Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (47)

44.

Сара Милър се събуди внезапно, убедена, че току-що е била на кораба с момчето и неговия вуйчо. В съня си тя държеше три стъпки дълъг блестящ меч с широко острие, с ефес, покрит с разкошна червена кожа, и гравиран със спирали и сложни плетеници. Но когато погледна ръцете си, беше почти разочарована, защото откри, че държи едно просто ръждясало парче желязо. Обърна дланите си и откри, че част от ръждата бе паднала и бе покрила потната й кожа с червени петна, с цвета на прясна кръв.

Сара вдигна очи и видя Оуен да стои пред нея в облаци пара. Мократа му коса се засукваше на къдрици, а широките му голи гърди блестяха, покрити с капчици вода. Мускулестото му тяло бе увито с дебела кърпа в цвят на праскова.

— Счу ми се, че извика.

— Задрямала съм. Сънувах сън… — започна тя и спря, като си даде сметка, че Оуен се вглежда в кървавите й ръце.

— Няма да е зле да отидеш да се измиеш — каза той кротко. — Хората могат да останат с погрешно впечатление.

Тя погледна изцапаните си ръце и се усмихна мрачно.

— Вече съм сигурна, че са останали с точно такова впечатление.