Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (76)

73.

Момчето Йешуа наблюдаваше безстрастно как Демонският род глозга дясната ръка на един от търговците, които уби преди малко. При всяко захапване дебелите пръсти на търговеца се сгърчваха и сякаш се сдобиваха с някакъв призрачен, мъртвешки живот. Имаше поне стотина от тези твари на брега. Повечето от тях пируваха с мъртвите тела, а някои просто стояха на брега, взираха се напрегнато към кораба…

И чакаха.

Въпреки че момчето се насили да изличи от съзнанието си присъствието им, тъмните им, яростни емоции го заливаха като вълна, а мислите им пълнеха главата му. Демоните искаха кораба. Те жадуваха да се сдобият със средство за придвижване и екипаж, които да ги пренесат на юг, към центъра на познатия свят, в земите на изобилието от народи, в топлите, богати земи, така различни от тези студени северни острови. Момчето потръпна като си представи демонските създания, плъпнали из големите градове на Италия или Египет.

Онова, което ги държеше на острова, бе преградата от солена вода.

— В легендата се казва, че фоморите са дошли от тъмния север, от Ледените земи. — Йосия застана зад племенника си. Наблюдаваше го напрегнато. Във въздуха около момчето заблещука ореол от студена енергия. Соленият въздух придоби горчив вкус.

— Те не са от този свят — каза твърдо момчето. — Произхождат от място отвъд познанията на по-голямата част от човечеството, от демонските царства, от дома на духовете и грубите сили на елементите. Вратата е отворена, порталът към Другия свят. Кръвта на принесените жертви ги призова и тези изчадия пристъпиха и влязоха в нашия свят.

— Те стават все по-опасни и по-многобройни с всяка изминала година. Дочух слухове, че се опитват да строят кораби.

Йешуа обърна рязко глава, а тъмните му очи проблеснаха опасно.

— Ти си знаел за тези създания! Затова ме доведе тук, нали? — Това не беше въпрос, а ясно твърдение.

Йосия устоя на изкушението да се опита да смекчи гнева на момчето.

— Тези създания винаги са живеели по тези земи. Някога населяваха северната част на този остров, безплодните планински области, покрити със студени камъни. Хората ги наричаха с множество различни имена. С течение на времето, те се придвижиха на юг и някои от тях успяха дори да пресекат Края на света, мястото, познато под името Банба, и да навлязат в острова.

Йешуа продължи мълчаливо да се взира във вуйчо си.

Йосия отвърна очи от странното дете и погледна към брега.

— Майка ти ми каза, че ти притежаваш дарбата да пропъждаш демони — каза той и сниши гласа си. — Тя казва, че имаш силата да заповядваш на Демонския род.

— Откъде бих могъл да имам такава сила? — попита много тихо Йешуа и за миг, Йосия видя нещо друго в очите му, нещо древно и смъртоносно, творение с величествена сила.

— Майка ти твърди, че баща ти не е истинският ти баща.

Вятърът довя воя на тварите.

— И според нея кой съм аз? — попита момчето.

— Тя казва, че си Божият син.

— Има много богове.

— Но само един е истинският Господ.

— А според тебе кой съм аз? — попита предизвикателно момчето.

— Мисля, че ти си син на Мириам и Йосиф. Но майка ти ми каза, че си пропъждал демони и аз й вярвам. — Той посочи с ръка към брега. — Можеш ли да прогониш онези там?

— Не — отвърна момчето просто и се извърна на другата страна. — Защото те не са обладали никого… те са от тази земя и са част от нея.

— Можеш ли да очистиш тази земя от тях?

Йешуа се облегна на дървените перила и се взря към брега. Едно по едно, създанията от Демонския род се изправяха и обръщаха поглед към него, змийските им опашки свистяха по пясъка и камъните, а раздвоените им езици потрепваха. Внезапно един от демоните, по-млад от останалите, се метна във водата и краката му се показаха сред разбунените вълни. Момчето гледаше безстрастно как солената вода залива копитата му, бялата пяна изведнъж се оцвети в кървавочервено и го запрати обратно върху брега. Писъците му огласиха въздуха, докато простряното му тяло помръдваше леко, а белите му кости се показаха през димящата кожа.

Няколко фомори се нахвърлиха върху него и разкъсаха тялото му.

— Местните жители твърдят, че демоните се чифтосват с човешки жени. Страшни разкази се носят за родените от съвокуплението полуизроди — каза тихо Йосия. Той гледаше напрегнато към момчето и забеляза как кокалчетата на ръцете му побеляха, а раменете му се изопнаха от гняв. Той внезапно осъзна, че в момчето са се насъбрали страшен гняв и ужасна ярост. — Те създават нова раса, безбожна, ужасяваща раса.

— Бих могъл да ги изпратя обратно в тяхното собствено царство — каза внезапно Йешуа, — но ще трябва да остана тук и да пазя портите затворени. А аз не мога да остана тук, защото другаде е моето място. — Момчето наведе глава и на Йосия му се стори, че си приказва с някого. А когато отново вдигна глава, тъмните му очи искряха. — Бих могъл да създам по-особени ключове, които да държат вратата към техния свят, към Другия свят, заключена. — Момчето се обърна бързо и очите му се спряха върху денковете със стока, които лежаха под насмолените кожи: пиала и поднос, нож, шахматна дъска, копие, оглавник, рог, пурпурна мантия, точило, меч.

— Мога да ги пропъдя, да ги заключа с тринадесет ключа, осветени със сила, по-древна от този свят…