Стив Бери
Гробницата на императора (64)

61

Вдигнала крака върху масата, Касиопея наблюдаваше Малоун. Той се беше изтегнал в един от люлеещите се столове с кръстосани крака и затворени очи. Стаята без прозорци, в която ги бяха довели под дулото на оръжието, й напомняше за килията в Белгия.

— Пак се забъркахме в голяма каша — обади се той.

— Но едва ли някой някога ще научи, че именно ти подпали едно от най-големите археологически открития в историята на земята — отбеляза тя.

— Никой не харесва прекалените умници — отвори очи той.

— Мислиш, че това помещение се подслушва, а? — усмихна се тя.

— Надявам се. Хей, подслушвачи, гладен съм! Донесете нещо за ядене! — Той отново затвори очи.

Това е единственият мъж на света, който ме кара да се чувствам неудобно и едновременно ми е адски приятен, помисли си тя. На него не е нужно да се доказвам, нито пък той се състезава с мен. Той е такъв, какъвто е. И това ми харесва.

— Фокусът с лампите беше добро хрумване — подхвърли на глас тя.

— Сетих се за „Тиволи“ — сви рамене той. — Там имаше един гълтач на огън, когото познавах. Един ден ми разказа, че използва минерално масло за своите трикове. Разбира се, никога не беше го палил върху живак…

— За известно време гробницата ще остане запечатана.

— Какво значение има? Никой няма да разбере. Или Пау я е ограбил, или някой друг го е направил преди него. И в двата случая китайците няма да я отворят за посетители. А ние с теб, понеже сме късметлии, се озовахме между два политически гиганта, които водят война на живот и смърт.

Касиопея го познаваше прекалено добре и веднага усети, че е намислил нещо.

— Казвай какво има — рече тя.

— Кой казва, че има нещо? — попита той и отвори очи, в които проблеснаха весели искрици.

— Аз.

— Защо ме целуна?

Маневра за избягване на отговора.

— Защото исках.

— Това не е отговор.

— Отговор е и още как.

Всъщност и тя не знаеше защо го целуна. Просто й се прииска и толкова. Все някой трябваше да направи първата крачка, по дяволите. Но сега не беше време за разходка през минното поле на емоциите.

— Кажи ми какво предлага фотографската ти памет в момента — настоя тя.

— Бих предпочел да е обикновена, а не фотографска — въздъхна Малоун. — Но шантавият ми мозък предпочита да помни куп безполезни детайли. — Стисна клепачи и с мъка добави: — Точно това е проблемът. Трябва ми време, за да отсея всички глупости, които ми пълнят главата.

* * *

Ни се изправи пред Карл Тан. Двамата бяха горе-долу еднакви на ръст и приблизително на една и съща възраст — Тан бе може би с година-две по-стар. Той си даваше сметка, че се намират на обществено място, пред много любопитни очи и уши, а поведението им щеше да бъде обект на многобройни коментари.

— Ти не си ми началник! — обяви Тан.

— Изпълнявам пряка заповед на премиера. Ако не вярваш, можеш да се обадиш в канцеларията му. Тази акция се провежда с негово изрично разрешение, а доколкото ми е известно той ти е началник, министре!

Дрехите на Тан бяха не по-малко мръсни от неговите. И двамата бяха мокри, мръсни и ядосани.

— Нима съм обект на разследване? — попита Тан.

Ни нямаше намерение да влиза в този капан.

— Нямам право да разкривам подробности пред никого, включително и пред вицепремиера — обяви той.

Изглежда, че Тан беше сам. Всички наоколо носеха униформи на музейни работници. Отвън Ни беше потърсил чужденеца, който му спаси живота, но не го видя никъде. Искаше му се да разпита този човек.

— Трябва да си поговорим насаме — каза Тан.

Ни направи бърза преценка на плюсовете и минусите в това предложение и стигна до заключението, че първите са повече. Очите му се спряха на началника на охраната, който кимна към една врата в дъното, непосредствено до мониторите.

Двамата с Тан се оттеглиха в малката стаичка без прозорци и затвориха вратата.

— Би трябвало да си мъртъв! — изсъска с пламнали от омраза очи Тан.

— На два пъти се опита да ме убиеш, но се провали, нали? — хладно отвърна Ни. — Не можеш да спечелиш тази битка.

— Аз вече я спечелих.

Убедителността на това изявление никак не му хареса.

— Можех да те арестувам.

— За какво? — изгледа го Тан. — Нямаш никакви доказателства. Желая ти успех, ако разчиташ на Пау Уън. Той е абсолютно ненадежден.

— А какво ще открием, ако ти свалим панталоните?

— Ще разберете, че притежавам кураж.

— Май се гордееш с това, което си?

— Гордея се с това, което ще извърша.

Ни знаеше, че се намира в много деликатна ситуация. Наистина не разполагаше с доказателства, че Тан е извършил нещо нередно, а разкритието, че е евнух, нямаше да му донесе нищо. Обвинения без твърди доказателства означаваха да изгуби доверието, на което се радваше. Неговият отдел градеше репутацията си единствено върху правилните решения. Добре знаеше, че мнозина в правителството го чакаха да се провали и с това да се сложи край на автономната му дейност.

— В провинция Юнан загина един пилот — каза той. — Свален по твоя заповед от чужденец, управлявал един от нашите хеликоптери.

— Аз разреших използването на хеликоптера, за да попреча на Пау Уън да се върне нелегално в страната — спокойно отвърна Тан. — Но никога не съм издавал заповед за свалянето на пилота. Имаш ли доказателства за противното?

— Ще ги получа, когато открия чужденеца.

Вероятно ставаше дума за същия човек, когото беше зърнал в гробницата и който му беше спасил живота. Явно Тан не подозираше, че той съвсем не му беше съюзник. Но дали наистина бе така? Ни реши да не казва нищо за случката в подземието. Ако онзи чужденец действително играеше двойна игра, може би отново щеше да има нужда от помощта му. Но ако се окажеше, че всичко е било постановка, мълчанието щеше да бъде още по-уместно.

— Твоята дума срещу моята — обяви Тан. — Наградата за победителя е Китай.

— Добре знам какви са залозите — сухо отвърна Ни.

В очите на Тан проблесна омраза.

— А пък аз знам, че няма да си жив, за да видиш как ще спечеля!

След тези думи врагът му отвори вратата и се върна в залата. Мина покрай хората там и излезе навън.

Ни бавно го последва, спря и огледа лицата на униформените служители.

— Искам да видя всичко, което е видял министър Тан! — обяви хладно той. — Искам да чуя всичко, което му е било казано!

* * *

В съзнанието на Малоун изплува нефритеният пиедестал в гробницата. Както и триизмерната карта на империята на Цин Шъхуан в рамка от китайски символи, която беше изобразена и на копринения гоблен в имението на Пау Уън.

Това е репродукция на нещо, което видях преди време. Древна карта на Китай. С известни промени.

Много му се искаше да използва своя айфон, но той беше конфискуван от охраната заедно с пистолетите им. Без него не беше абсолютно сигурен, но знаеше, че е на прав път.

Вратата се отвори. В стаята се появи мъж на около шейсет, с хлътнали бузи, тъмна коса и щръкнали уши. В очите му се четеше мрачна решителност.

— Аз съм министър Ни Юн — представи се той.