Джилиан Флин
Мрак (40)

Калвин Дийл

3 януари 1985 г.

4:12 ч.

Беше глупаво, как се обърка всичко, толкова бързо. А той й правеше услуга, на червенокосата фермерка. По дяволите, дори не му остави достатъчно пари: бяха се разбрали за две хиляди долара, а тя му беше оставила плик само с осемстотин и дванайсет и седемдесет и пет цента. Беше маловажна, дребна и глупава, цялата нощ. Беше катастрофално. Беше се отпуснал, беше станал наперен и отстъпчив и това бе довело до… А тя щеше да е толкова лесна. Повечето хора бяха придирчиви за това как да умрат, а тя искаше единствено да не се удави. Моля ви се, жената не искаше да се удави. Той можеше да го направи по много прости начини. Но отиде да пийне в бара, не беше кой знае какво, шофьори на камиони минаваха оттам през цялото време, той никога не се набиваше на очи. Съпругът й беше там, а той беше такъв шибан дръвник, такава дребна и безполезна мижитурка, че Калвин се улови да слуша с интерес каква е работата с този Ранър, хората разказваха всякакви истории за това, как мъжът разрушил фермата, семейството си и затънал до гуша в дългове. И Калвин Дийл, мъж на честта, си беше помислил — защо не?

Намушкай жената в сърцето на прага на къщата и накарай този Ранър малко да се поизпоти. Нека ченгетата го разпитват, това лайно, което не поема отговорност. Нека си го получи. В най-добрия случай щеше да бъде записано като случайно престъпление, толкова правдоподобно, колкото и другите неща, които беше скалъпвал — автомобилни катастрофи и хора, блъснати случайно на улицата. Близо до Арк Сити беше удавил мъж в собственото му жито, преобразявайки го така, че да изглежда като нещастен случай. Убийствата на Калвин бяха в унисон със сезоните: удавяне през пролетните наводнения, ловни инциденти през есента. Януари беше времето на обири на къщи и домашно насилие. Коледа току-що е минала, а новата година само напомня колко малко се е променил животът, затова хората се ядосват през януари, човече.

Така че намушкай я бързо в сърцето с голям ловджийски нож. Ще свърши за трийсет секунди, пък и казват, че болката не е толкова противна. Прекалено голям шок. Тя умира и сестра й я намира, беше уредила сестра й да дойде рано на другия ден. Предвидлива жена.

Калвин трябваше да се върне вкъщи, отвъд границата с Небраска, и да измие косата си. Беше се избърсал със сняг, главата му изпускаше пара от студа, но все още беше лепкава. Не трябваше да се цапа с кръв и трябваше да я почисти, усещаше мириса в колата.

Отби встрани от пътя, ръцете му се потяха в ръкавиците. Стори му се, че видя дете, което тича отпред в снега, но осъзна, че просто вижда малкото момиче, което беше убил. Пълничка, с коса на плитки, тичаше, а той се паникьоса, защото я виждаше не като малко момиче, все още не, а като плячка, като нещо, което трябва да бъде повалено. Не искаше да го прави, но никой не трябваше да вижда лицето му, на първо място трябваше да се защити и да я хване, преди да е събудила другите деца — знаеше, че бяха няколко и че сърце няма да му даде да убие всички. Мисията му не беше такава, беше да помага.

Той видя малкото момиче, което се обърна да бяга, и грабна брадвата — видя и пушката и си помисли, че брадвата е по-безшумна, все още можеше да не нарушава тишината.

А после може би наистина откачи, беше толкова ядосан на детето — накълца момиченцето, толкова беше ядосан на червенокосата, че прецака всичко, че не умря както трябва. Уби малко момиче с брадва. Застреля в главата майка на четири деца, вместо да й осигури смъртта, която заслужава. В последните си мигове тя изпита ужас, кошмар в собствената си къща, вместо той просто да я придържа, докато кръвта й изтече на снега и тя издъхне с глава на гърдите му. Накълцал беше малко момиче.

За първи път Калвин Дийл помисли за себе си като за убиец. Облегна се на седалката си и изрева.