Стив Бери
Гробницата на императора (84)

81

Касиопея беше шокирана от смъртта на Виктор, но прие смъртта на Тан спокойно, дори със задоволство. Последният куршум на Котън пръсна главата му, а тялото му отхвръкна назад и се просна на земята.

— Никой да не мърда! — обяви Малоун с все още готово за стрелба оръжие. — Министър Ни, вземете онзи меч!

Ни се подчини.

— Нещата приключиха — обади се спокойно Пау Уън.

Стиснал меча в ръка, Ни се втренчи в лицето му.

— Какво означава това? — попита той.

— Помниш ли разговора ни в Белгия? — попита възрастният мъж. — Ти помисли, че съм те излъгал, но не беше така. Всичко, което ти казах, беше истина. Китай трябва да бъде променен. Въпросът е в каква посока. Завръщане към легализма? Авторитарен режим? Или нещо по-меко, например конфуцианство или демокрация? Признавам, че преди двайсет години предпочитанията ми бяха на страната на легализма, но днес вече не съм толкова сигурен. Животът ме е научил, че корените на възхода и упадъка на една държава са едни и същи.

— Това са мисли на Конфуций — отбеляза Ни.

— Точно така. Той е бил много мъдър човек.

— Но думите му звучат странно в устата на един легалист.

— Никога не съм бил такъв — поклати глава Пау.

Малоун слушаше разговора, но продължаваше да стиска пистолета, а очите му се въртяха във всички посоки.

— Още преди десетилетия преместих всички текстове на Конфуций от подземната библиотека на Цин Шъхуан — продължи Пау. — Те трябваше да оцелеят. Унищожаването им би било престъпление. Днес те са на твое разположение и можеш да ги използваш както пожелаеш. Струва ми се, че моралът в тях е именно онова, от което се нуждае Китай за изкореняване на корупцията и нарастващото неравенство в нашето общество. — Замълча за миг, после добави: — „Ба“ не беше участник в борбата за власт между теб и Карл Тан, министре. Ние нито взехме страна в нея, нито се опитахме да й повлияем.

— Тан беше от твоите хора! — мрачно възрази Ни.

— Наистина беше — кимна Пау. — Но това не означава, че исках той да победи. Битката трябваше да се състои и да се води честно. В крайна сметка ти я спечели. — След кратко колебание възрастният мъж добави: — От днес нататък „Ба“ ще подкрепя всичките ти начинания.

— Защо трябва да ти вярвам? — присви очи Ни.

Малоун също искаше да чуе отговора на този въпрос.

— Всичко се промени, след като Тан откри неизчерпаемите петролни залежи. Но значението на това откритие го промени твърде много. Беше обзет от бесни амбиции, а аз усетих, че той няма да се различава по нищо от предшествениците си.

— Но въпреки това ти постави живота ми под заплаха. И му позволи да залови всички останали, които се намират в тази зала.

— За да ви събера на едно място, министре. Беше задължително.

— Ти си убиец! — мрачно го изгледа Ни.

— В Белгия действително загинаха четирима души. Но нима не беше при самозащита?

— А онзи, когото ти застреля в главата след жестоки изтезания?

— Къде е Соколов? — извика от горния етаж Касиопея.

— На сигурно място — отвърна Пау.

Малоун предпочете да не споменава точното местонахождение на руснака. Все още не приемаше, че Пау е на тяхна страна. Като продължаваше да държи пистолета готов за стрелба, той рязко попита:

— Как ще бъде обяснена смъртта на Тан?

— Автомобилна катастрофа. Тук, високо в планината. Искал е да си почине на чист въздух и да подреди мислите си.

— А дупките от куршум?

— За съжаление колата се е подпалила и тялото му е било изпепелено.

Ни мълчеше и слушаше с меч в ръка. Пау не обръщаше внимание на насочения пистолет в ръката на Малоун.

— Ти решаваш, министре — обърна се към Ни Малоун. — Какво ще правим?

— Аз му вярвам — обяви Ни.

— Защо? — обади се отгоре Касиопея.

— Свалете оръжията! — заповяда Ни.

Съмненията на Малоун останаха, но той си даваше сметка, че няма друг избор. Намираха се високо в планината, заобиколени от неизвестен брой мъже, а разполагаха само с един меч и няколко патрона в пълнителя на пистолета. В крайна сметка реши да се довери на преценката на Ни и отпусна ръце. Вдигна глава към галерията и попита:

— Ти добре ли си?

Касиопея кимна.

— А ти?

— Рамото ми пострада.

— И двамата рискувахте живота си, като дойдохте тук — обади се Ни.

