Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (28)

25.

Инспектор Тони Фулър бе хипнотизиран от кървавото петно на стъклото. Криминалистите се тълпяха по цялото местопрестъпление, но на него не му трябваше никаква модерна техника, за да е наясно, че ще открият отпечатъци на Сара Милър, частици от косата й и влакна от дрехите й по окървавения труп на Джудит Уокър.

— Изкарал съм целия си живот в полицията и досега не съм виждал нищо подобно — призна Фулър. — Виждал съм работата на Йоркширския изкормвач, участвал съм в специалния контингент в Щатите през седемдесет и четвърта да наблюдаваме пряко последиците от убийствата на Тед Бънди. Виждал съм китайски касапници и удари на мафията, виждал съм последиците от дейността на ямайските групировки за контрабанда на оръжие и наркотици, зачиствал съм след бомбените атентати на ИРА… но такова нещо като тази нещастна жена никога не съм виждал. Колко ли е страдала?

Виктория Хийт отпи голяма глътка от бутилката с минерална вода в опит да отмие гнусния вкус в устата си. Тя беше служител на полицията едва от седем години и си мислеше, че за това време е видяла всичко. Беше само няколко години по-голяма от Милър, но двете стояха от противоположните страни на закона, на нравствеността, на човечността. Защото който и да е сторил това с Джудит Уокър, явно беше завършен психопат.

— Какви биха били мотивите на един човек да извърши нещо такова? — попита тихо тя. — Това не е човешко!

— Точно така — Тони пое въздух. — Нечовешко е! След известно време убиецът престава да мисли за своята жертва като за човек. За него той става просто предмет. — Комисарят се протегна и сложи ръката си от вътрешната страна на стъклото на колата, докато тя съвпадна с кървавия отпечатък от другата страна. — Веднъж усетили вкуса на убийството, те вече не могат да спрат. Колкото по-необуздан става убиецът, толкова по-жестоки стават убийствата.

— Но Милър имаше такъв… такъв нормален вид.

Фулър изсумтя.

— И Тед Бънди също. Виждал съм резултата от една от неговите убийствени забави. Нападнал четири спящи момичета във Флоридския щатски университет — пребил две от тях със сопа, бил другите две, докато станали почти неразпознаваеми. След един час в някакъв апартамент на две-три пресечки оттам пребил още едно момиче, докато не станало на кайма. И при това всеки, който го познаваше, говореше колко прекрасно момче бил.

— Точно като Милър — измърмори Виктория.

— Точно като Милър — съгласи се Фулър. — Поне делото би трябвало да бъде сравнително леко. Хванахме я на местопрестъплението — с оцапани в кръв ръце. — Той направи гримаса, иронията му бе неволна. — Не биваше да става това — каза тихо той, като слезе от колата. — Не биваше да я оставяме сама в болницата.

— Нямаше как да знаем.

— Трябваше да знаем! — отвърна грубо Фулър. — Това е наш пропуск! Ние направихме грешка! И тази грешка струва живота на една жена. Но аз ще направя всичко възможно повече такова нещо да не се случва — добави мрачно той.

— Прилича на заплаха.

— Не, на обещание.