Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (75)

72.

Сара Милър всъщност досега не бе имала гадже — майка й се бе погрижила за това. Всичките й досегашни опити да прави любов се бяха ограничавали до милувки набързо на задната седалка на някоя кола. Нито бяха романтични, нито пък беше удобно, така че спокойно можеше да ги забрави.

Тя отдаде девствеността си преди шест месеца на някакъв банков чиновник, неин колега. Беше неловка случка след пиянска вечер, а след това и двамата съжаляваха за нея и дума не обелиха по въпроса.

Сара се усмихна, докато се обръщаше към мъжа, който лежеше до нея.

Докато тя си вземаше вана, той донесе в стаята вечеря, купена от някакво малко ресторантче на „Оксфорд стрийт“. И двамата се нахвърлиха лакомо върху храната и после се строполиха на леглото, глухи за целия свят. Тя не очакваше, че нещо може да се случи. Всъщност, изобщо не й бе хрумвала подобна мисъл. Имаха само няколко часа, за да си починат, преди да се отправят към Мадок, и тя смяташе да ги използва за спане… и тогава нещо вътре в нея се размърда.

Нужда? Желание да се свърже? Да се чувства в безопасност?

Сара бе живяла с толкова много болка и смърт, че знаеше, че иска да усети топлината на човешко тяло, да се усети поне малко живот, да изпита малко удоволствие. За учудване на самата себе си, тя смело възседна дремещия мъж и разкопча ризата му. Той се събуди с подскок, и за миг Сара си помисли, че ще я отблъсне. Но той се пресегна към нея и…

Докато се любеха, в Сара избухна страст, каквато никога досега не бе изпитвала. Сама себе си усещаше като порочна, вълнуваща, забранена.

Най-накрая двамата заспаха прегърнати, плътно притиснати един в друг така, сякаш цял живот са живели заедно.

След няколко часа, когато се събуди, Сара го гушна и притисна лице в гърба му. В този момент тя се почувства в безопасност.

Сара се измъкна тихо от спящия мъж и се отправи към банята. Искаше й се да се измие отново. Стори й се, че като че ли мръсотията и болката от последните няколко дни са се просмукали в кожата й.

Сара взе хавлията, зави меча в една кърпа и го понесе със себе си към банята. Чувстваше се по-уверена, когато мечът бе до нея.

След малко повече от час тя и Оуен щяха да тръгнат за Мадок. Цели редици от автобуси тръгваха на всеки кръгъл час от „Марбъл Арч“^[1] и Оуен резервира билети за автобуса в полунощ. В зависимост от движението по пътищата, щяха да пристигнат в уелското село някъде около зазоряване… въпреки че след като пристигнеха там, тя съвсем не беше сигурна какво ще им се случи.

Сара си напълни отново ваната и изсипа вътре от хотелските соли за баня. Въздухът се изпълни с цитрусов аромат. Сара отпусна тялото, което я болеше, в топлата вода, протегна се да взема меча в ръце и го пъхна във ваната. Металът бе топъл. Тя положи меча между малките си гърди, и й се стори, че го усеща да бие като сърце. Сара затвори бързо очи и се отпусна в топлата, благоуханна вода.

И тогава мразовит, миришещ на сол вятър се понесе край тялото й.