Майкъл Скот, Колет Фрийдман
13-те светини (39)

36.

Едноокият скитник се сви във входа, когато младата жена с безумни очи се появи от тъмното. Тя се втурна да пресича улицата, после спря нерешително и побягна обратно по пътя, по който дойде.

Скитникът седна. Книжната торба в ръката му, тупна тежко на земята и в нея се раздрънча някаква стъклария. Скитникът я изгледа, като се опитваше да си спомни дали в шишето беше останало нещо или не. Паметта му напоследък му играеше номера. Някаква сянка се показа от мрака и скитникът отново се дръпна назад, но това беше същата младата жена от преди малко. Тя се спъна в увитата с хартия бутилка и бутилката издрънча по платното.

— Ти кой си? Какво правиш тук? — прошепна младата жена с тревога.

Скитникът не вдигна глава, сякаш изобщо не чу въпроса. Уличната лампа обагряше в жълто половината от лицето му и му придаваше нездрав вид. На лявото му око се виждаше дебела мръсна превръзка.

— Аз съм никой. Спях тука…

— От колко време си тук?

Скитникът се намръщи, като се опитваше да се ориентира във времето.

— Малко… — отговори той най-накрая, после бързо поклати глава. — Абе, май от бая време.

— Виждал ли си тук да минават едни мъже?

Скитникът кимна отново. Видя ги и веднага разбра какви са. Инстинктът му за самосъхранение, придобит по улиците, го изпрати обратно в безопасността на мрака. Той хвърли крив поглед с единственото си око към младата жена с безумните очи. Тя да не би да е от тях? Не му се вярваше…

— Къде отидоха?

Скитникът показа с дълги мръсни нокти.

— Ей там…

Сара Милър погледна към апартамента на Оуен Уокър. Някаква студена и кисела маса се утаи дълбоко в стомаха й — тя доведе убийците право при Оуен.

Щяха да го убият и тя щеше да е виновна за смъртта му.