Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (58)

55.

На времето Кубето беше опитал както с мъже любовници, така и с жени, и като че ли винаги свършваше с мъж. Доста време мина, преди най-сетне да си признае, че е хомосексуален — това беше един доста труден и объркан път. Така че когато откри, че го привличат и жени, той се обърка безнадеждно.

След това се запозна с Робърт Елиът. Елиът също го привличаха мъже и жени, но Елиът обичаше сексът да бъде подправен с болка и власт. Затова дребният човек прибра шестнадесетгодишния впечатлителен младеж и се зае да го оформи, като първо го въведе в мрачния свят на робството, после го научи как да се наслаждава на възвишените чувства, които предизвиква болката, както и на безкрайното удоволствие от предизвикване на болка. На свой ред Кубето тръгна да учи други, стана господар на робите по същия начин, по който той самият беше роб на Елиът. Но Елиът вече го нямаше. И за първи път в живота си откакто избяга от жестокия си баща и безхаберната си майка, за да дойде в Лондон, Кубето беше свободен.

Той стоеше пред горящата кола и наблюдаваше как оня дребният се гърчи и извива в агония с отворена уста, как димът се просмуква, как очите му се стичат и размазват по лицето, как от ушите му излизат сини пламъци. Той все още не можеше да разбере защо Елиът просто не отвори вратата и не изскочи навън. Ако беше го направил, Кубето щеше да го посрещне както подобава. Гласът по телефона му беше казал, че по тялото не трябва да има белези, не трябва да се виждат наранявания. Елиът го беше научил как се прави това, как и кога да бие и да предизвиква болка, без да оставя белези. Той си носеше един найлонов чорап, пълен с пясък, така че само с един удар по слепоочието Елиът да изпадне в безсъзнание, а след това огънят да погълне изранената плът. В крайна сметка не му се наложи да използва палката. Гледката на изгарянето на Елиът го възбуди.

Сега той лежеше на лекьосания матрак и наблюдаваше движенията на жената в банята, а проблесналата в светлината гола кожа отново го възбуди.

Не си спомняше как и къде я е свалил. Имаше някаква смътна представа, че като че ли след това отиде в някакъв клуб. Пи, за да изчисти от устата си вкуса на бензин и смрадта на препечено свинско и изгоряла гума. Не си спомняше как са се връщали в апартамента — въпреки че в това няма нищо необичайно. Дръпна се нагоре по матрака, скръсти ръце под главата си и се загледа във вратата на банята, като се чудеше тази жена става ли изобщо за нещо и дали се беше сетил да вземе предпазни мерки и осъзна, че щом е бил толкова пиян, че да не помни къде я е свалил, ще да е бил също толкова пиян, че да не се е сетил да си сложи нещо.

Жената излезе от банята и изгаси лампата, преди той да успее да я разгледа по-подробно. Очите му се мъчиха няколко секунди в борба с тъмнината. Пердетата приличаха на дълги правоъгълници — очевидно беше късна утрин, но тази заран той си беше сам господар и сам бе поел грижата за съдбата си. Не се налагаше да ходи никъде, нямаше да изпълнява ничии поръчки, нямаше да върши нищо. С изключение на жената, си помисли той с похотлива усмивка.

Жената заобиколи, за да застане пред пердетата — гол силует срещу светлината, обърна се бавно и му позволи да я разгледа в профил. Тя тръсна глава и дългата й коса се разпиля по гърба й и чак до кръста.

Кубето се ухили. Сега знаеше защо е избрал тази жена — заради дългата коса. Него винаги го привличаха мъже и жени с дълги коси. Понякога, когато си мислеше за майка си, той си спомняше дългата й коса, макар че вече не можеше да си спомни лицето й.

Жената се движеше бавно и прелъстително, после застана на колене точно до матрака и запълзя към него. Той се ухили и отхвърли чаршафа, за да я приеме. Като притискаше щедрите си гърди о стъпалата му, тя се плъзна нагоре по него. Той се протягаше към нея, когато тя се надигна, притисна гърдите си о лицето му и зърната й се озоваха срещу устните му.

Тогава иззвъня мобилния.

Кубето се събуди.

Беше на матрака, сложил ръце под главата си, с болки в лактите и бодежи между лактите и китките, а голият му гръб бе облегнат о напуканата стена. Опитите да мръдне ръцете бяха съпроводени с нетърпими болки — сигурно бе заспал в това положение. Когато пусна ръце в скута си, чувството го завладя отново, като накара мускулите му да треперят и да се свиват в спазми. Болката беше невероятна… и приятна.

Телефонът продължи да звъни.

От настойчивия звън го побиха тръпки, които запулсираха в такт с главоболието, тръгнало да се събира зад очите му. Той грабна телефона от пода и чу шума на статичното електричество, характерно за разговорите на далечни разстояния.

— Да?

— Хареса ли ви сънят, господин Джейкъбс?

Кубето се загледа в телефона, познал гласа на работодателя на Елиът, на човека, който му даде адреса на Елиът.

— Сънят ли? — попита тъпо той.

— Да. Тя е особено изискана любовница. Ти ще можеш да й се насладиш лично, Кубе, обещавам ти. А косата й е като коприна. Може да възбуди един мъж по хиляда различни начина. Може да ти достави огромно удоволствие, невъобразимо удоволствие.

Последва дълга пауза, през която Кубето се опита да проумее смисъла на току-що чутото. Да не би този човек да намеква, че знае какво сънува Кубето?

— Ти, Кубе, трябва да знаеш, че е много малко това, което не зная за теб. Покойният непрежалим господин Елиът също знаеше това, но той предпочете да го пренебрегне. И да искаш да ми избягаш, не можеш, не можеш и да отидеш където и да било. И знаеш ли защо, Кубе? Защото вие трябва да спите и докато вие спите, вие сънувате и няма човек, който да може да избяга от сънищата си. — Последва втора пауза, а след нея дрезгаво кискане. — Сега защо не се събудиш.

Телефонът иззвъня.

И Кубето се събуди.

Беше на матрака, сложил ръце под главата си, с болки в лактите и бодежи между лактите и китките, а голият му гръб бе облегнат о напуканата стена. Изведнъж му прилоша, притесни се, а сърцето му започна да бие лудо. Той грабна телефона от пода и чу припукването на статичното електричество.

— Така че, Кубе, сам виждаш — каза мъжкият глас, като продължи разговора, който бе започнал в съня. — Не искам и ти да правиш грешките, които допусна господин Елиът. Не можеш да се скриеш от мен. Но ако ми се подчиниш, ще те възнаградя добре. Сега, ето какво искам да направиш…