Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (93)

90.

— Загубих ги! — Вивиен рязко отвори очи.

Ахриман, чийто силует се очертаваше пред прозореца, бързо се обърна и слънчевата светлина окъпа лицето му в бронз като подчерта сребристите петънца по леко износения му костюм:

— Какво значи „изгубих ги“?

Вивиен се подпря на лакти, а потта блещукаше като мънички златисти ручейчета по голото й тяло.

— Те са тук, в селото. Беше ми трудно да ги следвам, защото изтичането на сила от другите светини затруднява различаването на техните следи в Астрала. А Астралът е пълен с белезите на странни духове, призовани от силата и от наближаващия момент.

Ахриман Саурин кимна бавно. Това беше една от най-големите опасности при събирането на светините на едно място — никой не знаеше кого или какво ще привлекат те. Кроули бе притежавал за кратко една от светините и тя бе призовала създанието, познато под името Пиалата. Магьосникът бе прекарал шест месеца в приют за душевноболни, за да се възстанови от преживяването.

Вивиен се изправи, седна и кръстоса ръце на гърдите си.

— Астралът е залят от студена светлина, която не позволява да се вижда през него, но успях да забележа сигналите на Меча и Рога. Те се намираха в южния край на селото, близо до реката. А след това изчезнаха. Просто сякаш за миг престанаха да съществуват.

— Нещо ги брани — каза Ахриман.

— Или някой — предположи Вивиен.

— Вече никой не притежава чак такава сила — самоуверено каза Ахриман. Той погледна часовника си. — Във всеки случай, поне докато не минат още няколко часа, — добави той с тънка усмивка.