Стив Бери
Гробницата на императора (58)

55

Малоун си даваше ясна сметка, че номерът с разкриването на двата тунела ще забави евентуалните преследвачи за съвсем кратко време, но всяка секунда беше от значение. Сега обаче беше изправен пред друг, по-неотложен проблем.

Никак не обичаше тесните подземни пространства, но по ирония на съдбата често попадаше именно в такива. Знаеше, че Касиопея не изпитва подобни неудобства, и затова я пусна напред. Лъчът на фенерчето й пронизваше непрогледния мрак.

Вървяха мълчаливо, следвайки извивките на тунела. Входът беше останал на стотина метра зад гърбовете им. Покритият с тухли под плавно се издигаше нагоре, стените и таванът бяха изсечени в плътна скала.

— Отводнителен канал, по който някога са се оттичали подпочвените води от гробницата — шепнешком поясни Пау Уън. — Завоите са направени умишлено, за да забавят надигането на водата и достигането й до подземната зала. Зад стените има допълнителна преграда, направена от бронз. Гениално съоръжение.

— Накъде води този тунел? — попита Малоун.

— Право към гробницата и тайния вход, използван от строителите.

Малоун си спомни, че, гледано от въздуха, разстоянието между музея и основите на могилата беше около седемосемстотин метра по права линия. Но тунелът беше изпълнен със завои.

Притеснението му нарасна. Касиопея спря и се обърна да го погледне. В очите й имаше въпрос. Той кимна и й махна да продължава. От двете им страни се редуваха ниши с плътно затворени врати. Осем на брой, досега. В камъка край тях бяха издълбани йероглифите на китайски цифри. Пау обясни, че тунелите са прокопани така, че да осигурят максимално оттичане на водата от гробницата с помощта на многобройни дренажи. На принципа на дренажите, заобикалящи всяка септична яма, помисли си Малоун.

— А имат ли някакво значение цифрите, издълбани около тези врати? — попита той.

— Изключително важно — отвърна Пау. — Отвориш ли погрешната, никога няма да излезеш на повърхността.

* * *

Тан нямаше настроение за никакви номера. Очите му не се отделяха от дупките в пода.

— Вие двамата няма да мърдате от тук! — сухо заповяда той. — Ако някой чужденец се покаже, застреляйте го!

Мъжете мълчаливо кимнаха.

Той погледна Виктор и му направи знак да го последва. Дойде времето за окончателната разправа с Ни Юн.

* * *

Ни бавно осъзна, че стои пред входа на гробницата на Цин Шъхуан, точно както беше предвидил премиерът. Преди двайсет и пет години тук бил изпратен специален екип от петима души начело със заместник-министъра на вътрешните работи, който по-късно станал министър-председател на страната. Пътят към гробницата бил открит с помощта на уникален за времето си подземен радар. Оценил значението на теракотените воини за новия образ на Китай пред света, Пекин стигнал до заключението, че гробницата на Цин Шъхуан ще има още по-голям ефект. Но след многобройните провали на Мао партията залагала само на сигурно.

И заповядала разкопките да бъдат пазени в тайна.

За късмет още в началото попаднали на тунел, който им позволил да проникнат в гробницата отгоре. Когато разкопките приключили, входът на тунела бил запечатан с железен капак, а околността била оградена и обявена за забранена зона.

Под светлината на фенерчето се очертаваше извитата входна арка, издигаща се на височина от десетина метра. Подът беше покрит с гладки каменни плочи, а таванът се крепеше на многобройни арки, подобни на тази, която виждаше. Край стената се виждаше дебел кабел, прокаран от първия екип по разкопките.

Следвай го, гласяха инструкциите.

Ако обясненията на премиера отговаряха на истината, тук не беше стъпвал човешки крак от трийсет години. И още две хилядолетия преди това.

Ни пое напред и измина около стотина метра. Фенерчето му освети каменен портал, препречен от две врати на известно разстояние от него. Той бавно се приближи. Порталът беше висок близо три метра, изсечен от блестящ, прорязан от зеленикави жилчици камък. Всяко от крилата беше направено от монолитен къс мрамор, а повърхността беше обсипана със символи и бронзови скоби. Дясното крило беше леко открехнато.

