Майк Лосън
Рискове на играта (48)

48

Нийл седеше на бюрото си, ядеше пица с диаметър седемдесет сантиметра сам-самичък и се смееше, докато гледаше нещо на трите компютърни монитора върху бюрото си.

— Влизай. Трябва да видиш това — покани той Демарко.

Демарко си взе парче пица и застана зад Нийл. На монитора се виждаше петдесетинагодишна жена, облечена с черен сутиен, черни бикини, черен колан за жартиери и черни чорапи. Направи странно танцувално движение — като от мамбо, но без партньор, — после седна пред тоалетна масичка и смръкна линийка кокаин. Когато наркотикът й подейства, жената наведе глава и изпищя: „О, майчице!“, а Нийл отново се разкиска.

— Коя е тази? — попита Демарко.

— Това е госпожа Мари дьо Вилие. Представителка на Франция в управителния съвет на Световната банка. Приготвя се за среща с любовника си — трийсет и девет годишен бивш футболист, понастоящем мошеник. Мадам Вилие не подозира, но освен че й създава кокаинова зависимост и слага рога на мъжа й — депутат във Френския парламент, той я използва да източи от банката петнайсет милиона евро.

— Пъхнал си камера в спалня във Франция?

— Два пъти не — отговори Нийл. — Тя е в Ню Йорк и не съм пъхал камера в стаята й. Получавам картината от камерата на лаптопа й. И в случай че се чудиш, не се опитвам да я изнудвам, само помагам на едни момчета от Интерпол.

Демарко се ужасяваше от Нийл. Големия брат от романите на Джордж Оруел не бяха правителствените агенти със сиви костюми и широкополи шапки, а един дебеланко с хавайска риза, който се тъпчеше с пица.

Нийл загърби монитора и попита:

— Къде е Ема?

— Бясна ми е.

— Ооо, не е хубаво Ема да ти е бясна.

— На мен ли го казваш! Е, какво откри за Феърчайлд?

— Открих, че е образцов гражданин, стълб на обществото и самото въплъщение на добродетелта.

— Не искам да го чувам, Нийл. Искам да чуя, че е прекарал един уикенд в Рино, където се е чукал с коза.

— Съжалявам, Джо.

— Мамка му. — Демарко поседя намръщен, опитвайки се да реши какво да прави сега. Накрая попита: — Колко ти дължа?

— Казах, че човекът е самото въплъщение на добродетелта, обаче той има семейство.

Демарко се взря в ухиленото лице.

— Защо постъпваш така, Нийл? Сигурно си късал крилцата на мухите като малък.

Нийл реагира с още по-широка усмивка.

— Е, какво имаш за семейството на Феърчайлд? — попита Демарко.

— Има дъщеря, Патриша. На двайсет и четири години, щастливо омъжена, майка на две деца. Пее в хора на местната църква. Обаче на шестнайсет години, струва ми се, е направила аборт.

— Дъщерята на Големия Боб е направила аборт?

Феърчайлд уж беше защитник на живота, много гласовит защитник, който поставяше поддръжниците на абортите в същата категория като серийните убийци.

— Точно така — увери го Нийл.

— Как научи?

— Прегледах семейните здравни картони, разбира се. Пациентите имаха много по-голям шанс да запазят личните си здравни проблеми в тайна, преди лекарите да започнат да качват всичко на компютър. Както и да е, всъщност проверявах дали Феърчайлд или жена му не са имали гонорея или друга венерическа болест, което би означавало, че Големият Боб е топвал чушката не където трябва. За съжаление — за твое съжаление, — половата система на Боб е в идеално състояние. Научих също, че съпругата на Феърчайлд си е правила повече пластични операции от Джоан Ривърс.

— Мини към аборта. Откъде разбра, че дъщеря му е правила аборт?

— От медицинския й картон при личния й лекар в Тусон. Забелязах, че е имала проблем с матката.

— Какъв проблем?

— Демарко, откога стана гинеколог? Няма значение какъв проблем, но понеже видях думата „матка“, а не съм лекар, се обадих на един познат лекар, според когото проблемите на момичето вероятно се дължат на усложнения след аборт.

