Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (26)

23.

След последната битка остана само мрак.

Онези, които оцеляха, а те не бяха малко, се сгушиха в мрака.

И гладуваха.

Плътта на човечеството беше близо. Толкова близо, че се усещаше миризмата й, но не достатъчно близо, за да я докоснат, не достатъчно близо, за да празнуват.

Бяха отхвърлени, прокудени, низвергнати и запечатани в този затвор от момчето, което не беше момче, което беше човечеството, а и повече от това.

Онези, които оцеляха, не остаряваха и въпреки че не познаваха времето, знаеха, че са минали голям брой сезони — десетки, стотици повече дори.

Но сега се виждаше светлина.

Точица в мрака.

Малко кървавочервено пулсиране — пулсиране на сърце.

Като един те се устремиха към светлината.

Защото там, където има светлина, има и храна.

А те гладуваха.