Дж. Р. Уорд
Неукротима любов (20)

17.

Джейн чу звука от късане чак в офиса на тренировъчния център. Той я събуди, карайки я да повдигне глава от импровизираната възглавница на ръцете си и да изпъне гръбнак, който бе превила върху бюрото.

Късане… и плющене.

В първия миг си помисли, че е порив на вятъра, но после нещо в мозъка й прещрака. На подземното ниво нямаше прозорци. А и единствено буря би могла да причини такъв шум.

Джейн скочи от стола, заобиколи бюрото и се втурна по коридора, право към стаята на Пейн. Всички врати бяха отворени именно по тази причина — имаше само един пациент и макар че Пейн като цяло бе доста тиха, ако нещо се случеше…

Какъв, по дяволите, беше този шум? Чуваше се и някакво сумтене…

Джейн влетя през вратата на стаята и едва не изпищя. Господи… кръвта.

— Пейн!

Тя се хвърли към леглото.

Близначката на Ви беше като обезумяла. Ръцете й се мятаха отчаяно, пръстите й се впиваха в чаршафите и в нея самата, ноктите й деряха ръцете, раменете, ключицата й.

— Не ги усещам! — крещеше тя така, че вампирските й зъби се подаваха; очите й бяха отворени толкова широко, че около тях се виждаше само бяло. — Не усещам нищо!

Джейн сграбчи едната й ръка, но тя й се изплъзна почти веднага, заради мокрите от кръв рани.

— Пейн! Престани!

Алена кръв оплиска лицето и престилката на Джейн, докато тя се мъчеше да обуздае пациентката си.

— Пейн! — Ако продължеше така, много скоро раните й щяха да стигнат до костта. — Престани…

— Не ги усещам!

Химикалката се появи между пръстите на Пейн сякаш от нищото… ала всъщност не, не беше никаква магия… Това беше химикалката на Джейн, онази, която тя държеше в страничния джоб на престилката си. В мига, в който я видя, всичко сякаш мина на забавен кадър, докато Пейн вдигаше ръка.

Замахът й беше толкова силен и точен, че бе невъзможно да бъде спрян.

Острият връх се заби право в сърцето. Тялото й подскочи нагоре, от устните й се откъсна предсмъртна въздишка.

Джейн изпищя.

— Неееее…

— Джейн, събуди се!

Гласът на Вишъс не беше на мястото си тук. Поне докато Джейн не отвори очи… и не видя единствено мрак. Клиниката и кръвта, и задавеното дишане на Пейн бяха изместени от черен покров, който…

Изведнъж лумнаха свещи и първото, което Джейн видя, беше суровото лице на Вишъс. Той беше до нея, макар че двамата не си бяха легнали заедно.

— Джейн, това е само сън.

— Добре съм — избъбри тя и отмахна косата от лицето си. — Добре…

Надигна се на лакти, като дишаше тежко, все още не особено сигурна кое бе сън и кое — действителност. Особено при положение че Вишъс бе до нея. Напоследък те не само че не си лягаха заедно, но и не ставаха заедно. Джейн предполагаше, че спи в ковачницата, но може и да не беше така.

Надяваше са да не е така.

— Джейн…

В сумрачната тишина тя долови в гласа му цялата тъга, която не би разкрил при никакви други обстоятелства. А тя изпитваше абсолютно същото. Всички тези дни, в които рядко си говореха, стресът покрай възстановяването на Пейн, дистанцираността между тях… тази проклета дистанцираност… бе толкова тъжно.

Ала тук, на светлината на свещите, в брачното им легло, всичко това сякаш избледня.

Джейн се долепи до топлото му, силно тяло с въздишка и допирът я промени. Без да полага каквото и да било усилие, си възвърна плътността — горещината, протекла между тях, се вля в нея, правейки я точно толкова реална, колкото бе и той. Вдигна поглед към него и се взря в суровото му, красиво лице с татуировката на слепоочието, черната коса, която той винаги отмяташе назад, скосените вежди и леденобелите очи.

