Стив Бери
Гробницата на императора (31)

28

Малоун чу някакъв глас в момента, в който стигна горния край на стълбището. Мъж споменаваше за лампа и пистолет. Явно беше някой от шестимата, които бяха проникнали в музея преди него и бяха открили Касиопея. Според картата Китайският будоар се намираше вляво по коридора след картинна галерия.

Той тръгна да прекосява галерията, като внимаваше да не се блъсне в тъмните мебели. Стигна до изхода и надникна. Двамата мъже стояха в коридора с лице към друга зала. В ръцете си държаха пистолети. По стените на широкия коридор бяха окачени големи картини в солидни рамки. Подът беше покрит с паркет, което означаваше, че няма как да се приближи незабелязано. Нямаше време за планове. Трябваше да предприеме нещо, и то веднага. Избра директния подход и тихо подвикна:

— Извинете, моля.

Двамата рязко се обърнаха. Единият насочи пистолета си и стреля.

* * *

Ни беше на приземния етаж в компанията на Пау Уън. Ситуацията никак не му харесваше. Човек с висок обществен пост и недосегаем член на правителството на Китай, за когото неопетнената репутация беше най-важното нещо на света, сега изведнъж се беше оказал в сградата на музей в Белгия, в който бяха нахлули крадци. Той долови глас, идващ откъм главното стълбище. После още един. Последва изстрел. Пау каза нещо на помощника си, който току-що беше изскочил до тях.

Мъжът кимна и отново изчезна нагоре по стълбите.

— Ситуацията ще ескалира — прошепна Пау. — Признавам, че не очаквах да заварим и други хора тук. Най-добре е да тръгваме.

Екнаха нови изстрели. Пау хвана ръката на Ни и го повлече към вратата на терасата.

— Трябва да се махаме от тук. Ще се изтеглим на предишната си позиция през градината и ще наблюдаваме развоя на събитията. Помощникът ми ще направи каквото може, за да вземе лампата. Той е…

— Заменим?

— Исках да кажа способен. Но със сигурност е и заменим.

* * *

Касиопея чу любезен глас, който помоли за извинение, а после видя и реакцията на двамата въоръжени мъже. Решението да се възползва от ситуацията и да се справи с третия вдясно от себе си дойде бързо и почти инстинктивно. Тя остави лампата на пода, както й беше заповядано, но вместо да хвърли пистолета, тялото й рязко се завъртя и пръстът й натисна спусъка. Но нападателя го нямаше под рамката на вратата.

Тя грабна лампата в мига, в който другите двама откриха огън. Беше почти готова да се закълне, че гласът, който предизвика стрелбата, принадлежеше на Котън Малоун. Което би било прекалено щастливо стечение на обстоятелствата. Екнаха нови изстрели, но те не бяха насочени към нея. Касиопея машинално прецени, че двамата отпред са твърде ангажирани в момента, което означаваше, че опасността ще дойде от третия. Тя се стрелна към вратата и надникна в съседното помещение. Нищо. Никакво движение. В залата тъмнееха едва забележимите силуети на мебелите и на картините по стените. Имаше още един изход, на десетина метра от нея. С много удобни местенца за укритие.

Проблемите й се увеличаваха. Но нямаше друг избор.

* * *

Малоун попадна в центъра на престрелката. Беретата му беше напълно заредена, но наличието на един-единствен резервен пълнител го накара да се въздържи от подобаващ отговор. Той успя да се прехвърли в съседната зала, отвличайки вниманието на нападателите от Касиопея. Затрещяха счупени стъкла, разлетяха се трески. Изящната порцеланова ваза вляво от него се пръсна на хиляди късчета.

Стефани вероятно ще ме убие, помисли си той. Но никой не го беше предупредил, че ще стане участник в упражнение по стрелба на тъмно.

Реши да сложи край на всичко това и изстреля три патрона към нападателите. Ей така, напосоки, за да знаят, че и той има оръжие. Тропотът на крака потвърди промяната на позицията им. Той изстреля още два куршума, напусна укритието си и се стрелна напред към мястото, където доскоро стояха противниците му. Тях вече ги нямаше там. Вероятно се бяха оттеглили към главното стълбище.

Беше крайно време да си потърси съюзник.

— Касиопея! — подвикна той. — Това съм аз, Котън.

* * *

Касиопея го чу, но нямаше как да отговори. Третият нападател беше някъде съвсем близо. Усещаше присъствието му наоколо, най-много на три-четири метра от нея. Скрит сред мебелите. Престрелката се водеше в коридора и бавно се отдалечаваше към изхода. Но противникът й също беше преценил този факт.

Използвайки прикритието на стол с висока облегалка, тя предпазливо тръгна към вратата. В едната си ръка стискаше лампата, а в другата — готовия за стрелба пистолет. Ако успееше да се измъкне, може би щеше да излезе в гръб на двамата, които стреляха по Котън.

* * *

Малоун пресече коридора и се шмугна в съседната зала. Двамата стрелци бяха някъде пред него, или поне така си мислеше. Стрелбата спря. Което си беше проблем. Разнесе се металическо пропукване. Някаква странна миризма докосна ноздрите му. Спомни си за тубите, които първата тройка беше внесла в музея. Какво беше казал единият от тях?

За всеки случай.

В следващия миг зърна пъргавите пламъчета, които се плъзнаха по паркета. В носа го блъсна сладникава миризма. Бензин. Осъзна какво става и се отдръпна миг преди да го залее вълната топъл въздух, следвана от ярките пламъци на избухналия пожар.