Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (65)

62.

Бриджит Дейвис застана пред прозореца и се загледа навън.

— Поотделно светините се появяват през цялата английска история, обикновено като собственост на крале и кралици или на техни приближени. Светините са свързани с всички велики личности на Англия и присъстват, пряко или косвено, във всички по-важни исторически събития. Известно е, че за последно са виждани през мрачните дни на войната. — Бриджит замълча. — Затова смятам, че светините са придобили собствена власт, като са използвали и оформяли Пазителите за свои собствени цели.

Оуен се усмихна колебливо.

— От вашите думи човек може да си помисли, че тези предмети са живи.

— Те наистина са чувствителни — отвърна старата жена. — Убедена съм, че всеки предмет създава силна връзка със своя Пазител. Светините стават нещо, подобно на наркотик, към който се привиква: човек просто не може да понесе мисълта, че ще се раздели със своята светиня. — Тя се усмихна на Сара. — Както вие сте разбрали вече.

— Но аз не съм Пазителят! — каза Сара с отчаяние в гласа.

— Но си нахранила меча! Ти си свързана с него. Откак си дошла тук, не си го изпуснала от ръце.

Сара погледна към меча, който стискаше в изцапаните си с ръжда ръце. Тя не бе разбрала, че все още го държи.

— Някой събира светините — продължи Бриджит, като се обърна с гръб към прозореца. — Понякога, преди да заспя, ми се струва, че го виждам — висок, тъмен мъж с могъщо телосложение. От време на време се появява и изображение на млада жена, красива, смъртоносна, с черна коса, която се носи край нея като пелерина… винаги съм имала видения и въпреки че тези са доста ясни, не съм сигурна дали това са реални видения или са просто сънища. Склонна съм да мисля, че това са сенки на съществуващи в действителност хора. Не зная кои са тези хора, нито дали те събират светините, но са опасни. Те активизират енергията на вече събраните светини и им вдъхват живот, като ги къпят в кръвта и болката на Пазителите, след това насочват тъмната емоционална енергия в светините поотделно.

— Но защо? — попита Оуен. — Сигурен съм, че имате някаква представа?

Бриджит кимна.

— Да, мислила съм за причина… може би единствената причина някой да иска, или по-скоро, да има нужда от всички светини е… Толкова е отвратителна, че човек трудно би я разбрал.

— Кажете я на нас — каза меко Сара.

— Защо не ни я кажете вие? — предложи Бриджит.

— Аз!

— Мечът е в сърцето на легендата. — Гласът на старата жена се изгуби до шепот. — Гледай го, усети го, слушай го… Сара!

Сара се опита да се усмихне — старата жена беше луда — но мечът изведнъж стана тежък като олово и й се наложи да го сграбчи с две ръце. Цялото й тяло потръпна, вибрацията проникваше през ръцете в деликатните й китки. Мечът рязко трепна в ръцете й, от него западаха огромни люспи ръжда, като откриваха отдолу още от формата на меча, и Сара изведнъж видя какво е представлявал, когато е бил цял и непокътнат.

Сара затвори очи…