— Вероятно ли?

— Точно така. Освен това забелязах, че гинеколожката на момичето се е консултирала с доктор Арини Кумур в Сан Франциско. Не пише по какъв въпрос, обаче доктор Кумур работи във „Фемили Планинг Асоушиътс“, клиника за аборти. Нещо повече, според данните от кредитната карта съпругата на Феърчайлд и дъщеря му са били в Сан Франциско около седмица преди двамата лекари да разговарят. Следователно момичето е надуло корема, казало на майка си, после двете заминали за Сан Франциско, където момичето направило аборт. Няколко дни по-късно се появили усложнения и то отишло на преглед при своята лекарка.

Ето затова хората търпяха Нийл и му плащаха огромни хонорари.

— Не успях да намеря никакви данни за плащане към клиниката в Сан Франциско, следователно са им платили в брой, а не са използвали медицинската си застраховка или кредитна карта.

— Феърчайлд знае ли за аборта?

— Нямам представа. Докато съпругата и дъщеря му били в Калифорния, според конгресния регистър Феърчайлд е бил във Вашингтон.

— Обзалагам се, че не знае — каза Демарко. — Иначе не би бил такъв гласовит противник на абортите.

Нийл сви рамене. Нямаше смисъл да коментира лицемерието на политиците.

— Е, това е добро, Нийл — каза Демарко. — Нещо друго?

— Може би. Помниш ли, че преди седемнайсет-осемнайсет години, точно преди първия мандат на Феърчайлд в Камарата, той простреля човек? По онова време беше градски прокурор на Тусон и някакъв крадец нападнал него и негова служителка.

— Да, помня. Дори мисля, че една от основните причини да го изберат беше фактът, че той издигна фразата „строги към престъпността“ до нови висоти. Е, какъв е проблемът?

— Ами жената, която била с него…

— Смяташ, че Феърчайлд е имал връзка с нея?

— Не, не. Не мисли толкова жълто.

— Е, какво за нея?

— Седмица след инцидента тя престанала да работи за прокурора и, изглежда, оттогава не е работила въобще освен като продавачка по Коледа. Всеки месец обаче получава чек за две хиляди и петстотин долара. Всъщност чекът е точно за две хиляди петстотин и двайсет долара и осемдесет и три цента — странна сума — и се издава за Дружеството за опазване на кактусите сагуаро.

— Подозираш, че Феърчайлд й плаща за нещо?

— Няма как да разбера. Всъщност чекът е издаден от фондация „Синклер Еванс“.

— Кой е Синклер Еванс?

— Покойният баща на съпругата на Феърчайлд. Бил е строителен предприемач и не е уважавал особено природозащитниците. Съдил е „Сиера Клъб“ два пъти за една година. Още по-любопитното е, че някаква група в Сан Хавиер в Аризона веднъж принудила Синклер да промени частично проекта на някакъв хотел, който иначе щял да унищожи два кактуса сагуаро. В случай че не знаеш, този вид кактуси растат с около два сантиметра годишно, така че, като видиш голям сагуаро в някой уестърн, да знаеш, че е на няколкостотин години и хората биха се разстроили, ако някой го унищожи.

— Очарователно, Нийл, но какво общо има това с Боб Феърчайлд?

— Не знам. Фондация „Еванс“ дарява огромни суми на обичайните места: Червения кръст, „Юнайтед Уей“, болници, изследователски центрове за различни болести, обаче Дружеството за опазване на кактусите сагуаро са най-обикновени природозащитници. Затова ми се стори странно, че тази жена получава чек от организация, финансирана от човек, който с радост би накълцал всеки кактус, който му се изпречи пред очите.

 

 

Махоуни беше изтощен. През последните трийсет и шест часа трябваше да пътува до Пакистан и обратно, срещна се с американския посланик и началника на службата на ЦРУ в Исламабад, за да получи информация за последните събития, след това вечеря с пакистанския министър-председател и с неколцина членове на кабинета. На вечерята поднесоха само вода и плодов сок. След вечеря двамата с премиера се оттеглиха в дома му, където пушиха пури и изпиха бутилката „Мейкърс Марк“, която Махоуни бе донесъл. Министър-председателят беше благочестив мюсюлманин, но само пред хората. След като връзките между Съединените щати и Пакистан бяха временно възстановени, Махоуни се върна обратно във Вашингтон и когато Демарко звънна на вратата му, той лично му отвори.

