Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (64)

61.

Кубето се изкачваше бавно по стълбите, сърцето му думкаше, а белите му дробове горяха. Той не беше във форма, а пък асансьорът не работеше. Всъщност не обичаше асансьорите — не заради някаква клаустрофобия, а защото още помнеше един разказ, който чете като ученик, където се разказваше как някакъв човек влиза в асансьора, натиска копчето и… асансьорът го отвежда право в ада, а всички врати, през които влиза са най-важните моменти в живота му. Сигурно е бил около десетгодишен, когато прочете този разказ. Нощи наред се будеше с ужасени викове… а една нощ дойде баща му, смърдеше на вкиснало и алкохол, с кожен каиш в ръката…

Докато Кубето бавно преодоляваше стълбите, стигна до извода, че да се живее в такъв блок си е жив ад. Абсолютно еднакви апартаменти, еднакъв живот, еднакво мрачно бъдеще, никаква работа и малко пари.

Той поне имаше бъдеще. Формално погледнато беше безработен. Ходеше да си прибира обезщетението за безработица всяка седмица, но Елиът винаги се грижеше Кубето да има повече от достатъчно пари в джоба си. Усмивката му помръкна. Сега, като го няма Елиът, кой ще върти клубовете, киното, кой ще му плаща? Неговият нов работодател каза, че Кубето щял да бъде възнаграден, но за пари не стана и дума.

По пътя насам му се наложи да пълни резервоара на „Нисана“. Обикновено с тази работа се занимаваше Елиът, но този път парите излязоха от собствения му джоб. В момента Кубето имаше двадесет и две лири в брой, но какво щеше да прави, когато парите свършат? При следващия си разговор с новия му шеф трябва да го попита.

Кубето си направи почивка на осмия етаж — дишаше тежко, облегнат на мазаната стена. Сърцето му удряше лудо и той имаше чувството, че ще повърне. Като вдишваше големи глътки въздух, смърдящ на кисела урина и зеле, той се опита да измисли откъде да добара малко мангизи. Елиът сигурно е поспестил и скрил някоя-друга пара, но Кубето нямаше представа къде. Интересно дали старата жена държи пари в брой в жилището си. Старите хора нямат вяра на банките и обикновено държат спестяванията си у дома. И тогава той взе да се чуди колко ли ще му плати работодателят за тоя ловен рог, дето толкова го иска. Ако му трябва чак толкоз, тогава ще плати като поп.