Стив Бери
Гробницата на императора (71)

68

Ни беше шокиран от действията на Малоун. Той го беше предупредил, че ще им пази гърба дори и ако противникът не се хване на уловката, но не обясни как. В общи линии Ни знаеше малко за Котън Малоун, главно от служебните справки, които сочеха, че бил уважаван американски агент, способен и умен.

Двойните витла на моторите свистяха на двайсетина метра от тях.

— Кажете му да спре! — изкрещя Лян, като се опитваше да надвие грохота. — Къде е тръгнал?

— Вероятно насам — небрежно отвърна Ни.

Сигналните лампички на крилете мигаха в червено и зелено. Ни се запита докъде е решил да стигне Малоун, но беше твърдо решен да остане на мястото си и да види кой ще отстъпи пръв — самолетът или полицаят.

 

 

Малоун изчака подходящия момент и натисна руля. Корпусът се завъртя, а лявото крило с пропелерите изведнъж се превърна в оръжие. Полицаят реагира, като се просна по очи на асфалта, следван от Ни и Касиопея. Телата им изчезнаха под тумбестия корпус. Двамата пилоти отдавна бяха изчезнали, а шофьорът на рейндж ровъра се изтърколи навън миг преди крилото да профучи на сантиметри от колата. Настъпи паника, точно според замисъла на Малоун. С изключение на един малък проблем. В ръката на шофьора, който се претърколи на бетонната площадка, проблесна пистолет.

Касиопея усети миризмата на нагорещения асфалт. Грохотът в ушите й беше оглушителен. Видя как Ни и полицаят се проснаха по очи. Същото направи и шофьорът на рейндж ровъра, който обаче измъкна пистолета си още преди да е паднал. Тя светкавично извади своето оръжие, прицели се и стреля. Куршумът попадна в отворената врата на колата, която онзи мъж използваше за прикритие.

За нещастие самата тя се намираше на абсолютно незащитено място.

 

 

Ни чу изстрела и извърна глава. Моментално си даде сметка, че двамата с Касиопея са абсолютно уязвими и няма как да се скрият от ответната стрелба, която щеше да прозвучи всеки момент. Освен ако… Той измъкна пистолета от кобура си и тикна дулото във врата на Лян, притискайки го към земята.

Самолетът направи пълен кръг. Витлата сочеха в обратна посока, а опашката се завъртя наляво.

— Кажи на твоя човек да свали оръжието! — изкрещя Ни и притисна още по-силно дулото във врата на полицая.

Шофьорът насочи пистолета, но явно не знаеше какво да прави. Положението излизаше от контрол. Представителите на властта в това затънтено място едва ли имаха голям опит при подобни ситуации. Лян извика нещо.

— По-силно! — изръмжа Ни.

Последва нова команда.

Касиопея лежеше по корем на асфалта, насочила пистолет към рейндж ровъра. Той успя да улови погледа й и поклати глава. Тя, изглежда, разбра, че прави усилия да излязат от ситуацията.

— Кажи му да хвърли оръжието!

Лян се подчини. Шофьорът очевидно нямаше особено желание за престрелка, защото бързо се изправи с вдигнати ръце.

 

 

Малоун завърши маневрата и носът на самолета отново се насочи към двата автомобила. Със задоволство установи, че единият от полицаите лежи на земята, а Ни е притиснал пистолета си в тила му. Другият беше вдигнал ръце, а Касиопея се изправяше. Номерът май беше минал. Но в душата му трепна тревога. Микробусът. В него би трябвало да има поне шофьор, но реакция към разгръщащата се драма липсваше.

Задните врати на микробуса рязко се отвориха.

На асфалта изскочиха четирима въоръжени мъже, които приклекнаха и насочиха автоматите си. Двама към самолета, по един към Ни и Касиопея.

— Това е проблем — промърмори Малоун.

Беше рискувал, с надеждата да объркат и надхитрят местните органи на реда, но очевидно ги беше подценил. Витлата все още се въртяха, но би било глупаво да продължи маневрата. Онези с автоматите несъмнено щяха да го засипят с куршуми.

 

 

Ни продължаваше да притиска дулото в тила на полицейския началник, но погледът му следеше подкреплението, което зае позиция за стрелба.

— Пусни ме да стана! — заповяда Лян, бързо усетил промяната в ситуацията.

Ни отказа да отмести оръжието.

— Не можеш да спечелиш! — добави полицаят.

Това беше вярно. Ни не знаеше докъде се простират заповедите на Тан, но добре помнеше какво се беше случило в гробницата и след това. Отмести пистолета си и бавно се изправи.

Двигателите на самолета утихнаха. Явно и Малоун беше осъзнал безнадеждността на ситуацията. Бяха загубили.