Стив Бери
Гробницата на императора (29)

26

Провинция Гансу, Китай

Пръстите на Тан набраха паролата, която щеше да осъществи видеовръзката. От доста време насам той предпочиташе електронните комуникации пред заседанията на живо. Снабдени с подходящ шифър, те предлагаха почти абсолютна сигурност. Почти, защото никога не се изключваше възможността някой от участниците да играе двойна игра.

Но тук не можеше да става въпрос за подобно нещо.

Всички участници в предстоящата видеоконференция се бяха заклели във вярност към братството „Ба“, в което членуваха по собствено убеждение.

Той докосна тъчпада и екранът на лаптопа се раздели на десет квадратчета. Всяко от тях беше запълнено от лицето на човек с характерните черти на китайците Хан. Улегнали мъже, наближаващи петдесет, с различно служебно положение. Единият от тях беше съдия във Върховния съд, няколко други ръководеха важни отдели в структурите на властта, двама бяха армейски генерали, а трима — членове на всемогъщия Централен комитет. Кариерата им вървеше нагоре по същия начин, по който се издигаше Тан — незабележимо, но стабилно. В същото време те се бяха издигнали и до секционни лидери в „Ба“ — хора, които ръководят останалите членове на братството, но същевременно заемат отговорни постове в държавното ръководство и армията. Общият им брой беше ограничен на две хиляди, които бяха напълно достатъчни за постигането на целите.

— Добър ден — наведе се над вградения микрофон Тан.

Макар че се простираше на територия от пет хиляди километра и пресичаше пет часови пояса, Китай се придържаше към пекинското време. Самият Тан никога не разбра логиката на подобно решение, водещо до дразнещи разлики в работното време. С него се обясняваше и различното облекло на участниците във виртуалното съвещание.

— Искам да докладвам за постоянно влошаващото се здравословно състояние на министър-председателя — започна Тан. — Току-що научих, че му остава най-много една година живот. Разбира се, този факт ще бъде запазен в тайна, но ние трябва да сме готови.

Главите на екрана закимаха.

— Централният комитет вече е на наша страна. Там разполагаме със солидно мнозинство, което ще подкрепи нашия избор.

Членовете на всемогъщия Централен комитет бяха сто деветдесет и осем. Тан беше успял да привлече на своя страна над сто от тях — извън членовете на „Ба“, които вярваха, че Китай трябва да поеме по-скоро по пътя на Мао, отколкото този на Дън Сяопин.

— А какво става с Ни Юн? — попита един от участниците. — Той получава все по-широка подкрепа.

— Този въпрос е решен. Ще му направим пищно държавно погребение, което ще обедини много хора около нашата кауза.

— Нужно ли е това?

— Най-простият начин да отстраниш даден проблем е да елиминираш онзи, който го е създал. Този беше обсъден и одобрен.

— С известни резерви — побърза да добави друг участник в разговора. — Само като крайна мярка. Смъртта на Ни може да породи нови проблеми и това зависи най-вече от начина, по който бъде причинена. Ние не желаем да създаваме мъченици.

— Няма как да стане. Смъртта му ще бъде свързана с някое от многобройните му разследвания, поело в нежелана посока. А и ще се случи извън страната.

Тан видя как няколко от събеседниците му кимат, но други не го правят.

— Ни се радва на голяма подкрепа в армията — обади се един от генералите. — Смъртта му несъмнено ще предизвика брожения.

— Едва ли. На фона на събитията, които предстоят, той бързо ще бъде забравен. Кончината на министър-председателя ще дойде изневиделица, усилвайки чувството за несигурност у народа. Хората несъмнено ще потърсят сигурността, която ние ще им предложим.

— Колко бързо ще действаме?

— Колкото позволява конституцията. Подготвил съм нещата на провинциално равнище. Няколко местни ръководства ще поискат незабавни избори. А докато това се случи, аз ще управлявам страната в качеството си на първи вицепремиер. За броени седмици трябва да поставим нещата под контрол.

Едва тогава щеше да започне истинската работа. Партията можеше да бъде спасена само чрез бърз отказ от демократизацията. Дисциплинарната комисия към Централния комитет щеше да стане излишна. Борбата с корупцията щеше да се води с други средства, а всяка изява на несъгласие щеше да бъде жестоко наказвана. Повечето международни наблюдатели отдавна пророкуваха, че пред Китай има само два пътя — пълна интеграция със западния начин на живот или рухване на комунистическата власт — нещо, което бе почти сигурно при сегашния начин на управление. Но целта на Тан беше да обърне този курс на сто и осемдесет градуса.

Цин Шъхуан го беше направил. Императорите след него и Мао Дзъдун — също.

Щеше да го направи и той.

Китайците изпитват панически страх от хаоса и безредиците.

— Ще предложим на народа точно това, което иска — продължи на глас той. — Ред и стабилност. Постигнем ли го, народът ще ни даде пълна свобода на действие.

— Но ние сме твърде малко на брой, за да поддържаме реда и стабилността — възрази един от събеседниците му.

— Именно затова трябва да контролираме правителството. Министър-председателят разполага с неограничени правомощия. Чрез него ще прекроим цялата политическа власт.

Никога не забравяше да говори в множествено число пред съмишлениците си от „Ба“. Теоретично всички решения в братството се вземаха колективно, а той не можеше да постигне целите си без подкрепата им.

— Трябва да сме готови за незабавни действия — продължи на глас Тан. — Лично аз работя върху тактика за укрепване на позициите ни, която може би ще доведе до ръководна роля на Китай в световната политика. Западът вече няма да диктува нашия начин на живот, няма да ни поучава кое е добро и зло, няма да решава бъдещето ни.

— Това звучи доста самоуверено.

— От векове техните мисионери се опитват да ни модернизират и покръстят. Японците също мечтаеха да ни завладеят, а Съветска Русия упорито се опитваше да ни държи под контрол. Всички те се провалиха. Но по-лошото беше, че самите ние експериментирахме със себе си. Въпреки че сме били най-великата цивилизация на тази земя. — Той замълча за момент, после тихо добави: — И отново ще бъдем!

Този път участниците в конференцията кимнаха. Всички до един.

— А какво става с Хегемона? — попита някой. — Напоследък не чуваме нищо за него.

— Спокойно, той е с нас — отговори Тан.