Езоп
Лисица и дървар

Една лисица, преследвана от ловджийски кучета, се натъкнала на дървар, който сечал един дъб, и го замолила да й покаже безопасно скривалище. Дърварят й предложил да се скрие в неговата колиба и лисицата се вмъкнала вътре и се скрила в един ъгъл. Ловецът скоро пристигнал с кучетата си и запитал дърваря дали е виждал лисицата. Той заявил, че не я е виждал, ала докато говорел, през цялото време сочел към колибата, където се криела лисицата. Ловецът не обърнал внимание на жестовете му, а повярвал на думите му, и побързал да продължи преследването. Щом се отдалечили достатъчно, лисицата си тръгнала, без дори да погледне дърваря. Той я укорил:

— Неблагодарнице, аз ти спасих живота, а ти си тръгваш, без да ми благодариш поне с една дума.

Лисицата отговорила:

— Как не! Щях да ти благодаря от сърце, ако делата ти съответстваха на думите ти и ако ръцете ти не бяха изменили на езика ти.