— А Виктор изгуби своя — добави тя.

— В Белгия ти ме попита защо съм загрижен — промълви Пау Уън, обръщайки се към Ни. — Тогава ти отговорих, че обяснението ще изисква време. И че съдбата на Китай е единственото, което ме интересува. Това беше истината.

Ни запази мълчание.

— „Ба“ е организация, създадена да подкрепи изграждането на силна политическа система, която гарантира колективната сигурност. При предишните режими тази цел се е преследвала с насилие и терор. Но тяхната ефективност намалява с годините, а ти добре знаеше, че днес те вече са неприложими. „Ба“ иска да съхрани Китай, а не себе си. Ние подкрепяме само онова, което е от полза за целия народ. Битката между теб и Тан беше неизбежна. Никой не можеше да я предотврати. Но ние получихме възможност да присъстваме на нейния край.

— Защо просто не ми го каза? — гневно попита Ни. — Защо не ми помогна направо?

— Направих го — спокойно отвърна Пау. — От мен ти научи неща, за които не подозираше. Когато пристигна в Белгия, ти знаеше толкова малко, че аз реших да те тласна към правилния избор. Трябваше да се изправиш пред предизвикателството, но за целта трябваше да знаеш колко голямо е то. Бъди честен, министре. Наистина не подозираше за нищо от онова, което ти разказах.

Мълчанието на Ни беше достатъчно красноречиво.

— Не ме обвинявай, че избрах да ти покажа проблема, вместо да ти го обясня. Появата на Малоун и Вит много ми помогна. Ако не ти бях отворил очите, Тан щеше да те победи. И двамата знаем, че е така.

— Ти ме излъга и хладнокръвно уби човек!

— Аз ти спасих живота.

— Всички братя ли подкрепят онова, което казахте? — обади се Касиопея.

— Те са дали клетва за вярност и ще работят за интересите на Китай — кимна Пау. — Министър Ни се оказа по-силен, а „Ба“ уважава силата.

— Какво трябва да направя? — попита Ни.

— Да поемеш властта. Тан вече го няма. Да се издигнеш до първи вицепремиер и постепенно да ти бъдат прехвърлени отговорностите. Премиерът те уважава и цени. Знам го от самия него. „Ба“ ще те подкрепя във всички начинания. Ние знаем, че управлението постепенно ще се развие и обедини около новия си лидер, както го е правило много пъти досега. И сме подготвени за промяната.

— Управлението задължително ще се промени! — твърдо заяви Ни. — Ще приемем нова конституция!

— А ние ще помогнем за нейното приемане — добави Пау.

— Ами неизчерпаемите запаси от петрол? — обади се Малоун.

Пау направи знак на един от братята, който изчезна през близката врата.

— Те са неочакван страничен продукт, родил се в тази борба. За чест на Тан той го оцени по достойнство и знаеше как да го използва.

Монахът се върна. В ръцете си държеше предмет, който Малоун веднага позна. Лампата с дракона. Същата като онази в Белгия.

Пау я пое и я подаде на Ни.

— Твоя е — обяви той. — В нея се съдържа петрол от района на Гансу, изваден преди две хиляди и двеста години и съхранен в гробницата на Първия император. Надявам се, че той ще докаже теорията на Соколов.

Ни пое лампата.

— Министре, вероятно си наясно, че можех да предам тази лампа в ръцете на Тан — добави Пау. — Или на всеки друг от хората му. Но аз я запазих за теб.

— Ти я използва, за да ме подмамиш в Белгия — мрачно отвърна Ни. — За да ме убиеш.

— Идеята беше на Тан, а не моя — въздъхна Пау. — Затова ти спасих живота там и позволих на мис Вит да вземе лампата. Тя свърши услуга и на двама ни, като ни осигури допълнително време.

Малоун не беше напълно съгласен по въпроса с услугата, но логиката беше ясна. Пау наистина би могъл да предаде на Тан онова, което му е трябвало.

— Светът ще научи за това откритие — обяви Ни.

— И Китай ще спечели — кимна Пау. — Ще възвърне част от отдавна изгубеното си величие. Отново ще бъдем в състояние да поведем света, както някога.

След тези думи Пау протегна ръка. Малоун видя как Ни се замисли за миг, но после стисна дланта на стареца.

После извърна поглед към Виктор, който лежеше на пода сред локва кръв. Безжизнените му очи гледаха в тавана, от гърдите му стърчаха стрели. Пристъпи към него, наведе се и внимателно затвори клепачите му. Преценката му за този човек се беше оказала погрешна.

Вдигна глава и потърси Касиопея.

По лицето й се стичаха сълзи.