Дж. Р. Уорд
Неукротима любов (46)

43.

Клиентът определено беше от странните.

— Е, къде е приятелят ти?

Кари Равич, известна на улицата като Канди, проституираше от девет месеца, така че се бе нагледала на какво ли не. Но това…

Огромният мъж, застанал до вратата на мотелската стая, отговори тихо:

— Идва.

Кари отново дръпна от цигарата с марихуана и си помисли, че поне типът пред нея беше готин. Пък и беше платил пет стотачки и беше наел тази стая. И въпреки това… нещо не беше както трябва.

Странен акцент. Странни очи. Странни идеи.

Ала адски секси.

Докато чакаха, тя се бе изтегнала чисто гола върху леглото. Всички лампи бяха угасени, но все пак не беше съвсем тъмно. Клиентът с дебелия портфейл беше сложил върху евтината тоалетка нещо като прожектор, чийто лъч прекосяваше стаята и падаше върху голото й тяло. Сякаш беше на сцена. Или пък беше произведение на изкуството.

Което всъщност не бе чак толкова странно, колкото някои от нещата, които бе правила. По дяволите, ако проституирането не затвърдеше у теб мнението, че мъжете са гадни, извратени копелета, нищо друго не бе в състояние да го направи. Ако оставим настрана обикновените типове, които изневеряваха, и онези, на които това даваше чувството за власт, имаше копелета с фетиш към крака, такива, които обичаха да ги пляскат, други, които искаха да пикаят върху тях…

Кари довърши цигарата си и докато я изгасяше, си помисли, че това с прожектора може би не е чак толкова лошо. Преди две седмици например, един задник беше поискал да яде хамбургери от нея, което си беше направо гнусно…

Изщракването на ключалката я накара да подскочи и тя изведнъж осъзна, че без да е забелязала, някой беше пристигнал. Това беше звукът от заключването на вратата. Отвътре.

А до първия мъж стоеше още един.

Добре че сводникът й беше в съседната стая.

— Здрасти — каза тя, протягайки се автоматично.

Гърдите й бяха изкуствени, но от хубавите изкуствени гърди, а стомахът й беше плосък, въпреки че имаше едно дете. Освен това не беше обръсната, а епилирана с електролиза.

Което и бе причината да продава услугите си на толкова висока цена.

„Човече… още един едър тип“, помисли си тя, когато новодошлият пристъпи напред и застана в долната част на леглото. Всъщност беше направо огромен. Същинска планина. И то не в смисъл на дебел и отпуснат. Плещите му сякаш бяха начертани с линия, толкова бяха квадратни, а гърдите му образуваха съвършен триъгълник с тесните му бедра. Заради светлината, струяща зад него, не можеше да види лицето му, но това нямаше значение, тъй като в този миг първият клиент се изтегна на леглото до нея.

Мамка му… изведнъж почувства, че е възбудена. Беше заради размера им, опасността на мрака и миризмите. Исусе… миришеха невероятно.

— Обърни се по корем — нареди вторият.

Господи, какъв глас. Същият чуждоземски акцент, както онзи, който беше уредил всичко това… ала гласът беше много по-дълбок… и в него се усещаха опасни нотки.

— Май наистина искаш да видиш дупето ми? — проточи тя, докато се надигаше. Улови едрите си гърди в шепи и ги повдигна, притискайки ги една към друга. — Защото отпред изглеждам още по-добре.

При тези думи тя повдигна едната си гърда, а после изплези език и близна зърното й, докато местеше очи между двамата мъже.

— По корем.

Добре, ясно бе, че тук имаше някаква йерархия. Онзи, който лежеше до нея, имаше огромна ерекция, но въпреки това дори не я докосваше. А този, който даваше нарежданията, бе единственият, който говореше.

— Щом така искаш.