През последната седмица Джейн безброй пъти бе прехвърляла през ума си случилото се през онази нощ, когато всичко бе загрубяло така. И макар че по-голямата част от него беше разочароващо и обезпокоително, имаше нещо, което не се връзваше.

Когато се срещнаха в тунела, Вишъс носеше поло. А той никога не го правеше. Ненавиждаше ги, защото ги намираше за задушаващи… което бе истинска ирония, като се има предвид какво го караше да свърши понякога. Обикновено обличаше тениски или пък ходеше гол, а тя не беше глупава. Може и да беше корав здравеняк, ала кожата му можеше да бъде насинена като тази на всеки друг.

Беше й казал, че се е бил с лесъри, но той беше ненадминат в ръкопашните схватки. Така че ако беше покрит със синини от главата до петите, можеше да има само една причина — беше го допуснал.

И тя не можеше да не се зачуди кой му го беше причинил.

— Добре ли си? — попита Ви.

Джейн се пресегна и сложи длан върху бузата му.

— А ти?

Беше ли наред всичко с тях?

Ви не мигаше.

— Какво сънува?

— Трябва да поговорим, Ви.

Устните му се свиха. А после — още повече, когато тя не продължи. Най-сетне той каза:

— Пейн е, където трябва. Мина едва седмица…

— Не за нея. За случилото се през нощта, когато беше сам.

Ви се отпусна на възглавниците и скръсти ръце върху коравия си корем. В сумрачната светлина железните нишки на мускулите му и вените, които изпъкваха по врата му, хвърляха остри сенки.

— Обвиняваш ме, че съм бил с друга? Мислех, че вече го изяснихме.

— Не извъртай нещата. — Тя го гледаше твърдо. — Ако търсиш свада, по-добре върви си намери няколко лесъри.

При всеки друг мъж подобен изблик би довел до кавга, с цялата съпътстваща я драма.

Вместо това Вишъс се обърна към нея и се усмихна.

— Чуй се само.

— Бих предпочела ти да говориш с мен.

Сексуалният пламък, който познаваше така добре, ала който не бе виждала от седмица, лумна в очите му, когато той се обърна към нея. След това притвори клепачи и се загледа в гърдите й, скрити под простичката тениска, с която бе заспала.

Джейн се наведе, така че той да гледа лицето й, но тя също се усмихваше. Напоследък нещата между тях бяха толкова напрегнати и сковани. А това сега бе така нормално.

— Няма да ти позволя да ми отвлечеш вниманието.

Вишъс, от чието тяло буквално струеше топлина, се пресегна и прокара пръст по рамото й. А после отвори уста и връхчетата на кучешките му зъби се показаха, издължавайки се, докато облизваше устни.

Чаршафът, който го покриваше, изведнъж се плъзна по плочките на корема му. А после още по-ниско. И още. Правеше го ръката с ръкавицата и с всеки новоразкрит сантиметър, на очите на Джейн им беше все по-трудно да погледнат някъде другаде. Ви спря точно преди да открие огромната си ерекция, но въпреки това й показа достатъчно — татуировките около слабините му се опъваха и свиваха, докато бедрата му ту се напрягаха, ту се отпускаха.

— Вишъс…

— Какво?

Ръката с ръкавицата се пъхна под черния сатен. Джейн нямаше нужда да види какво става отдолу, за да е наясно, че той се гали. Гърбът му, извил се в дъга, й каза всичко, което й трябваше да знае. Това, както и начинът, по който той прехапа долната си устна.

— Джейн…

— Какво?

— Само ще гледаш, нали?

Господи, прекрасно помнеше първия път, когато го бе видяла така — излегнат, възбуден, готов. Тогава го беше къпала с гъба, а той я бе прочел като отворена книга — колкото и да не й се искаше да го признае, отчаяно бе копняла да го види как свършва.

И се беше погрижила да го направи.

Самата тя пламнала, се приведе над него, така че устните им почти се докоснаха.

