Стив Бери
Гробницата на императора (9)

6

Провинция Шанси, Китай

22:00 ч.

Карл Тан оглеждаше просторната долина под себе си. За около два часа хеликоптерът го беше пренесъл на север от Чунцин над планината Кун. Беше предприел пътуването от Пекин до тези места не само за да присъства лично на екзекуцията на Дзин Джао, но и да изпълни още две не по-малко важни задачи, първата от която беше тук, в Шанси, културната люлка на Китай. Преди време един археолог от Министерството на науката му беше казал, че където и да забиеш лопатата си в този район, със сигурност ще попаднеш на нещо, свързано с шестхилядната история на страната.

И той имаше пред себе си сигурен пример за това.

През 1974 г. местните селяни се заловили да копаят кладенец и попаднали на огромна подземна галерия, в която били подредени над 8000 фигури на теракотени воини в цял ръст, 130 колесници и 670 коня, подредени в боен ред. Мълчалива армия, обърната на изток. Всяка от скулптурите бе на възраст около 2200 години. Те охранявали подземен комплекс от дворци, построени, за да се превърнат в гробници, които заобикаляли масивната гробница на император Цин Шъхуан — човека, сложил край на петстотин години междуособици и положил основите на Великата империя. Благодарение на това останал в историята с почетната титла Шъхуан.

Първият император.

На мястото на някогашния кладенец днес се издигаше Музеят на теракотените воини от династията Цин, чиято централна изложбена площ беше покрита с внушителен стъклен покрив. Земни насипи разделяха разкопките на единайсет реда, всеки от които имаше пътеки от стари тухли. Някогашните дървени покриви отдавна ги нямаше, но за да предпазят статуите от влагата, строителите мъдро бяха покрили целия район с плетени рогозки и дебел пласт глина.

Древната армия на Цин Шъхуан беше оцеляла.

Тан не отделяше поглед от морето теракотени воини.

Всеки от тях беше в пълно бойно облекло и снаряжение. Лицата им се деляха на осем основни типа, но нито едно от тях нямаше двойник. Някои бяха с плътно стиснати устни и отправен в далечината поглед, издаващи непоколебима твърдост. Други излъчваха самоуверена жизненост, трети бяха някак замислени, като помъдрели в битките ветерани. Най-странното беше, че макар и замръзнали в различни пози, те оставяха общото впечатление за целенасочено движение.

Тан беше идвал тук и преди. Беше се разхождал между воините и колесниците, бе вдъхвал богатия аромат на почвата, бе си представял ритмичния тътен на хилядите маршируващи нозе.

Тук се чувстваше всевластен.

Самият Цин Шъхуан беше обхождал тези места, за които в продължение на двеста и петдесет години бяха воювали седем царства — Ци, Чи, Яр, Джао, Хан, Уей и Цин. Край на конфликтите бе поставил Цин Шъхуан през 221 г. преди Христа, когато покорил съседите си и създал единна империя начело със себе си. По-късно тези земи наследили и името му. Чужденците го произнасяли Кин, но втората част остава непроменена.

Китай.

Тан нямаше как да не бъде впечатлен от подобни мащабни постижения. Въпреки че Цин Шъхуан беше живял далеч в миналото, присъствието му все още се усещаше. Той пръв бе разделил територията на префектури, всяка от които включвала по-малки области, които той нарекъл окръзи. Отменил феодалната система и елиминирал военачалниците аристократи. Мерките, теглилките и парите били стандартизирани, въведени били унифицирани закони. Той построил пътища, издигнал стената, която защитавала градовете по северната граница. И не на последно място унифицирал многообразната местна писменост, заменяйки я с единна йероглифна азбука.

Но Първият император също не бил съвършен.

Той въвел сурови закони, наложил непосилни данъци и мобилизирал хиляди хора за военна служба и строителство. При неговото господство умрели милиони човешки същества. Трудно е да започнеш някакво начинание, но още по-трудно е да задържиш успеха. Наследниците на Цин Шъхуан не успели да задържат и разширят успехите на Първия император. Селските бунтове постепенно набрали сила и се превърнали в открита съпротива срещу властта. Империята рухнала само три години след смъртта на основателя си.

Дошла нова династия.

Хан. И нейните наследници още бяха на власт, дори днес.

Самият Тан беше от провинция Хунан — още една гореща и влажна територия в южната част на страната, родно място на мнозина революционни идеолози начело с Мао. След като бе завършил Технологичния институт в Хунан, Тан се бе прехвърлил в Пекинския геоложки факултет и след дипломирането си бе започнал работа като технолог и политически инструктор, а после и като главен инженер и началник на политически отдел в Централното бюро по геология. Именно там партията го бе забелязала и той бе получил назначения в провинция Гансу и Тибетската автономна област, където си бе изградил добра репутация на учен и администратор. След завръщането си в Пекин се бе издигнал до заместник-директор на общата канцелария на Централния комитет, а три години по-късно беше избран и за член на ЦК. В момента заемаше поста първи заместник-председател на партията и вицепремиер, на една крачка от триъгълника на върховната власт.