Ни колебливо насочи лъча наляво, после надясно. Високо в каменните стени се виждаха процепи, в които някога бе имало бойни арбалети, готови да изпратят стрелите си към всеки неканен гост. Премиерът бе казал, че част от историческите сведения за тайни капани са се оказали верни, но след 2200 години повечето от тях станали неизползваеми. Самите врати били подсилени отвън с помощта на дебели греди, вкарани в масивни бронзови скоби. Прогнилите им останки все още се виждаха.

Всяко китайско дете учи за Цин Шъхуан — великия император, поставил основите на най-дълго оцелялата политическа система в света. Владетел, обединител и строител — първият от дългата поредица от 210 мъже и една жена, управлявали от Трона на дракона. А това тук беше неговата гробница.

Ни преодоля разстоянието до двете врати и се плъзна в тъмния процеп между тях. Беше предупреден да гледа надясно. Лъчът на фенерчето освети кабела на пода, който също минаваше през открехнатите врати и свършваше пред желязна кутия.

Той се наведе да я огледа. Състоянието й все още беше добро. Хвана ръчката отстрани, пое си дъх и рязко я натисна надолу.

* * *

Касиопея свърна зад завоя и поведе групата към третия комплект прави ъгли, с които беше изпълнен тунелът. Беше наясно, че по-късно отново щяха да се върнат на правата, която щеше да ги отведе към основите на могилата. До тук бяха изминали около двеста метра, което означаваше, че доста са се приближили до другия край.

Тя не можеше да не изпита възхищение от уменията на древните строители. Собствените й работници, които вече десет години се мъчеха с реставрацията на замъка, я бяха запознали подробно с трудностите, които срещаха. Беше им изключително трудно да строят по начините, използвани през XIV век, с инструменти на повече от 700 години. Строителите на този тунел не бяха имали техния шанс. Технологията и инструментите, които бяха използвали, са били безкрайно далеч от напредналите във всяко отношение техни колеги през XIV век. Но въпреки това бяха успели да изпълнят задачата си. Успехът им беше смайващ и тя изпита увереност, че ще успее да довърши амбициозната задача.

— Наближаваме — обади се зад гърба й Пау Уън.

Въздухът беше застоял, но изненадващо чист. Това сочеше, че вентилацията също е влизала в плановете на древните строители.

Касиопея знаеше, че Малоун не обича подземията. Тя пък не обичаше лупингите със самолет или хеликоптер. Положението им беше сериозно. По принуда разчитаха на човек, на когото не вярваха. Самата тя признаваше пред себе си, че много се вълнува от възможността да проникне в древната гробница. Никога не си беше представяла, че ще има подобен шанс. С пистолет на колана и Котън зад гърба си се чувстваше много по-добре, но въпреки това гледаше с подозрение на онова, което ги очакваше отвъд лъча на фенерчето.

Преминаха през още две врати с китайски символи. После тунелът започна да се извива надясно, както тя очакваше. Касиопея спря и се обърна. Малоун беше на два метра зад нея. Тя наведе фенерчето надолу. Той направи същото. После тя внезапно осъзна, че се бе случило нещо, и размаха фенерчето си.

— Котън!

Той се обърна. Пау Уън беше изчезнал.

— Защо ли не съм изненадан? — промърмори Малоун.

— Трябва да се е отбил в някой от страничните коридори.

Пистолетът се появи в ръката й.

— Ти водиш — рече Малоун и също измъкна оръжието си.

Касиопея стигна до ъгъла и предпазливо надникна. Тунелът продължаваше още петдесетина метра и свършваше пред дебел къс скала, оформен в почти съвършен правоъгълник и леко изместен встрани като открехната врата. Пространството отвъд него беше изпълнено със светлина, която проникваше на няколко метра навътре в тъмния тунел.

— Това не го очаквах — прошепна в ухото й Малоун.