Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thirteen Hallows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63(2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave(2019 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Скот; Колет Фрийдман

Заглавие: 13-те светини

Преводач: Бойко Маринов

Година на превод: 2011

Издание: първо

Издател: Pro Book

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Раленкова

Художник: Боряна Петрова

Коректор: Марко Кънчев

ISBN: 978-954-2928-28-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6859

История

  1. —Добавяне

46.

Кубето довърши последната кутия бира, смачка я и запрати в ъгъла. Затвори очи, плачеше му се, но не можеше да се разплаче със сълзи. Въпреки това той чувстваше напиращите в него чувства — остри и горчиви. После бавно, почти неусетно, той се сви на мръсния матрак, обърнал лицето си към изпъстрената с петна стена, и се замисли за Карл. Пред очите му изникна Милър, която нахлува в стаята, Карл, който й отцепва един-два хубави ритника, след това мимолетния отблясък на ръждясалото парче метал в ръцете на жената. А после звук, този кошмарен, гаден, хрускащ звук на меча, потъващ в плътта. За миг — за най-краткия от всички мигове — в съзнанието му изникна картината на светещия меч в ръцете на Милър. И след като Карл се обърна и падна, тя го удари отново, след което Кубето със собствените си очи видя как мечът цял-целеничък запламтява точно в мига, в който главата на Карл се отдели от раменете му.

Бръснатата глава преглътна горчивия жлъчен сок.

Карл… горкият мъртъв Карл… Обичаше това момче, истински го обичаше! Бяха прекарали много хубави моменти заедно. Но Кубето не можеше да си спомни тези моменти. Сега не виждаше друго — само как неговият любовник пада на земята, а главата му бавно се завърта в обратната посока. Даже нямаше възможност да поиска да му предадат тялото.

Кубето скърцаше със зъби. Всичко това беше по вина на Елиът и Милър, но най-вече на тая мръсна Сара Милър. Исус вижда — и двамата щяха да си платят!

На земята до мърлявия матрак забръмча мобилният му телефон.

Кубето не му обърна внимание и телефонът спря.

После отново взе да звъни.

Той го грабна и погледна екрана — незаписан в телефонния указател номер. Сигурно е Елиът. За миг помисли да не отговаря, но оня психопат можеше да се домъкне тук, а Кубето не искаше това. Пръстите му натиснаха бутона с такава сила, че можеха да го счупят.

— Какво!

— Вие се казвате Ник Джейкъбс, но сте известен повече като Кубето, така че аз ще се обръщам към вас по този начин. — Гласът беше дълбок и властен.

— Кой се обажда, ебати?

— Аз съм Робърт — работодател на Елиът. Бившият му работодател.

Кубето се изправи.

— Вие да не сте оня, дето все му звъни?

— Точно така. — Настъпи дълга пауза, която се прекъсваше само от пращене и прещракване. — Кажи ми, Кубе, какво стана снощи?

— Милър и оня другия се чупиха. Карл го убиха… — добави той с горчивина.

— А ти си бил близък с Карл?

— Бях близък. Грешка на Елиът. Първо на първо, там не трябваше да ходим изобщо. Трябваше да гепим оная гад по улиците.

— С това съм съгласен. Елиът е виновен за това, че Карл е мъртъв. Ти трябва да настояваш за компенсация.

Кубето седна.

— Така и ще направя!

— Ти знаеше ли, че господин Елиът планира да напусне страната?

— Кога?

— В рамките на един час. Ако искаш да го хванеш, трябва да побързаш.

— Нямам му адреса. Той никога не ми го е казвал.

— Господин Елиът беше един много предпазлив човек. — Последва пауза, след която гласът попита: — Искаш ли да ти дам адреса му?

— Да, господине, искам.

— Добре. Много добре, Кубе. Струва ми се, че ще се разбираме с теб. Трябва ли да ти напомням, че сега работиш за мен?

— Не, господине.

— Ще ти дам адреса и указания и един телефонен номер. На него можеш да ме намериш по всяко време.

— Да, господине.

— И, Кубе…

— Да, господине?

— Кажи му, че като е решил да избяга, е сгрешил. Накарай го да страда.

— А! Можете да разчитате на мен — рече мрачно Кубето.