— Министър Тан.

Чул името си, Тан се обърна. Към него се приближаваше директорът на музея. От стегнатата му походка и любезно изражение личеше, че нещо не е наред.

Тан стоеше на оградената с парапети пътека над Изкоп 1, издигаща се на петнайсет метра над теракотените фигури. Изложбената площ от 16 000 квадратни метра вече беше затворена за посетители, но по негова заповед осветлението на огромното, подобно на хангар пространство остана включено.

— Казаха ми, че сте пристигнали — промърмори директорът. От шията му се поклащаха очила, окачени на дълга каишка.

— Исках да хвърля едно око тук, преди да се прехвърля на Изкоп 3 — поясни Тан. — Никога няма да се наситя на гледката на тези храбри воини.

Навън тъмнееха още шест зали, всичките затворени. До тях имаше театър, книжарница и множество магазинчета и сергии, които рано сутринта на следващия ден щяха да предложат разнообразни сувенири на туристите, които надвишаваха два милиона годишно и бяха дълбоко убедени, че тук се намира осмото чудо на света.

Самият Тан не споделяше подобни мисли. За него това беше единственото чудо на света.

— Трябва да поговорим, министър Тан.

Директорът беше консервативен интелектуалец от малцинството Джуан, а това означаваше, че беше стигнал върха на кариерата си. Целият огромен обект беше под шапката на Министерството на науката и той си даваше ясна сметка на кого трябва да бъде предан.

— Имам проблем с контрола.

Тан мълчеше и чакаше.

— Откритието беше направено преди два дни и аз незабавно ви информирах. Издадох заповед за пълно мълчание, но се страхувам, че тя не беше приета сериозно. Как да кажа… Археолозите започват да говорят… Неколцина знаят, че сме проникнали в още едно подземие.

Това беше неприятна новина.

— Давам си сметка за желанието ви нещата да останат в тайна, но това ще бъде трудно.

Тук не беше мястото за подобни разговори. Тан успокоително докосна рамото на мъжа и заповяда:

— Заведете ме на Изкоп 3.

 

 

 

Напуснаха сградата и прекосиха тъмната площадка по посока на друга голяма постройка, осветена отвътре.

Изкоп 3 се намираше на двайсет метра северно от Изкоп 1 и на сто и двайсет източно от Изкоп 2. Най-малкият от трите, във формата на подкова, той заемаше едва петстотин квадратни метра. В него имаше само 68 статуи на воини и една колесница, теглена от четири коня. Без да са подредени в бойна формация.

После всичко стана ясно.

Облеклото, жестовете и разположението на фигурите предполагаха, че Изкоп 3 е нещо като подземен команден център, създаден за генерали и други високопоставени лица. Тук воините бяха подредени с гръб към стената и бяха въоръжени с бронзови пръти — необикновено оръжие, използвано само от почетните императорски гвардейци. Освен това разположението му в най-отдалечения североизточен край подсказваше, че той е добре защитен от формациите в останалите два изкопа. По време на управлението си Цин Шъхуан командвал един милион облечени в броня воини и хиляда колесници с десет хиляди коня — една внушителна армия, чиято цел била да „покори света“. А от разкопките беше видно, че и в смъртта целта му бе останала същата.

Тан пое по дървената рампа, която водеше към дъното на изкопа.

Под ярката светлина на прожекторите се разкриваше сюрреалистична сцена. Конюшня и колесница запълваха първото отклонение. От там започваха два къси коридора, които водеха до други, по-дълбоко вкопани помещения. Тан изчака да слязат долу и едва тогава се обърна към директора на музея.

— Разчитах на вас да запазите разкопките в тайна. Ако не можете да се справите, ще трябва да потърсим друг човек.

— Уверявам ви, че за момента нещата са под контрол, министър Тан. Но се почувствах длъжен да ви предупредя, че новината е известна на повече хора от тримата работници, които направиха откритието.

— Разкажете ми по-подробно за него.

— Ей там забелязахме едно странно несъответствие — посочи надясно директорът. — Отначало мислехме, че там свършват разкопките, но се оказа, че грешим.

В землистата стена се виждаше голяма дупка с купчини пръст от двете страни.

— Нямахме време да разчистим — добави директорът. — Веднага след първия оглед спрях разкопките и се свързах с вас.

На няколко крачки от тях се виждаха кабели, излизащи от металната кутия на портативен трансформатор. Тан продължаваше да гледа ярко осветената отвътре дупка.

— Това е нова, неизвестна досега гробница — добави директорът.

— А аномалията?

— Тя е вътре и ви чака.

По вътрешните стени на ямата пробяга някаква сянка.

— Цял ден е тук съгласно вашата заповед — поясни подчиненият му. — Не е спрял да работи.

— Необезпокояван?

— Абсолютно. Точно както заповядахте.