Кари бутна възглавниците настрани и се обърна театрално, извивайки горната част на тялото си, така че едната й гърда все още се виждаше. С лакирания си в черно нокът започна да описва кръгчета около зърното, като в същото време изви гръб, така че дупето й щръкна…

Тихо ръмжене се разнесе в застоялия въздух на стаята и това бе нейният знак. Тя разтвори крака и отново изви гръб.

Знаеше точно какво показва на онзи, който стоеше до леглото… и ръмженето му я увери, че гледката му харесва. Значи беше време да отиде още по-далеч. Поглеждайки го през рамо, тя налапа средния си пръст и го засмука, а след това свали ръка и се потърка там долу.

Дали беше заради тревата… или нещо в мъжете… обаче изведнъж страшно се възбуди. Толкова, че поиска онова, което предстоеше да се случи.

Докато се надвесваше над нея, този, който очевидно командваше, сложи ръка на бедрата си.

— Целуни я — нареди той.

Кари беше напълно готова за това, макар че обикновено не го позволяваше. Обърна лице към другия мъж и начаса устата й беше завладяна от меки, настойчиви устни… а после един език проникна в нея…

В същия миг, в който две големи ръце я уловиха за хълбоците и я разтвориха още повече.

А друг чифт ръце стиснаха гърдите й.

Въпреки че беше професионалистка, този път разумът й си взе почивка и въпросите (Къде са презервативите? Какви са правилата?), които обикновено я занимаваха по време на работата й, се изпариха.

Катарама. Цип. А после звук от събуване на панталони и хлътването на матрака, когато нещо тежко се качи отгоре му.

Кари смътно се зачуди дали и току-що освободеният пенис е толкова голям, колкото останалата част от мъжа зад нея… и ако беше така, мина й през ума, като нищо можеше да им даде втори рунд, без пари. Стига да бяха в състояние да изкарат толкова дълго.

Докато членът на мъжа зад гърба й проникваше в нея, ръцете му повдигнаха бедрата й от матрака и я накараха да застане на четири крака. Господи, беше огромен… и Кари се приготви за мощни тласъци, докато пръстите му се плъзгаха по гръбнака й, за да се вплетат в късата й коса. Канеше се да издърпа главата й назад, ала нея не я бе грижа. Просто искаше да почувства още от него в себе си.

Само че не последва нищо грубо… всъщност той дори не започна веднага. Просто я милваше, сякаш му харесваше допирът на плътта й… прокара ръка обратно по раменете й и отново я спусна към кръста й… а после още по-ниско, към влажната й женственост. А когато най-сетне проникна в нея напълно, го направи плавно, като дори й даде секунда, за да свикне с големината и дължината му.

След това остана така, улови я за ханша и започна да я чука. В същия миг, в който приятелят му мина под нея и засмука гърдите й.

Докато тласъците му се усилваха, гърдите й се залюшкаха все по-силно, удряйки се в устата на онзи под нея със същия ритъм, с който тазът на мъжа зад нея се блъскаше в дупето й, отново и отново. По-бързо. По-мощно. По-бързо…

— Чукай ме — простена тя. — О, господи, да…

Изведнъж онзи, който лежеше под нея, се премести и напълни устата й с най-големия пенис, който Кари бе налапвала някога.

И в този миг тя свърши.

Ако продължаваха по същия начин, тя щеше да е тази, която щеше да им даде бакшиш.

Частица от секундата по-късно онзи отзад излезе от нея и Кари усети как нещо горещо обля гърба й. Но той не беше приключил и миг по-късно продължи, също толкова дебел и корав, колкото и при първия тласък.

Онзи, когото тя смучеше, бе започнал да стене, а после се откъсна от нея, повдигна главата й и свърши върху гърдите й, а топлите капчици напоиха кожата й с още от онази невероятна миризма, докато този зад нея отново се отдръпна и еякулира върху гърба й.

А после светът се завъртя и тя се озова по гръб. Онзи, който й беше платил, зае мястото на другия, изпълвайки сърцевината й също така плътно, както и първия.

