Ричард Дойч
Крадците на мрака (23)

22

Частният „Боинг“ изпълзя от хангара и лъскавата му обвивка проблесна на слънцето. Машината започна да рулира към празната писта и с прибран колесник полетя на запад още преди 6:15 сутринта.

Буш стоеше в приличащия на пещера частен хангар и гледаше нагоре, докато самолетът не се превърна в едва забележима точица на хоризонта. Потърка уморените си очи и насочи поглед към жълтия „Фиат“, който ги беше последвал от хотела. Не го караше Иблис, но Пол и не беше очаквал, че той лично ще провежда наблюдението всеки ден, 24 часа в денонощието, 7 дни седмично. Шофьорът беше някакъв чернокос турчин, висок и с мършаво лице. Облегнат на колата, той също не откъсваше поглед от отдалечаващия се самолет. Буш го видя как си допи кафето, хвърли празната чашка на земята, качи се в колата и си замина.

Засега К.К. щеше да е единствената, върху която щеше да е съсредоточено вниманието на Иблис, а това щеше да позволи на Майкъл и Буш да действат и да се подготвят несмущавани за онова, което им предстоеше.

— Ужасно прахосничество на гориво — отбеляза Буш.

— Какво толкова — отиват само до Гърция и довечера се връщат — опита се Майкъл да го успокои.

— Пак си е чисто прахосничество на пари.

— Не и ако Иблис се хване и ме остави на мира. Докато смята, че съм напуснал страната, няма да заподозре какво се готвим да направим.

Майкъл стоеше пред дълга работна маса в задната, част на хангара. Компанията „Ататюрк — частни самолети“ даваше под наем сградите и екипажите на хората с достатъчно пари, за да си позволят частен самолет, предлагайки пълна гама услуги: от поддръжка чрез квалифицирани механици до зареждане на хладилниците и баровете на луксозните машини. Майкъл беше платил на екипа за деня и сега имаше на разположение огромната площ с нейните разнообразни инструменти и запаси.

Той вдигна трите големи черни раници на масата, която се простираше покрай задната стена на хангара. След като ги отвори, започна методично да вади съдържанието им: от първата раница шест намотки алпинистки въжета с найлонова сърцевина, две сбруи и четири карабинери; малка кутийка с инструменти, съдържаща отвертка, мултиинструмент „Летерман“ и малък кози крак; и накрая четирите кожени тубуса за картини. Бръкна в следващата раница и извади четири пистолета „Зиг Зауер“; кутия пълнители; четири кутии с патрони, снайперска карабина „Галил“ с лазерен оптически мерник и два кобура. Подреди ги до двата подводни ножа с каучукови ефеси и четирите преносими радиостанции плюс алпинистката екипировка.

— Карта ли ще крадем, или ще започваме война? — полюбопитства Буш, който се приближи и взе да оглежда изложбата на масата. После взе една от раниците.

— Остави ме на мира. Още не съм решил какво може да ми дотрябва.

Буш извади от раницата голяма найлонова торба, пълна с черни кутии.

— Преносими аларми. Нещо като опънато сигнално въже. Изпращат радиосигнал, ако някой прекъсне лазерния лъч.

— Не казвай на Джини за тях. Тя все още смята, че се прибирам у дома в единайсет.

Майкъл се усмихна, когато Буш извади четири електронни чипа с големината на чипове за покер. Той ги разгледа внимателно, докато не намери абревиатурата Джи Пи Ес, изписана от едната страна.

— Страхуваш се да не се изгубиш, а?

— Трябва да знаеш, че са много добри, щом си намирам кучетата с тях. Слагам им ги в каишките, когато излизам да потичам или на разходка в планината.

— Майкъл, не си се качвал на планина поне от две години — възрази Буш.

— Не сме ли малко раздразнителни тази сутрин? — попита Майкъл. — Така става, когато будуваш до два и половина.

— О, мамо, друг път ще внимавам — поклати глава Пол. — Да, измих си зъбите, преди да си легна.

— Някой трябва да се грижи за теб, когато си далеч от жена си — ухили се Майкъл и взе единия от чиповете. — Всеки от нас трябва да има по един, в случай че се изгубим. Те изпращат сигнал до това — вдигна един малък приемател с плосък екран и стойка за монтиране на арматурното табло. — Работи навсякъде.

— Навсякъде?

— Имам предвид нашата планета.

— Подсети ме да взема един.

— За сведение: Големият брат винаги гледа. Сега монтират по-евтини модели в мобилните телефони и се триангулират^[1] от предавателите. Днес е доста трудно да се изгубиш в света.

— Е, драги Оруел, благодаря за беседата.

От последната раница Майкъл извади нещо, което приличаше на калъпи сапун.

— Божичко, и това е било на борда на самолета!? — възкликна Буш.

Майкъл не си направи труда да отговори, докато отделяше няколко от пресовките С-4 и ги сложи до въжетата.

— Можеше да ни вдигнеш във въздуха!

— Не ставай смешен! — каза той и вдигна плика с малки електронни взриватели. — Без тях не би могло да стане.

— С това нещо ще събудиш съседите.

— Само ако го използвам.

— Не мисля, че К.К. ще се зарадва, ако вземеш да се взривиш.

— Не казвам, че непременно ще го използвам. Взимам го просто за всеки случай.

— Измисли ли как К.К. ще вдигне капака от саркофага на мъртвеца?

— Имаш предвид саркофага на Селим?

Майкъл погледна приятеля си, докато му подаваше скица, на която се виждаше чертежът на някаква машинария, сякаш излязла изпод молива на Руби Голдбърг^[2].

— Да, има впечатляващ вид — отбеляза Буш, след като хвърли един поглед и започна да се обръща, за да се отдалечи. — Аз ще се заема да спретна нещо за закуска. Интересно какви продукти имат. Дано да се придържат към традиционния бекон и яйца. Не очаквам да предлагат понички.

Майкъл не му обърна внимание, когато пое през хангара към голямата кухня.

Вместо това взе скицата си и се насочи към помещението с части за поддръжката. Вътре имаше всичко за ремонт на самолети и коли, което човек можеше да си представи: от клапани и масло до кожени седалки и арматурни табла. Майкъл съсредоточи вниманието си върху нещата в дъното. Взе четири дълги каучукови маркуча с оплетки. Те се използваха в пневматичните системи на самолетите. Взе и няколко парчета медни тръби, както и четири алуминиеви подпори, пет-шест медни фитинга и ръчна помпа.

Отнесе всичко при работната маса и го разположи пред нея. След това изглади с ръка листа хартия със скицата, проучва я известно време, обмисляйки и планирайки следващите си действия. После взе ацетиленовата горелка, запали пламъка, развиващ температура до три хиляди и двеста градуса и се залови за работа.