Стив Бери
Гробницата на императора (60)

57

Тан беше чел много за императорските гробници и дори беше посетил няколко по-известни разкопки. Но днес за пръв път се беше озовал в нещо неразграбено. Беше ясно обаче, че преди него тук са влизали и други хора. Доказваше го дебелият кабел на пода на тунела, който чезнеше някъде напред в мрака. Пау Уън? Това ли беше причината да пристигне директно в Сиан? Но той беше слязъл под земята в Изкоп 3, който се намираше на голямо разстояние от това място. Не, не. Тук беше влязъл Ни Юн, а това означаваше, че врагът му знае нещо, което на самия него не му е известно.

Виктор и двамата членове на „Ба“ поеха напред в тунела, широк като булевард и тъмен като нощта. Впечатляващи бяха прецизното строителство, цветовете и детайлите. Стените бяха покрити с релефни сцени от дворцовия живот — забавления на благородниците, кралски процесии, мечки, елени и митични чудовища. Подът беше осеян с каменни кандила, оформени като планини. На петдесет метра по-нататък се виждаше добре осветен двоен портал от полиран мрамор, чиито крила също бяха изпъстрени с релефни изображения. От двете му страни лежаха каменни лъвове, а от стените пред тях стърчаха рогати фигури на хора-птици, които прогонваха злите духове. В камъка над портала бяха издълбани три символа.

Той знаеше тяхното значение: „Редом със столицата“. Това оправдаваше присъствието им тук. Тан си спомни написаното от Сима Циен в „Шиджи“ за Първия император: Цин Шъхуан стигнал до заключението, че населението на неговата империя е нараснало неимоверно, докато палатите на дедите му си оставали малки. Затова се заел да строи огромен дворец южно от река Уей до столицата. С дължина близо седемстотин метра и широчина от сто, неговите галерии можели да поберат десет хиляди души. Нарекъл го Афан, което означава „Редом със столицата“.

Направи му впечатление, че крилата на портала нямат панти, а двата им края опират в каменни полусфери, закрепени в пода и тавана на тунела. Някога тези полусфери вероятно са били смазвани с нефт, помисли си той.

Промъкнаха се през процепа, който не надвишаваше един метър. Озоваха се в добре осветена зала, която плавно преминаваше в друга, а после в трета и четвърта. Широки арки и солидни колони подпираха тавана. Това беше югон — мястото за усамотение. Странно, но всички зали бяха празни.

В главата му отново изплуваха думите на Сима Циен: Там имало прекрасни инструменти, редки предмети и скъпоценни камъни, докарани отдалеч.

Нишите би трябвало да бъдат пълни с копринени платове, дрехи, керамика, корони, колани, украшения, бронзови и медни погребални атрибути, лакирани дървени фигурки. Изобщо всичко, което би служило на императора в задгробния живот. Но тук нямаше нищо.

Той обърна внимание на орнаментираните поставки, окачени на равни разстояния по стените. Върху тях би трябвало да има лампи — като онази, която притежаваше Пау Уън, който бе уверил Малоун и Вит, че в подземието има още много такива. Целта им беше да осветяват пътя на императора и да подхранват душите на мъртвите. Но лампи нямаше. Което означаваше, че няма и петрол. Нищо.

Само една урна от синьо-бял камък в центъра на следващото помещение, с височина и ширина около метър. Тан я познаваше от снимките, които беше разглеждал. Тя представляваше нещо като вечно кандило, с плаващ фитил на повърхността на петрола, с който беше напълнена. Той надникна вътре с надеждата да открие поне няколко капки от скъпоценната течност, но урната беше суха.

Виктор се насочи към следващото помещение, следван по петите от двамата мъже от братството. Тан бавно тръгна след тях. Съзнанието му бе изпълнено с противоречиви мисли. Беше ясно, че гробницата на Цин Шъхуан е била изследвана — доказателство за това беше прокараното електричество. Въпросното изследване не беше станало през последните десет години, защото неговото министерство щеше да бъде в течение. Но по някакъв начин Ни Юн беше успял да се сдобие с тази информация преди него.

— Ни Юн! — високо извика той. — Дойде време да си уредим сметките!

* * *

Малоун се вцепени. Силният глас прониза тишината като пушечен изстрел и ехото му отекна в стените. Касиопея реагира първа, приклекна и се притисна към основата на нефритения пиедестал. Той я последва и напрегна слух. Гласът беше дошъл някъде отвъд арката на главния вход.

На мандарин ли им говореше някой? Ако беше така, нямаше как да го разберат.

— Това не беше Пау Уън — прошепна Касиопея.

Малоун беше на същото мнение.

— Нямаме кой знае какъв избор — мрачно поклати глава той.

Намираха се в центъра на просторната зала, нефритеният пиедестал беше единственото им укритие. Той предпазливо надникна и успя да зърне някакви сенки в съседната зала, на трийсетина метра от тях. Шансовете им да се върнат при земната пукнатина, през която бяха проникнали, бяха почти нулеви.

Видя тревогата в очите й. Бяха попаднали в капан.

