Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (26)

25.

Когато с Нода и Наразаки се върнахме в кабинета ми, Джордж гледаше намръщено някакво новопристигнало съобщение.

— Още лоши новини — рече той. — Преди няма и пет минути получих имейл от „Токио ВИП Секюрити“. И чуйте това, господа — Йошида, вторият мъж, убит в Японския квартал, не е братовчед на Хара. А бодигард.

Преди да се кача в самолета за Токио, аз също бях пратил имейл с искане за потвърждение на самоличността на Йошида. Най-сетне си спомних какво бях забравил да попитам Лиза — за братовчеда. Тя не само не го спомена, но и на втория ден от разследването данните за него оставаха неясни дори за японската преса. Вече знаехме защо.

— Агенцията на Джиро Джо — каза Нода.

Наразаки кимна.

— Един от най-добрите в бизнеса. Години наред се опитвах да го прилъжа да дойде при нас. Добро попадение, Броуди.

— Иска ми се да го бях направил, преди да приема работата.

— Няма начин. Единственият въпрос е защо е цялата тази потайност.

Не обичам да ме лъжат, но пък съм наясно, че клиентите скалъпват истории по-често, отколкото счетоводителите намират въображение да избегнат данъци. Ако отхвърляме всички, които ни пробутват полуистини, ще седим, ще си клатим краката и ще бездействаме. Въпреки това лъжата ме безпокоеше.

— Той си играе с нас — каза Нода. — Парите са прекалено големи за работа като нашата.

— Семейството му беше избито, Кей-кун. Какво може да се сравнява с това?

— Няма причина мъката да ни накара да се обърнем към благотворителността.

Доводът на Нода попадна в десетката. Бях видял с очите си мъката на Хара в Сан Франциско. Болеше го, това беше сигурно. А сега шикалкавеше, което ме накара да се зачудя що за форма ще приеме болката му.

Джордж махна пренебрежително с ръка.

— Пилее пари, за да вдигне пушилка. Богаташите го правят непрекъснато.

Още едно попадение в десетката. Джордж познаваше онези територии. Баща му въртеше един от най-големите частни конгломерати в Япония.

Наразаки се замисли.

— Боя се, че съм съгласен и с Нода, и с Джордж. Предлагам следния план — да вървим по следата на бавен ход.

Джордж го изгледа.

— На нормален език, ако обичаш.

— Просто е. Стоим наблизо, но не толкова наблизо, че да разлюлеем лодката. Хара ни плати добри пари, така че ще използваме част от тях, за да си прикрием гърба, Нода, обади се на братята Ито и поискай да проучат дейността на Хара в последно време. Да потърсят връзки между него, „Тек КюЕкс“ и онова село. Да се оглеждат за всичко, което изглежда необичайно. Но само проучване. Да действат дискретно и да не разрошват ничии пера.

Нода кимна.

— Добре. Броуди и Нода, вие тръгвате за Сога, според плана. Отваряйте си очите на четири и се пазете.

— Този път искам да работя на терен — каза Джордж.

— Ти си поддръжка, Джордж-кун. Това е крачка напред.

— Но аз мога да допринеса повече. Сметките няма да избягат, докато ме няма.

Заради опита си в бизнеса Джордж беше поел счетоводството, но сега правеше ход, който очаквах. Беше само въпрос на време. За да се отдели от останалите заможни представители на клана Сузуки, той беше овладял карате, джудо и една древна форма на джиу-джицу. Когато споменах на Хара за Великата китайска стена, в очите на стария ми приятел беше проблеснало хищно пламъче.

— Какво мислиш, Нода? — попита Наразаки.

Главният детектив на „Броуди Секюрити“ отсече с категорично не, с което ме изненада за пореден път. „Какво става тук?“

— Само не? — избухна Джордж. — Това ли е?

— Не си обучен, нямаш основни умения, нямаш опит на терен — каза Нода. — Ще ида сам. И от Броуди нямам нужда.

— Мисля, че идеята не е лоша… — започна Наразаки.

Прекъснах го.

— Аз отивам. Обещах на Рена.

— Ами аз? — попита Джордж. — Как да натрупам опит, ако седя по цял ден в тази дупка? Нека откарам Броуди до Сога-джуджо. Можем да вземем вайпъра.

Погледът на Нода бе сърдит.

— Това е глупаво.

— Нямам намерение да…

Препирнята им беше прекъсната от почукване. Вратата се отвори и оранжевите кичури на Мари се появиха отново.

— Такова, преди малко в сметката ни бяха прехвърлени пари от господин Хара. Реших, че ще искате да видите съобщението.

Наразаки протегна ръка и Мари му подаде листа. Наразаки го погледна, намръщи се и го пусна да обикаля. Хара току-що бе депозирал остатъка от сумата.

Порових в паметта си за разумно обяснение, но не открих такова.

— Още е прекалено рано за това плащане. Той ми даде чек в Сан Франциско.

Нода се намръщи.

— Страхотно. Още един доволен клиент. Това не е на добре.