Тя бе тази, която посегна към мълчаливия му властен приятел и като налапа пениса му, го извади от ролята на наблюдател, поемайки го отново в себе си.

Беше толкова голям, че трябваше да отвори челюстта си възможно най-широко, за да го побере… а вкусът му беше фантастичен… различен от всичко, което бе опитвала дотогава. Докато го смучеше, а приятелят му я чукаше по най-невероятния начин, Кари напълно се отдаде на усещането от това да бъде изпълнена, завладяна и цялостно разтърсвана.

В екстаза си тя опита да види мъжа, на когото правеше свирка, ала някак си той винаги се държеше с гръб към светлината… което правеше всичко още по-еротично. Сякаш духаше на жива сянка. По дяволите, за разлика от другия, този не издаваше никакви звуци, дори не дишаше тежко. Но му харесваше, това беше сигурно. Личеше си от начина, по който потъваше в нея и пак се отдръпваше само за да нахлуе отново. Поне докато не излезе напълно и не взе ерекцията си в ръце. Кари стисна гърдите си и ги повдигна, осигурявайки му страхотна писта за приземяване. И, о, господи — въпреки че му беше за трети път, той я покри цялата!

Докато гърдите й не лъснаха и от тях не започнаха да се процеждат капчици.

В следващия миг коленете й изведнъж се озоваха до ушите й и онзи, който й беше платил, се нахвърли като за световно, по възможно най-добрия начин. В същото време другият отново намери устата й, търсейки още. Което тя бе повече от щастлива да му даде.

Докато ги гледаше как се движат над нея, Кари изведнъж бе обзета от внезапен страх — стига да искаха, можеха да я прекършат надве.

Но те не я нараниха.

А продължиха неуморно, сменяйки местата си, отново и отново. Очевидно го бяха правили безброй пъти и, господи, тя определено щеше да им даде телефонния си номер.

Най-сетне всичко свърши.

Никой от тях не каза нищо. Нито на нея, нито един на друг… което беше странно, защото в края на повечето тройки, в които Кари бе участвала, двамата идиоти обикновено плясваха тържествуващо ръце. Но не и тези тук. Те просто се закопчаха… и я виж ти, отново бе изваден портфейл.

Докато стояха над нея, Кари вдигна ръце към устата, шията и гърдите си. Беше покрита на повече места, отколкото можеше да преброи… и това страшно й харесваше. Тя я втъркваше в кожата си, играеше си с нея, защото така искаше… не заради тях.

— Искаме да ти дадем още пет стотачки — гърлено каза първият.

— За какво? — Възможно ли бе тези задоволено провлечени думи да бяха излезли от нейната уста?

— Ще ти хареса. Обещавам.

— Нещо необичайно ли е?

— Много.

Тя се засмя и разлюля бедра.

— Тогава съм съгласна.

Мъжът отброи пет банкноти и Кари забеляза, че в портфейла му има още цял куп като тях… ако беше някой друг, нищо чудно да кажеше на сводника си, за да може той да ги обере на паркинга. Ала нямаше да го направи. Донякъде заради невероятния секс. Но най-вече защото тези двамата по всяка вероятност щяха да смажат шефа й от бой.

— Какво искате да направя? — попита, докато вземаше парите и ги стисваше в шепата си.

— Разтвори крака.

Тя се подчини, без изобщо да се поколебае.

Те също не се поколебаха и едновременно се наведоха над влажната й сърцевина.

Мили боже, да не би да имаха предвид френска любов? Самата мисъл за това бе достатъчна, за да я накара да затвори очи и да изтръгне стенание от гърдите й…

— Ау!

Кари се надигна рязко, ала силни ръце я натиснаха върху матрака.

От лекото смучене, което последва, главата й се замая. Но то не беше върху женствеността й. А от двете й страни — там, където краката й се срещаха с тялото.

Ритмично подръпване… като кърмене.

Кари въздъхна и се остави на усещането. Имаше шокиращото чувство, че по някакъв начин те се хранят от нея, но то беше невероятно… особено когато нещо проникна в нея. Може би пръсти… най-вероятно.

