Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (78)

75.

Оуен се събуди и видя Сара да стои гола до леглото и да държи вдигнат Счупения меч. Лицето й бе страшно. Лицето й бе бледо, а устните й като безкръвни пурпурни линии над оголените зъби бяха извити в дивашка гримаса. От ъгълчето на устата й се стичаше белезникава слюнка.

— Сара… Сара… Сара! — Оуен се дръпна назад и се сви в ъгъла на леглото. Тъкмо навреме. Мечът се стовари, разряза тънките памучни чаршафи, вдълба се в матрака и пружините изскърцаха. Тя отново замахна, отпори още едно парче от матрака и се хвърли към леглото.

— Сара! — Оуен се изтърколи на пода, а мечът се вряза дълбоко в стената над главата му и го посипа с гипс и песъчинки. Той се опита да изпълзи настрани, но пръстите на Сара сграбчиха ухото му и го извиха свирепо, тя дръпна с неестествено голяма сила главата му назад, за да извие гръбнака му и да открие незащитената му шия.

Мечът се появи преди лицето му и Оуен разбра, че ще умре.

В този момент блъскащите му наслука ръце докоснаха нещо метално, гладко и извито — Рогът на Бран. С последни сили, той го вдигна към устата си и изсвири.

Звукът на рога!