Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (62)

59.

Кубето паркира откраднатия „Нисан“ до бордюра и изключи двигателя. Сложил двете си ръце на кормилото той разглеждаше жилищните блокове, по които падаха сенките на околните високи сгради.

Гласът от телефона му даде точни указания, но си пролича и неизказана заплаха в случай, че се провали.

Кубето обаче нямаше намерение да се проваля.

Той извади изпод седалката рязана пушка-двуцевка. Беше я използвал и преди, но само веднъж, когато го пратиха да сплаши един клиент, който дължеше пари на Елиът. Бяха казали на Кубето да стреля в земята, за да го изплаши. Тъй като не беше свикнал с ловните пушки и с разсейването на сачмите, той стреля твърде близо до замръзналия от ужас човек и отнесе по-голяма част от стъпалото му. Устните на Кубето се извиха в кисела усмивка, като си спомни за това. Клиентът въпреки това даде парите и Елиът прибра сумата направо в болницата, където приеха горкия човечец.

Бръснатата глава поклати глава и бутна очилата си на челото. Като се върна в мислите си към съдружието си с Елиът, му стана ясно, че сигурно е бил луд да се обвързва с този тип. Той вършеше цялата мръсна работа на Елиът, а в замяна получаваше дребни трошици и необятна печал. Хубаво де, ето това сега беше неговият златен шанс — сега вече работеше при големите батковци, и въпреки че новият му работодател беше повече от ужасяващ, то и далаверата беше по-голяма. Може би след една, най-много две години, той ще стане наистина голяма работа, с пари в джоба, кола, апартамент и свои собствени любовници, които да вършат неговата мръсна работа. Той кимна рязко, слънчевите очила паднаха на носа му — ето това искаше той.

След година-две той щеше да е голяма работа.

„Ватерло хаус“, осем етажа нагоре… Името на жената беше Бриджит Дейвис. Първата му задача бе да се обади по телефона — номерът бе написан на дланта му, след което щеше да получи по-нататъшни указания.

Кубето скри пушката под дългото си палто, излезе от колата и се запъти към блока. Подсвиркваше си една песничка от „Злата вещица“ — обичаше този спектакъл.