* * *

Демарко се учуди, че Махоуни иска да се срещнат в апартамента му, понеже знаеше, че Мери Пат ще бъде там. Нямаше представа доколко Махоуни е запознал съпругата си с проблемите на Моли, но беше напълно сигурен, че не й е казал какво възнамерява да прави с Ал Кастиля.

Мери Пат почти винаги беше в добро настроение и дори нещо повече, според Демарко тя винаги беше ведра, доволна от мястото си в света и уверена, че ще се справи, каквото и да й поднесе съдбата. А след като бе живяла с Махоуни повече от четирийсет години, съдбата й беше поднасяла не малко неприятни изненади. Тази вечер обаче Мери Пат изобщо не изглеждаше ведра. Седеше и въртеше хартиена кърпичка между пръстите си — личеше, че е плакала. Обикновено Мери Пат не плачеше.

— Можеш да говориш пред Мери Пат, Джо — поде Махоуни. — Разказал съм й всичко. — Той стоеше зад съпругата си, когато изрече тези думи, и си наливаше водка в портокаловия сок. После погледна Демарко и неистово заклати глава. — Казах й за проблемите на Моли с хазарта, за това, че е дължала на Тед Алън сто хиляди долара, преди онзи негодник Феърчайлд да откупи дълга й. Знае как Феърчайлд ми извива ръцете.

Всъщност Махоуни съобщаваше на Демарко, че Мери Пат е в неведение относно факта, че Моли е продала вътрешна информация и дължи на мафията допълнителни петстотин хиляди долара.

Вече наясно какво може да говори в присъствието на Мери Пат, Демарко докладва какво е научил от Нийл — главно, че дъщеря му е направила аборт. Когато той приключи, Махоуни каза:

— Добре. Ето какво искам да направиш…

— Не! — намеси се Мери Пат. — Няма да използваш тази информация, Джон. Чуваш ли ме? Момичето вече е омъжено, тя е майка и аз няма да ти позволя да я окаляш.

— Не съм казал, че ще съобщя на пресата — възрази Махоуни. — Само ще заплаша Феърчайлд.

— Не — отсече Мери Пат.

— Скъпа, трябва да предприема нещо, не мога да допусна този кучи син…

— Джон, не намесвай дъщеря му. Ясно ли е? Феърчайлд не знае, че момичето е направило аборт, когато е било на шестнайсет, и няма нужда да разбира. И най-добре пресата да не научава нищичко. А другата ти следа, Джо? Онази жена с кактусите?

— Още не съм се разровил докрай. Може и нищо да не излезе, Мери Пат. Възможно е всичко около жената да е законно, а за аборта вече се знае.

— По дяволите, Джо! — плесна длани по бедрата си Мери Пат. — Не чу ли какво казах на Джон? Няма да позволя вие двамата да навредите на нечие друго дете, защото моето е в беда. Ще намерим друг начин да се справим с Феърчайлд.

Ако всички бяха като Мери Пат, светът щеше да е различен, помисли си Демарко.

 

 

Махоуни придружи Демарко до асансьора, за да може да говори, без да го чува жена му.

— Забави срещата с Кастиля — нареди той, — върви в Аризона и се поразрови в тази кактусова история.

— Сигурен ли сте, че е разумно?

— Да, делото на Моли ще влезе в съда след месеци, а аз съм наел две бивши ченгета от Капитолия да я наблюдават, в случай че Тед опита нещо. Още пари на вятъра. Така че заминавай за Аризона, а като се върнеш, ще се срещна с Кастиля.

Асансьорът дойде и Демарко влезе в кабината. Преди да се затвори вратата, Махоуни го предупреди:

— И да не си посмял да се върнеш с празни ръце, Джо.

Благодаря ви за подкрепата и насърчението, сър.