* * *

Тан се приближи до входа на гробницата и отново извика:

— Излез, Ни! Няма къде да се скриеш!

Очите му бавно обхванаха огромния подземен дворец. По тавана мигаха хиляди светлинки, а подът беше покрит с някаква сюрреалистична триизмерна карта, сред която проблясваха реки, езера и морета от течен живак. Едва сега му стана ясно защо правителството беше отхвърлило всички молби за разкриване на гробницата. Мястото беше голо, с изключение на голямата нефритена маса в средата с гравирани изящни фигури. По всяка вероятност тя е била смъртното ложе на императора.

Двамата от братството се изправиха зад гърба му.

— В съседство има още няколко помещения, свързани с тази зала — докладва единият от тях.

Тан също беше обърнал внимание на тъмните отвори в стената.

— А също и още един изход — каза той и посочи процепа в мраморната стена, намираща се на седемдесет-осемдесет метра разстояние в противоположния край на залата. — Къде е Виктор?

— Проверява съседните помещения.

— А пък ние ще видим дали Ни Юн не се е измъкнал оттам — обяви той и посочи далечния изход.

* * *

Ни потърси убежище в едно от съседните помещения. Тук нямаше осветление. Видя как Карл Тан и тримата му спътници замръзнаха от удивление пред онова, което вече беше смаяло и него. Въпреки че в момента не можеха да го видят, той си даваше сметка, че няма къде да се скрие. Зле осветеното помещение беше голо, с изключение на купчина каменни плочи в един от ъглите. Чу призива на Тан и си даде сметка, че може да се измъкне единствено с помощта на оръжието.

Нещата трябва да се решат между теб и Тан.

Така беше казал премиерът. Но дали имаше предвид ситуацията, в която беше попаднал в момента?

Аз няма да намесвам по никакъв начин, но и на теб няма да позволя да търсиш чужда помощ.

За съжаление Тан не беше сам. Дали щеше да успее да премахне и останалите трима? Изпита чувството, че ситуацията в дома на Пау Уън се повтаря, но този път нямаше да се появи спасител.

Надяваше се гробницата да задържи вниманието на Тан достатъчно дълго, за да успее да се измъкне по пътя, по който беше дошъл. Но едва направил една крачка в обратна посока, в отвора на вратата се появи фигурата на мъж. Нисък, широкоплещест, с бялата кожа на европеец и автоматичен пистолет, насочен в челото му. Чужденецът стоеше изправен, фигурата му ясно се очертаваше на светлината от основната зала, а очите му бяха приковани в лицето на Ни, който държеше пистолета край тялото си, насочен в пода.

Така и не успя да го вдигне. Изпревариха го двете приглушени пропуквания на заглушителя.

* * *

Тан се насочи към центъра на залата и внимателно огледа топографията на пода. Току-що беше прекосил тясната дига, заобикаляща овалното пространство на Китайско море. По времето на Цин Шъхуан то трябва да е било източната граница на империята. Размерите на това „море“ бяха приблизително двайсет на двайсет метра, живачната му повърхност мътно проблясваше. Първоначалните му притеснения за евентуалните токсични изпарения се стопиха в мига, в който забеляза тънкия слой минерално масло, покриващ течния метал.

Някой се беше погрижил. Това не беше древно откритие.

Тан знаеше, че на Запад минералното масло е било открито през XIX век като вторичен продукт при дестилацията на петрола в бензин. Далеч след Цин Шъхуан. Направиха му впечатление и крушките на петромаксовите лампи, които значително се различаваха от съвременните. Бяха по-стари — по-големи и по-топли. Произведени най-малко преди двайсетина години. Кога ли ги бяха включвали за последен път?

Детайлите на топографската карта бяха наистина смайващи. Планините в югозападната част на страната плавно се снижаваха към плодородните долини. Горите представляваха групички от изящно издялани дръвчета от нефрит. Между храмовете, градовете и селата се виеха още реки от живак. Пиедесталът в центъра вероятно маркираше мястото на императорската столица от времето на Цин Шъхуан, тъй като се издигаше съвсем близо до днешния Сиан.

Тишината се наруши от две резки пропуквания. Изстрели. Някъде отзад.

Там, където беше изчезнал Виктор.

Тан спря на място. Двамата му спътници направиха същото. Екна трети изстрел. Тан се обърна и хукна обратно.

* * *

Малоун видя как първият заместник министър-председател Карл Тан изскочи от гробницата, следван от още двама мъже. Позна го от снимките, които им беше предоставила Стефани. Виктор положително знаеше, че шефът му е някъде наблизо. Това обясняваше присъствието на втория хеликоптер и щедрото му предложение да потърси алтернатива.

— Бяхме на косъм — прошепна Касиопея.

Ако тримата мъже бяха открили масата, със сигурност щяха да попаднат на Малоун и Касиопея. Нямаше къде да се скрият. Малоун вече беше взел решение да ликвидира придружителите на Карл Тан, а после да се справи и с него.

— Кой стреля? — попита Касиопея.

— Не знам, но съм му благодарен.