Да, определено.

Четири от тях я изпълниха и две отделни ръце започнаха да я подръпват и потупват, докато две усти смучеха плътта й.

Тя свърши отново.

И пак.

И пак.

След бог знае колко време те я близнаха един-два пъти — там, където я бяха смукали, не където бяха ръцете им. А после всичко се отдръпна — устни, пръсти, тела.

Двамата се изправиха.

— Погледни ме — каза лидерът.

Клепачите й бяха толкова натежали, че беше истинско усилие да се подчини. В мига, в който го направи, остра болка прониза слепоочията й. Тя обаче не трая дълго, а след това Кари сякаш… се понесе във въздуха.

Поради което не обърна особено внимание на далечния приглушен писък, долетял малко по-късно от съседната стая… не тази, в която беше сводникът й, а онази от другата страна.

Бум! Туп! Тряс…

Кари започна да се унася в сън, глуха за света, стиснала стотачките, които залепваха за дланта й, докато онова, което беше влажно, постепенно изсъхваше. Не се тревожеше за нищо. Всъщност чувстваше се невероятно.

По дяволите… с кого беше допреди малко?

 

 

Кор излезе от стаята на курвата, следван плътно от Троу, и като затвори вратата, се огледа наляво и надясно. Мястото, което войникът му беше избрал за това плътско развлечение, се намираше в покрайнините на града. Занемарената едноетажна постройка беше разделена на около петдесетина миниатюрни кутийки, като канцеларията се намираше чак в дъното вляво. Бяха поискали най-отдалечената стая в другия край, за да могат да се уединят, ала най-доброто, което бяха успели да си набавят, беше предпоследната стая.

Макар че какви бяха шансовете другите да са заети? Та тук нямаше почти никого.

Погледът му обходи паркинга пред тях. Имаше черен мерцедес, който отчаяно се опитваше да изглежда по-нов, отколкото беше всъщност… както и пикап със закрита с хардтоп каросерия. Другите две коли се намираха чак в другия край, до канцеларията.

Мястото беше съвършено за целта, за която го бяха използвали. Откъснато. Посещавано от хора, които не искаха никой да им се бърка в работата и които бяха готови да направят същата услуга на другите. А и външното осветление беше слабо — повечето от лампите над вратите не работеха… мамка му, дори крушката до главата му беше счупена. Така че всичко тънеше в полумрак.

На Кор и шайката му копелета щеше да им се наложи да си намерят жени от своята раса, които да засищат нуждата им от кръв в дългосрочен план, но докато това станеше, трябваше да се задоволяват с такива като тази, която току-що бяха изчукали, и да го правят в места като това.

— Удовлетворен ли си? — тихо попита Троу.

— Да. Тя ставаше.

— Радвам се…

Мирисът, който долетя до ноздрите им в този миг, накара и двамата да обърнат глави към вратата на последната стая. Кор си пое дълбоко дъх, за да се увери, че не се е заблудил… и потвърждението, че наистина е надушил прясна човешка кръв дойде като неприятна изненада.

За разлика от изражението върху лицето на Троу. Изразяваше неприязън, но не и изненада.

— Не си го и помисляй — отсече той. — Троу… Мамка му.

Воинът вече се бе обърнал към вратата с буреносно изражение, агресивността му — несъмнено разпалена от факта, че там се проливаше кръвта на жена — плодовитостта се усещаше съвсем ясно във въздуха.

— Нямаме време за това — рязко заяви Кор.

В отговор Троу отвори шибаната врата с ритник.

Кор изруга и за миг си помисли дали да не се дематериализира… но един поглед беше достатъчен, за да прогони тази мисъл. Абсурдната героична жилка на Троу беше разкрила същински кошмар.