— Все още се опитваш да извърташ…

Само за миг свободната му ръка се озова на тила й, приковавайки я на място. И тази негова проява на сила усили възбудата й.

— Да. Така е. — Езикът му се показа и докосна устната й. — Но можем да поговорим и след като приключим с това. Знаеш, че никога не лъжа.

— Мислех, че е по-скоро „никога не греша“.

— Е, това също е вярно. — От него се изтръгна ниско ръмжене. — Ала сега… и двамата се нуждаем от това.

Последните му думи бяха изречени не със страст, а сериозно — точно както Джейн би искала да ги чуе. И я виж ти — той беше прав. През последната седмица двамата бяха стъпвали на пръсти един около друг, избягвайки цъкащата бомба, появила се изведнъж във връзката им. Да се докосват по този начин — буквално, физически — щеше да им помогне да открият думите, които трябваше да бъдат изречени.

— Е, какво ще кажеш? — промълви Ви.

— Какво чакаш?

Ниският му смях бе изпълнен със задоволство, а ръката му ту се напрягаше, ту се отпускаше, докато се галеше.

— Отметни чаршафа, Джейн.

Заповедта беше дрезгава, но ясна. И й подейства незабавно. Както винаги.

— Направи го, Джейн. Гледай ме.

Тя сложи ръка на гърдите му и я плъзна надолу. Усети ребрата му и коравите плочки на корема му, чу го как си пое дъх през зъби. Повдигна чаршафа и преглътна с усилие при вида на ерекцията, която се подаваше от юмрука му.

Протегна ръка към него, ала той я сграбчи за китката и я задържа.

— Гледай ме, Джейн — простена гърлено. — Но без да ме докосваш.

Копеле. Мразеше, когато правеше така. Ала едновременно с това страшно й харесваше.

Без да я пуска, Вишъс продължи да гали ерекцията си с ръката в ръкавицата. Тялото му беше толкова красиво, влязло в ритъм с движенията на дланта му. Светлината на свещите придаваше някаква загадъчност на цялото изживяване… но с Ви винаги беше така. С него тя никога не знаеше какво да очаква и не само защото бе син на божество. Той беше секс на ръба, през цялото време; корав и умел, опасен и повелителен.

А Джейн знаеше, че тя вижда една омекотена версия на истинската му същност.

В подземния лабиринт на същината му имаше по-дълбоки пещери, в които тя никога не бе влизала и никога нямаше да го стори.

— Джейн — дрезгаво рече той. — За каквото и да си мислиш — недей… Остани с мен, тук и сега, и не отивай там.

Джейн затвори очи. От самото начало знаеше с кого се обвързва и кого обича. Когато му се бе врекла за вечността, прекрасно си бе давала сметка за мъжете и жените преди нея и какво бе правил с тях. Просто никога не бе предполагала, че това минало ще застане между тях…

— Не бях с никого. — Гласът му беше силен и уверен. — Онази нощ. Кълна се.

Клепачите й се повдигнаха. Ръката му беше спряла и той лежеше неподвижно.

Изведнъж гледката на мъжа й бе замъглена от сълзи.

— Толкова съжалявам — задавено каза тя. — Просто имах нужда да го чуя. Вярвам ти, наистина, но…

— Шшт… всичко е наред. — Ръката с ръкавицата се пресегна и избърса сълзата от бузата й. — Всичко е наред. Защо да не попиташ какво става с мен?

— Не е редно.

— Не, аз не съм наред. — Той си пое дълбоко дъх. — Прекарах последната седмица, мъчейки се да накарам думите да излязат от устата ми. Чувствах се отвратително, но не знаех какво бих могъл да кажа, което да не влоши още повече нещата.

Част от Джейн бе изненадана от съчувствието и разбирането му. Те и двамата бяха невероятно независими и именно това бе причината връзката им да функционира. Той беше сдържан, а тя не се нуждаеше от кой знае колко емоционална подкрепа и обикновено двете неща се наместваха отлично.

