Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (80)

77.

Сара се отдръпна като пищеше ужасено. Сгуши се в ъгъла, придърпа коленете си и обви здраво ръцете си около голото си тяло. Низ от трепкащи образи изгаряше затворените й очи.

Опънатата шия на Оуен…

Острието на Счупения меч се притисна към плътта му…

От раната се стичаше тънка струйка кръв…

— Сара?

Младата жена изстена.

— Сара?

Тя полудяваше, може би тя вече е луда. Това, което виждаше и преживяваше през последните няколко дни, я изтласка отвъд ръба на нормалното. Стигна дотам, че не можеше да различи халюцинациите и страшните сънища от действителността. Няма никакви два демона… няма такива неща като демони… и в леглото не лежеше демон. Беше Оуен, просто Оуен. Но лудостта й я накара да нападне Оуен, да иска да го насече с прокълнатия меч, накара я да…

— Сара! — Силен удар отметна главата й назад. — Сара! Ела на себе си.

Сара отвори очи. Оуен бе коленичил на пода пред нея, с безумни очи, блед и ужасѐн. По шията му се виждаше драскотина, от която се процеждаха мъниста кръв, но беше жив. Жив!

Тя се хвърли към него и се притисна в гърдите му. Чак сега се появиха сълзите и силно конвулсивно ридание разтърси тялото й.

— Помислих си… Помислих си… Видях един демон… а после си помислих, че съм те убила.

Оуен усети сълзи и по собствените си бузи и примигна, за да ги скрие.

— Нищо ми няма — той се отдръпна и се опита да се усмихне. — Надух рога и това помогна.

— Биех се с червени демони и убих двама от тях.

Оуен се изправи на крака и помогна на Сара да се изправи.

— Май би трябвало да се обидя.

Сара го изгледа объркано.

— Не можеш да ме различиш от някакъв демон — усмихна се той.

Тя го погледна внимателно, като съзерцаваше красивото му тяло, и осъзна, че независимо от всичко, което се случи през последните няколко дни, и въпреки, че вече наистина беше на границата да полудее… тя започваше да се влюбва в този мъж.

— Трябва да тръгваме — каза Оуен, докато се обличаше бързо и събираше нещата им. — Ако побързаме, ще успеем да хванем автобуса в полунощ. Трябва да се доберем до Мадок — той спря и направи знак към меча и рога — поне това можем… Не знам… — спря се той. — Знам само, че трябва да отидем в Уелс. Всичко е започнало там.

А Сара знаеше, че и ще приключи там.