Стив Бери
Гробницата на императора (53)

50

13:00 ч.

Малоун седеше отзад в компанията на Касиопея и Пау Уън, а Виктор беше сам в кокпита. Дрехите им вече започваха да изсъхват. Летяха на североизток към провинция Шанси и Сиан, намиращи се на хиляда километра във вътрешността на Китай. Малоун продължаваше да се съмнява в намеренията на Виктор, затова направи знак на Пау и Касиопея да свалят шлемофоните си.

— Искам да си поговорим, без той да ни чува.

Изрече тези думи тихо и се премести по-близо до тях.

— Напредваме, Котън — отвърна Касиопея и той веднага долови раздразнението в гласа й.

— Разбирам, че искаш да откриеш сина на Соколов, но дали всичко се случва без нечие предварително съгласие?

— Явно не, но летим в правилната посока — отвърна Пау. — А като пристигнем, ще се опитаме да променим нещата.

— Конфликтът с Виктор няма да ни улесни — добави Касиопея.

— Ти май изпитваш слабост към него, а?

— Изпитвам слабост към сина на Лев Соколов и искам да го открия. А за да го направя, ще трябва да се сдобия с проба от древен петрол, която да предложа на Тан. Такъв петрол може да се намери само в Сиан.

— Наистина ли вярваш, че уговорката все още е валидна? — изгледа я Малоун. — В момента Соколов най-вероятно е загазил здравата.

Раздразнението й беше очевидно и той не искаше да я притиска, но нещата трябваше да се изяснят.

— Тан със сигурност е открил Соколов и той едва ли вече се нуждае от помощта ти.

— Тогава защо все още сме живи? — контрира тя.

— Заради него — отвърна Малоун и насочи показалец към Пау. — Виктор съвсем ясно даде да се разбере, че Тан се интересува именно от него.

Но имаше и още нещо, което Иван беше премълчал. Руснаците искаха да си приберат Соколов, а ако не успееха, най-вероятно щяха да го ликвидират.

Извърна се към Пау и попита:

— Накъде ще тръгнем, след като се приземим?

— Ще проникнем в гробницата на Цин Шъхуан, както аз го направих някога. Но за целта ще ни трябват фенерчета.

Малоун отвори сандъчето за оборудване до стената на кабината, разрови се в него и измъкна две фенерчета.

— При смъртта на Цин гробницата все още не е била готова — поясни възрастният китаец. — Довършил я синът му, Вторият император. След като положил там тленните останки на баща си, той примамил вътре архитектите и част от строителите и ги погребал живи.

— Откъде знаеш?

— Видях костите им със собствените си очи. Бяха там, когато проникнах в гробницата.

— Но ти спомена, че там има още един изход — напомни му Касиопея.

Пау обясни, че подпочвените води били сериозен проблем и строителите се принудили да изградят специална система за оттичането им. Били прокопани канали, достигащи дължина от 800 метра. Благодарение на тях водата била отведена встрани от мястото на разкопките. След приключването на строежа повечето от тях били запълнени с пръст и образували нещо като язовир. Няколко останали отворени.

— Попаднах на един от тях малко след като открих библиотеката на Цин. Той заобикаляше всички капани срещу грабители, поставени от строителите. Вероятно нарочно. Трябвало е да имат начин за безопасен достъп до подземните съоръжения, които се нуждаели от периодични проверки.

— А защо не са го използвали, след като са били затрупани вътре? — попита Касиопея.

— Като видите входа, ще разберете защо.

— А живакът? — подхвърли Малоун, спомнил си за вчерашния разговор в имението на Пау.

— Преди да вляза в гробницата, изчаках няколко дни, за да се проветри. А когато влязох, използвах противогаз.

— А какво ще заварим сега? — попита Касиопея. — Гробницата е била запечатана в продължение на повече от двайсет години.

— Взети са всички предохранителни мерки.

Това не ми звучи много успокоително, въздъхна Малоун и погледна към предната част на кабината, където седеше другият му проблем. В далечината пред тях се трупаха черни облаци, които бързо скриха слънцето.

— При онова езеро той ни спаси живота — подхвърли Касиопея. — Включително и твоя. Единствено чрез него можем да стигнем до Тан.

— А какво пречи на Тан вече да е проникнал в гробницата на Цин и да си е взел проба от древния петрол?

— Как ще проникне? — вдигна вежди Пау. — Гробницата никога не е била разкопавана.

— Няма как да сме сигурни. Не знаем дори дали действително летим към Сиан.

— Пътуваме в правилната посока — отвърна Пау.

— А ако някой ни чака там, където ще се приземим?

— Ако беше така, едва ли щяха да попречат на изтребителя да ни свали над езерото.

Логично, беше принуден да признае пред себе си Малоун.

— Какво има в гробницата? — попита Касиопея.

— Не е това, което очаквате.

— По-точно? — вдигна вежди Малоун.

— Ще видите сами, след като проникнем вътре.