Една жена беше завързана върху леглото, а в устата й беше натъпкано нещо. Беше полумъртва… твърде близо до гроба, за да бъде спасена. Кръвта й беше навсякъде — опръскала стената до нея, капеща по пода, просмукала се в дюшека. Инструментите на онзи, който й беше причинил това, бяха върху нощното шкафче — два ножа, тиксо, ножици… както и половин дузина прозрачни бурканчета, пълни с някаква безцветна течност.

Капачките им бяха свалени и вътре плуваше нещо…

Откъм банята се разнесе трясък — сякаш някой бе отворил прозорец, а после го бе затръшнал.

Троу понечи да се втурне в стаята, ала Кор се хвърли след него и го стисна за ръката. С едно мълниеносно движение той откачи стоманените белезници, които висяха от колана му, и щракна едната халка около яката китка на своя войник. След това дръпна с цялата си сила и го завъртя, като топка на края на верига. Миг по-късно се разнесе силно „туп“, когато долнокачествената хоросанова стена спря инерцията на превърналия се в махало вампир.

— Пусни ме.

Кор го дръпна към себе си.

— Това не ти влиза в работата.

Троу вдигна ръка и заби юмрук в стената, пробивайки дупка в нея.

— Напротив! Пусни ме!

Кор сложи ръка на тила му.

— Не е. Твоят. Свят.

Те се сборичкаха, блъскайки се в разни неща и вдигайки повече шум, отколкото би трябвало. И тъкмо когато бяха на път да се сгромолясат върху окървавения килим, някакъв човек без врат и с тъмни очила се показа на прага. Хвърли един поглед към леглото, един към Кор и Троу и като си измърмори нещо под носа, закри очите си с ръце и се втурна навън.

Миг по-късно вратата на стаята, в която двамата вампири бяха чукали, се отвори и затвори… а после — още веднъж. Високи токчета зачаткаха забързано и неравномерно, а после се чу звук от качване в кола. Изрева двигател и мерцедесът изхвърча от паркинга, несъмнено отнасяйки курвата и парите.

Което напълно потвърди мнението на Кор за клиентелата на това място.

— Чуй ме — каза той на Троу. — Чуй ме, глупаво копеле, това не е наш проблем. Но ако останеш тук, ще стане…

— Убиецът избяга!

— Както ще направим и ние.

Бледите очи на Троу се стрелнаха към леглото и за миг гневната маска падна от лицето му. Онова, което се разкри под нея, укроти дори агресията на Кор. Такава болка. Господи, такава болка.

— Това не е сестра ти — прошепна той. — А сега ела с мен.

— Не мога… да я оставя… — Широко отворени, замъглени очи срещнаха тези на Кор. — Не искай това от мен.

Кор се обърна, без да пуска своя войник. В стаята все трябва да бе останало нещо от убиеца, нещо, което биха могли…

Влачейки Троу след себе си, Кор влезе в банята и онова, което откри върху прозорчето над тоалетната чиния, го изпълни с мрачно задоволство. Дебелото матирано стъкло беше здраво, ала върху металната рамка имаше яркочервено петно. Тъкмо следата, от която се нуждаеха. Кор посегна към прозореца и прокара два пръста по онова, което бе закачило и раздрало плътта на човека.

Кръвта полепна по кожата му.

— Отвори — нареди той.

Троу отвори уста и облиза пръстите му, затваряйки очи, за да се съсредоточи по-добре, тъкмо когато в далечината се разнесе звук на сирени.

— Наистина трябва да се махаме — каза Кор. — Ела с мен и ще ти позволя да намериш този човек. Съгласен? Просто кимни. — Троу го направи, но Кор реши, че се нуждае от нещо повече. — Закълни се.

Троу се поклони.

— Заклевам се.

Кор му свали белезниците… а после двамата се изпариха в същия миг, в който примигваща синя лампа оповести пристигането на полицията.

Кор определено не беше от милостивите. Ала дори да беше, в сърцето му със сигурност нямаше да има място и за капчица милост към човешкия осквернител… онзи, когото Троу си бе набелязал и който скоро щеше да се превърне в негова жертва.