Но не и тази седмица.

— И аз съжалявам — промълви той. — Ще ми се да бях различен мъж.

Незнайно как, Джейн разбра, че не говори само за сдържания си характер.

— Няма нищо, за което да не можеш да разговаряш с мен, Ви.

Единственото, което получи в отговор, бе едно „хм“, и тя продължи:

— В момента си под голям стрес. Разбирам го. И бих сторила всичко, за да ти помогна.

— Обичам те.

— Тогава говори с мен. Единственото, което със сигурност няма да помогне, е мълчанието.

— Знам. Но то е като да погледнеш в тъмна стая. Искам да ти кажа нещо, но не мога… не мога да видя какво чувствам.

Джейн му вярваше… и разпозна в описанието му нещо, с което много хора, станали жертва на насилие в детството си, се бореха като възрастни. Ранният защитен механизъм, позволил им да преживеят всичко, се наричаше „разделно мислене“ — когато нещата около тях станеха повече, отколкото можеха да понесат, те разкъсваха вътрешното си „аз“ и скриваха чувствата си много надълбоко.

Опасността, разбира се, идваше от напрежението, което неизменно се натрупваше, без да може да избие отникъде.

Но поне ледът между тях се бе пропукал. И сега двамата се намираха в това тихо, полуумиротворено пространство.

Сякаш надарени със собствена воля, очите на Джейн се спуснаха към възбудата, която почиваше върху стомаха му, стигаща чак над пъпа. Внезапно го пожела толкова силно, че не бе в състояние дори да говори.

— Вземи ме, Джейн — изръмжа той. — Прави с мен каквото поискаш.

Онова, което тя искаше да направи, бе да го почувства в устата си и тя стори точно това. Наведе се над бедрата му и го пое, толкова дълбоко, че той стигна чак до гърлото й. От него се изтръгна животински звук и тазът му подскочи рязко, вкарвайки горещата му дължина още по-навътре в нея. А после едното му коляно се сгъна и той разтвори крака, отдавайки й се изцяло. Ръката му почиваше върху тила й, докато тя се движеше с ритъм, който го подл…

Промяната в положението на тялото й беше едновременно светкавична и плавна.

С невероятната си сила, Ви я премести само за миг, завъртайки я и избутвайки чаршафите настрани, така че да може да повдигне ханша й нагоре и да го намести върху тялото си. Бедрата й се разтвориха над лицето му.

— Вишъс — каза тя около ерекцията му.

Устата му беше влажна и топла, и точно там, където трябваше — сля се с нейната сърцевина, впи се в нея и я засмука за миг, преди езикът му да се покаже и да я близне отвътре. Умът й не просто изключи, а едва не се взриви. Освободена от каквито и да било мисли, тя се изгуби блажено в онова, което се случваше сега, а не в онова, което се бе случило преди. Имаше чувството, че и с Ви става същото… Той сякаш бе напълно погълнат от това да я милва, смуче и ближе, впил ръце в бедрата й, заровил лице в сърцевината й. Адски й бе трудно да се съсредоточи върху онова, което той правеше с нея, докато тя правеше същото за него… но пък на това проблем ли му казваше? Ерекцията му в устата й беше гореща и твърда, а между краката й той бе истинско кадифе, и усещанията бяха доказателство, че макар да беше дух, физическите й реакции бяха съвсем същите, както и докато беше „жива“…

— Мамка му, нуждая се от теб — изруга той.

С още едно светкавично движение, Вишъс я повдигна така, сякаш тя не тежеше повече от чаршафа. Промяната не я изненада. Той открай време предпочиташе да свършва в нея, дълбоко в нея. Разтвори краката й и я сложи върху бедрата си… а после членът му си проправи път в нея… и потъна дълбоко.

Нахлуването му не бе просто сексуален акт — то категорично предявяваше правата му върху нея… и на Джейн страшно й харесваше.

