Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (54)

51.

Дирнуин… Дирнуин… Дирнуин…

Студените сиви очи на Вивиен се отвориха. Тя се облегна на древната каменна стена, като гледаше навън — към далечните Уелски планини. Някъде в далечината валеше дъжд, тежки облаци се бяха скупчили на хоризонта, а косо падащата слънчева светлина правеше картината почти красива. Но леденият вятър отне на есенния ден целия му чар.

Тя почувства грубата сила на импулса веднага, щом думите отекнаха из целия Астрал с чист и ясен звук. Мечът се пробуждаше и вълните енергия бълбукаха под повърхността на сивия ландшафт, после се взривяваха във водопад от ослепителна сила.

Тя винаги е била медиум… Ясновидка… Оракул.

За своите двадесет и една години Вивиен беше изживяла един предълъг живот.

Родена в семейство на съвременни вещици, тя винаги е знаела, че е по-особена, по-различна от простите малки момчета и момичета, чието „аз“ бе увито в материални потребности. Тя не се задоволяваше с простичките телесни удоволствия. Тя искаше повече. И когато се съсредоточеше, Вивиен можеше да посети Астралната равнина, Другия свят.

Вивиен бе наясно, че по-голямата част от хората не разбира вселената отвъд своите ограничени опит и преживявания. Хората посягаха да сграбчат осезаемите проявления на действителността — тревата, дърветата, океаните, небето…

Царството на Астрала бе достъпно само за неколцина. Вивиен беше една от тях. За нея Астралът бе също толкова реален, колкото и материалният свят.

 

 

Вивиен се обърна и се забърза към къщата, като примижаваше силно. Тя се съсредоточи върху околния свят — студенината на есенния въздух, хрущящите листа под краката й, леката миризма на дим от горяща дървесина — всичко, което поддържаше съзнанието й извън образите, тълпящи се в ъгълчетата на съзнанието й. Тя отчаяно искаше да проучи тези образи, но й трябваше някое защитено и сигурно място. Защото когато вие гледате в Другия свят… понякога и той гледа във вас.

Едва десетгодишна, Вивиен вече бе извървяла хиляди по-ниски нива на Астрала. Тогава, когато отдаде девствеността си на Ахриман Саурин, бе тринадесетгодишна, а нейните способности вече бяха шлифовани и обогатени с похвати и обреди с хилядолетни традиции. Като усъвършенстваше природните й дадености с древната плътска сила, Ахриман насърчаваше Вивиен да открива светините, да прочита техните спящи отпечатъци в Астрала и да ги проследява до източника. А когато стана шестнадесетгодишна, тя се врече на Ахриман и те заедно се заловиха за Великото дело — да открият Тринадесетте светини. Нужни му бяха пет години да я обучи, както трябва, въпреки че след като тя разпозна първоначалната Астрална форма на първия предмет, който търсеха, останалото дойде бързо. Щом като се добраха до първата светиня, лесно откриха и другите. Мъже и жени умираха, но човеците се раждаха, за да умират, а тези поне умираха с цел — отдаваха своята кръв, за да се задействат древните предмети.

Сега оставаха да се намерят само още няколко светини.

И една от тях беше мечът Дирнуин.

 

 

Вивиен намери Ахриман в затъмнената гостна стая, седнал на резбования дървен стол, загледан към планините. Беше гол, ако не се смята червената мантия — Светинята, известна като Пурпурната мантия. Той обърна поглед към нея — черните му очи бяха угаснали и безизразни.

— Какво е станало?

— Тя е извикала меча по име. Събудила го е. — Вивиен пое дълбоко дъх, треперейки цялата. — Появи се в Астрала.

Ахриман се изправи, разпери ръце и прегърна разтрепераната жена.

— Каква сила! Ти никога не си чувствал такава сила! — прошепна тя.

— Само част от това, което ние рано или късно ще подчиним.

— Но ние не можем да продължим без меча…

Една от грамадните му ръце се вдигна и я зашлеви. Главата й се люшна на една страна. Последва втора плесница, която отметна главата на жената на другата страна. Тя реагира на това жестоко отношение, като страстно поиска още.

— Това го решавам аз! — напомни й той. Като я държеше на една ръка разстояние, той започна да разкопчава дрехата й. — Приготви се — време е да намерим следващия предмет.

— Ти сигурен ли си…

Той я удари отново.

— Не ме разпитвай! Никога! Не забравяй кой съм аз. Какво съм аз!