Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (91)

88.

— Бриджит не казваше ли нещо за някаква пещера?

Оуен седеше на корниза на прозореца и гледаше надолу към оживената улица. Сара седеше на леглото, заобиколена от бележките на Джудит и прелистваше дневника й.

— Аха, намерих го… Чуй това: „Днес Амвросий ни доведе в пещерата си. Тя е близо до селото. Тръгваш от края, преминаваш през моста и после продължаваш вляво по една тясна, едва видима пътека — пещерата е в средата на гъста горичка, отстрани на ниска могила, която почти не се забелязва, освен ако не я търсиш специално. Амвросий е сложил на каменните й стени рафтове от дърво…“

— Това са съвсем конкретни указания. Би трябвало да можем да я намерим — каза бавно Оуен.

Сара скочи от леглото, приближи се до Оуен и го прегърна. Притиснати един в друг, те гледаха тълпите, които се движеха по тесните улици.

— Ще ми се да съм като тях — съвсем тихо каза Сара.

— Като тях ли?

— Искам да съм най-обикновен човек — каза тя.

— Чух — прошепна той.

Оуен се вгледа в магазина на улицата отсреща. Имаше нещо в името му, което му звучеше някак… Галантерия „Бейли“…

— Ей, я ми подай тефтера на леля ми. — Оуен провери на гърба на тефтера и забучи пръст сред списъка от имена. — Милдред Бейли — каза той тържествуващо. — Която има адрес тук, в Мадок — добави той. — Това сигурно е същата тази Мили.

Той взе да разгръща страниците на дневника и на албума с изрезки.

— Тук пише, че Бейли е починала преди десет години, при някаква катастрофа. Нейният племенник останал жив. — Той се обърна към Сара и се усмихна. — Добре, сега вече имаме две следи: пещерата на Амвросий и последният известен адрес на Милдред Бейли. — Той затвори тефтера и каза: — Трябва да поговорим с нейния племенник. Може той да ни помогне.