Тя се наведе напред, подпря ръце на раменете му и се загледа в очите му, докато двамата се движеха заедно. Ритъмът им ставаше все по-яростен, докато не свършиха едновременно; телата им се напрегнаха и той изригна в нея, а сърцевината й изцеждаше и последната му капчица. А после Ви я обърна по гръб и се спусна надолу по тялото й, връщайки се там, откъдето беше започнал. Устата му се залепи за нея, а ръцете му я стиснаха за бедрата, докато я смучеше.

Оргазмът й беше мощен, но това изобщо не беше краят. Ви се надигна и се вряза в нея, превземайки я с един могъщ тласък. Тялото му беше като огромна пневматична машина върху нейното, а мирисът на обвързването му изригна в стаята, когато той свърши експлозивно, слагайки великолепен завършек на цяла седмица въздържание.

Докато оргазмът го разтърсваше мощно, Джейн го гледаше как свършва. Обожаваше всяка част от него, дори онези, които понякога се бореше да разбере.

А после той продължи. Още секс. И още.

Почти цял час по-късно, най-сетне заситени, те се отпуснаха, долепени един до друг и дишайки тежко в светлината на свещите.

Погледът на Ви се задържа продължително върху лицето й.

— Нямам думи. Говоря шестнайсет езика, а не знам какво да кажа.

В гласа му се долавяше едновременно любов и отчаяние. Когато ставаше въпрос за чувства, той наистина беше осакатен и това, че се бе влюбил, изобщо не бе променило нещата… не и когато се намираше под стрес като този сега. Ала всичко беше наред… след като се бяха любили, беше наред.

— Всичко е наред. — Джейн го целуна по гърдите. — Разбирам те.

— Ще ми се да не се налагаше.

— Ти също ме разбираш.

— Да, но при теб е лесно.

Джейн се надигна на лакти.

— Аз съм дух. В случай че не си забелязал. Нещо, на което малцина мъже биха се зарадвали.

Ви я притегли към себе си за една бърза, настойчива целувка.

— Но затова пък ще те имам до края на живота си.

— Така е.

В края на краищата хората не живееха и една десета от годините, които вампирите прекарваха на земята.

В този момент радиочасовникът до тях издрънча и Ви го изгледа свирепо.

— Сега вече знам защо спя с пистолет под възглавницата.

Докато той се протягаше, за да го спре, Джейн бе принудена да се съгласи.

— Е, спокойно можеш просто да му теглиш един куршум.

— А, не. Бъч ще си довлече задника, за да провери какво става, а не искам да държа оръжие в ръка, когато те види гола.

Джейн се усмихна и отново се отпусна в леглото. Ви стана и се запъти към банята. На вратата спря и я погледна през рамо.

— Идвах при теб, Джейн. Всяка вечер през тази седмица идвах при теб. Не исках да бъдеш сама. Нито пък да спя без теб.

С тези думи влезе в банята и след миг отвътре долетя звук от течаща вода.

Биваше го в приказките повече, отколкото си мислеше.

Джейн се протегна със задоволство. Знаеше, че и тя трябва да се размърда — време бе да отмени Елена след дневната й смяна в лечебницата. Но как само й се искаше да си лежи така през цялата нощ. Може би само още мъничко…

Вишъс излезе десетина минути по-късно, за да се срещне с Рот и братята, но преди да го направи, я целуна. Два пъти.

Джейн стана, изкъпа се, а после отиде до дрешника и отвори двукрилата врата. Вътре висяха кожени панталони — негови, обикновени бели тениски — нейни, бели престилки — нейни, рокерски якета — негови. Оръжията бяха заключени в сейф, обувките бяха на пода.

Животът й бе неразбираем в толкова много отношения. Дух, женен за вампир? Я стига.

Ала докато гледаше подредения дрешник, в който лудият им живот сякаш си почиваше сред прилежно прибраните дрехи и обувки, се почувства добре заради онова, което имаха. В този щур свят малко нормалност не беше нещо лошо, наистина.

Независимо какво разбираше човек под нормалност.