Езоп
Лисица и козел

Веднъж една лисица паднала в дълбок кладенец и по никакъв начин не могла да се измъкне оттам. Един ожаднял козел дошъл при същия кладенец и като видял лисицата, попитал дали водата е хубава. Като скрила окаяното си положение и си придала весел вид, лисицата започнала да хвали водата, казала, че е изключителна, и го насърчила да слезе в кладенеца. Козелът, загрижен само да утоли жаждата си, лекомислено скочил долу, но щом се напил, лисицата го осведомила за бедата, в която са изпаднали двамата, и предложила план за общото им избавление.

— Ако — казала тя — опреш предните си крака на стената и наведеш главата си, аз ще се изкача по гърба ти и ще изляза, а после ще измъкна и теб.

Козелът с готовност се съгласил и лисицата скочила върху гърба му. Като се опирала на козите рога, тя благополучно стигнала до ръба на кладенеца и хукнала да бяга. Козелът я укорил, че нарушава обещанието си, а тя се извърнала и извикала:

— Ех ти, стар глупако! Ако имаше толкова ум в главата, колкото косми имаш по брадата си, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш как ще излезеш и не би попаднал в положение, от което няма измъкване.

Погледни, преди да скочиш.