Стив Бери
Гробницата на императора (28)

25

Антверпен

Касиопея се насочи към задния вход на музея — същия, който беше използвала преди два дни. Откри името „Дрис ван Егмонд“ в хотела, докато прелистваше някаква брошура с културните забележителности на града и се чудеше къде да скрие лампата. В неговите зали бяха изложени колекции на холандското, френското и фламандското изкуство, но вниманието й беше привлечено от Китайския будоар на третия етаж.

Надяваше се, че никой не бе открил присъствието на лампата.

Размина се с няколко двойки и вглъбени в себе си минувачи, но не забеляза нито опашка след себе си, нито подозрителни типове, които да се мотаят около музея. Витрините на затворените магазини бяха облепени с крещящи реклами, но тя беше толкова съсредоточена, че изобщо не ги забелязваше. Трябваше да прибере лампата, а после да се свърже със Соколов с помощта на семейна двойка, която беше преживяла ужаса да изгуби детето си и с готовност бе приела да препрати всеки кодиран имейл, пристигнал на електронната им поща от Белгия.

В същото време тя продължаваше да се пита какво се бе случило с Малоун. Виктор твърдеше, че няма информация от Копенхаген, но думите на човек като него не означаваха нищо. Може би трябваше да отскочи до Дания веднага след като приключи изпълнението на задачата си. Котън щеше да й помогне да реши какво да прави в бъдеще.

Най-добре бе да пътува с влак.

В него никой не проверяваше пътниците.

А тя щеше да може да поспи.

* * *

Пред очите на Малоун се появи музеят, притиснат между дълга редица стари и нови сгради. По улиците на Антверпен нямаше почти никакво движение, добре осветените тротоари бяха безлюдни. Градът спеше. Малоун огледа високите прозорци с мраморни еркери с различна форма — квадратни, кръгли, правоъгълни. Всички бяха тъмни.

Той паркира колата две пресечки по-нататък и бавно тръгна обратно. Не знаеше какво да очаква. Как ли бе намислила да проникне Касиопея? Може би с взлом? Ако е така, едва ли би го направила оттук. Главният вход беше защитен от тежък железен портал с решетки на прозорчетата. Преди малко Стефани се обади да го информира, че е уредила алармената инсталация да бъде изключена. Близките й контакти с Европол и местната полиция очевидно действаха. Подобни разрешения можеха да издават само високопоставени служители в споменатите институции. Което беше още едно доказателство, че става въпрос за далеч по-важни неща от издирването на четиригодишно момченце.

Придържайки се плътно до сградите и по-далеч от стълбовете на уличното осветление, Малоун бавно стигна до ъгъла и надникна, надявайки се да засече Касиопея.

Но единственото, което видя, бяха трима мъже, които слизаха от спрял наблизо автомобил.

Направи му впечатление, че осветлението в купето не се включи при отварянето на вратите.

Колата беше спряла на петдесетина метра от входа на музея и от сравнително тъмното място, на което той беше намерил прикритие.

Мъжете безшумно приближиха железния портал и провериха дали е заключен.

— Отзад — каза на английски единият от тях. — Тя със сигурност вече е тук. За всеки случай вземете и оборудването.

Двамата му колеги се върнаха при колата и извадиха някакви продълговати кутии. После се присъединиха към онзи, който беше издал заповедта, и изчезнаха зад близкия ъгъл. Очевидно музеят имаше и заден вход. Малоун реши да мине от противоположната страна и пресече улицата.

* * *

Ни стоеше неподвижно. Двамата с Пау Уън се намираха отвъд градината на музея „Дрис ван Егмонд“. Преди малко бяха пристигнали в Антверпен с кола, която остана паркирана няколко пресечки по-нататък. Пау беше взел един от хората си, който в момента разузнаваше в мрака.

След броени секунди той се появи и шепнешком докладва:

— Близо до сградата стои жена, която очевидно се готви да проникне в нея. От другата страна на улицата се приближават трима мъже.

Пау се замисли само за миг, после прошепна:

— Дръж под око мъжете.

Сянката изчезна.

Бяха заели позиция на тясна уличка зад музея, която го отделяше от няколко жилищни сгради. Между нея и маркираната от тъмни храсти градина се виждаше малък, покрит с чакъл паркинг. Отвореният, обрасъл с бръшлян портал водеше към вътрешния двор. Ни направи опит да се концентрира, но не можеше да пропъди от съзнанието си ужасните картини. Пронизаните от стрели мъже. Пленникът, когото бяха застреляли в главата. Направи опит да се окуражи от факта, че отново е в атака. Пау помагаше, но поведението му беше все така съмнително.

На уличката се появиха три неясни сенки, натоварени с продълговати туби. Без да намаляват ход, те се вмъкнаха в задния двор.

— Вит се е върнала за лампата — прошепна Пау. — Но и Тан е тук.

— Откъде знаеш?

— Няма друго обяснение. Тези тримата са негови хора.

Миг по-късно от другия край на уличката изплува още една сянка. Висок мъж с широки рамене и празни ръце. Той също влезе в градината. Ни се нуждаеше от повече светлина, но луната се беше скрила зад облаците и всичко пред тях тънеше в непрогледен мрак.

— А този кой беше? — тихо попита той.

— Добър въпрос.

* * *

Подозренията на Малоун се потвърдиха. Тримата непознати бяха тук заради Касиопея. Двама от тях бяха с тясно прилепнали черни гащеризони. На главите си бяха надянали скиорски маски, ръцете им бяха скрити в ръкавици. Третият също носеше тъмно облекло, но то се състоеше от сако и панталони. По-нисък и по-широкоплещест, той очевидно ръководеше операцията. В ръцете си държеше някакъв уред, очите му не се отделяха от него.

Касиопея беше обект на електронно проследяване.

Дали тя знае това, запита се Малоун.

Ниският махна с ръка към двойната остъклена врата, от която се излизаше на малка тераса. Задната фасада на музея беше плътно обрасла с бръшлян. Когато тук са живели хора, терасата със сигурност е била много приятно място за отдих, помисли си Малоун. За разлика от главния вход тук решетки липсваха. Много интересно. Може би и това се дължеше на интервенцията на Стефани. Намесата на няколкото руснаци можеше наистина да направи чудеса.

Лидерът на групичката се пресегна през счупеното стъкло и вдигна резето отвътре, може би повтаряйки действията на Касиопея. Тримата изчезнаха във вътрешността на музея. Малоун напусна скривалището си и предпазливо пое между цветните лехи. Ръката му измъкна беретата.