия двоен резец, който търсеше. Специално преправеното оръжие съкращаваше времето за убиване от дванайсет на седем секунди — четирийсет и два процента подобрение, което водеше до резултати, за които не бе и мечтал. Преди жертвата разполагаше с кратък момент, през който можеше да окаже съпротива и да нанесе контраудар; сега гаротата прерязваше врата още преди жертвата да разбере, че е нападната. За човек на седемдесет и две, който все още се наслаждаваше на убиването, петте спестени секунди бяха жизненоважни. В подобрената си разновидност гаротата представляваше идеално решение за един горд боец от лигата на самураите, желаещ да остане в играта.

Но това чудесно острие се нуждаеше от точене. Оги освободи жицата от дървените дръжки, вкара краищата в менгемето и я опъна. Шестима мъже и три жени бяха станали жертва на тънкото острие, откакто бе получил оръжието за шейсет и петия си рожден ден преди седем години. За съжаление беше принуден да използва играчката си внимателно, тъй като почти пълното обезглавяване правеше силно впечатление на властите. Ироничното бе, че беше обикнал гаротата точно поради тази причина. Бързината на действие на стоманената жица съперничеше на всяко друго средство за убиване, което бе използвал. По необходимост острото като бръснач острие го доближаваше плътно до жертвите му и чувството за могъщество, което изпитваше, докато отнемаше живота им, подмладяваше душата на остаряващия воин.

Телефонът му иззвъня. Оги неохотно се дръпна от работната маса, извади апарата от гънките на своето самуе и каза:

— Кен Шен.

— Броуди и Нода тръгнаха към Сога.

— Какъв късмет. Тъкмо екипът на Ироха ще потренира. Приоритетна зелена светлина. Искам да бъдат ликвидирани.

— Господине?

— Чу ме.

Мъжът от другата страна заговори колебливо и уважително:

— Получих указания от нашия общ познат да не ги докосвам.

— Отменям тези указания. Пълно въоръжение и камуфлаж.

Късно снощи, след второто обаждане на Дермот. Оги беше решил да премахне досадния антиквар, ако направи глупостта да се яви като подарък пред портите.

— Сигурен ли сте? Заповедта беше изрична.

— Нима оспорваш думата ми?

Уплашено поемане на дъх.

— Не, господине.

— Добре. Действай тогава.

— Някакви специални указания за премахването на телата?

— Както намерите за добре.

Заобиколена от всички страни от ширналите се като морски вълни планини, изолирана долина на Сога предлагаше десетки места, на които да заровят труповете — и те щяха да си останат заровени векове наред.

— Както заповядате, господине.

— И нека това си остане между нас. Ясно ли се изразих?

— Напълно, господине.

Оги прекъсна връзката и се върна към задачата си. Изпита съжаление, когато си помисли за гибелта на Броуди. Преди си беше играл с идеята лично да убие сина на Джейк Броуди. След премахването на десетата си жертва — похвално постижение за подобен инструмент — смяташе да сложи оръжието в рамка и да го добави към колекцията си. И Броуди чудесно подхождаше за десета жертва. За съжаление в момента Оги не се намираше в Япония, така че беше принуден да загърби личните си амбиции в името на клиента. Утре по това време единственият потомък на Джейк Броуди щеше да лежи под килим от летни папрати дълбоко в японската провинция.