Лулу Тейлър
Златна клетка (30)

30.

Въведоха директорите от „Крейвън Далзиъл & Ко“ в кабинета на Алън точно в единайсет часа. Бяха същите двама, облечени в тъмни делови костюми. Единият беше на средна възраст и с властно изражение. Очите на Дейзи обаче се насочиха веднага към по-младия. Беше на около трийсет, с гъста тъмна коса и шоколадовокафяви очи под дълги, прави вежди. Тя го наблюдаваше съсредоточено как се ръкува с Алън, поздравява го и сяда.

— Здравейте, джентълмени — каза нервно шефът й, когато всички заеха местата си. Той изглеждаше много елегантен — поне по неговите критерии. Очевидно се бе постарал.

Дейзи осъзна, че се е втренчила в младия мъж, когато той я погледна намръщено и попита:

— Е, Алън, коя е тя?

Алън подскочи и се взря в нея, сякаш няма представа коя е. После лицето му се проясни.

— О, да, съжалявам. Това е асистентката ми Дафни. Отскоро е тук, но е абсолютно съкровище. Днес ще води протокола. Дафни, това е Джон Монтгомъри, мениджър на отдела — Алън посочи по-възрастния мъж, който кимна на Дейзи, но не си направи труда да проговори — а това е Кристофър Селън-Джоунс, заместник-мениджър.

— Всъщност е Кристоф — поправи го ведро младият мъж. — Не Кристофър.

— О, съжалявам! Кристоф… — засмя се Алън.

Дейзи го погледна многозначително. Беше нервен и се държеше неадекватно. Алън забеляза изражението й и се овладя.

— Кристоф е френската версия на Кристофър — уточни младият мъж. — Презимето ми е Уелш, но се произнася Кетлан. Истинска бъркотия, знам. Родителите ми са виновни за етническия коктейл. — Той се усмихна на Алън и усмивката го превърна в ослепителен красавец. Дейзи усети как сърцето й се разтуптява и главата й се замайва. — Но не се безпокойте — добави, без да забелязва реакцията й. — Свикнал съм да ме наричат Кристофър. А сега да продължим.

— Разбира се — каза Алън, вече със сериозен и делови тон. — Сега, джентълмени, ще ви запозная с подобренията тук.

Той взе речта, която Дафни беше написала, и зачете. Когато приключи, тя му се усмихна окуражително и повдигна вежди, сочейки две спретнато подредени папки.

— О, да — додаде бързо той. — Приготвил съм принтирана версия с необходимите цифри и графики.

Подаде папките на директорите.

— Разбирам — каза Джон Монтгомъри и взе своята папка. — Е, Алън, наистина съм впечатлен. — Погледна заместника си и добави: — Честно казано, очаквахме да чуем обичайните оплаквания и да видим обичайния хаос и аз не смятах да оставям нещата да продължават в същия дух. Ти обаче явно си взел мерки. Как успя?

— Джентълмени — изрече важно Алън, — беше сравнително лесно. Внедрих няколко нововъведения. Например система за изплащане на фактурите, която… хмм… — Погледна безпомощно Дейзи. — И какво друго, Дафни?

— Система за неотложно разплащане, известни съкращения на персонала, по-дълги кредитни линии от доставчиците, предоговаряне на някои условия — изреди тя.

— О, да — кимна Алън. — Точно така. Повишихме някои служители и… какво още, Дафни?

„Това е… Моментът настъпи“ — помисли си Дафни, пое дълбоко дъх и каза тихо, но авторитетно:

— Алън, нали не възразяваш да опиша на директорите някои от подобренията, които внесохме?

— О… — Той я погледна стъписано. — Нн… не. Давай!

— Благодаря. — Тя се изправи и погледна двамата мъже със спокойни и ясни очи. — Джентълмени, през последните пет месеца резултатите ни се подобриха значително. Но както виждате в отчета, трябва да се постараем да привлечем повече посетители.

Като по даден знак проекторът зажужа тихо благодарение на бутона за включване, който беше поставила съобразително до краката си. Тя раздвижи мишката на лаптопа върху бюрото до нея и екранът оживя. После, ясно и съсредоточено, и с помощта на таблиците, които онагледяваха думите й, обясни каква е местната конкуренция и как „Ескалибур“ може да се пребори за по-голям пазарен дял.

— Хотелът изглежда неподдържан. Изправени сме срещу новите вериги бюджетни хотели, които разполагат с усъвършенствана система за резервации. Имат семпло, чисто и стилно излъчване, за разлика от „Ескалибур“. С Алън смятаме, че трябва сериозно да преразгледаме маркетинговата и кадровата си стратегия и да инвестираме в интериора и атмосферата на хотела. Честно казано, само местоположението ни държи над водата. А имаме далеч по-големи възможности.

Когато приключи и седна, настана мълчание. Директорите я гледаха одобрително, а на лицето на Алън се четеше удивление.

Джон Монтгомъри кимна със задоволство.

— Е, Алън, няма да скрия колко съм впечатлен. Истински обрат. Виждам отлично планиране и добро творческо мислене. Явно наистина започваш да изпълняваш отговорно мениджърската си роля. Притеснявах се, че не ти е по силите. Браво!

— О… хмм… благодаря. Бих се радвал „Ескалибур“ да се преобрази под мое ръководство.

Дейзи се втренчи в шефа си, обидена от отказа му да признае приноса й, но той старателно отбягваше да я погледне. „Няма ли да каже нещо?“ — възнегодува тя.

— Всъщност… — Хладен глас прекъсна мислите й. Тя се обърна към Кристоф Селън-Джоунс, който беше впил кафявите си очи в Алън. — Всъщност, господин Армстронг, бихте ли ми казали кога назначихте асистентката си?

Той го погледна смутено.

— Разбира се… разбира се… Да видим… Дафни работи тук от четири месеца.

— От шест — поправи го тя с тих, но ясен глас.

— Шест ли станаха? Времето лети. Тя е добър служител. Учи бързо.

— Значи е съвпадение, така ли? — продължи Кристоф. Погледна към Дейзи и нещо като благоразположение просветна в очите му. — Преди това положението тук беше безнадеждно и ти се справяше най-зле от всичките ни мениджъри. После госпожица Фрейзър започва работа и… хоп!… всичко се подобрява. Вземат се мерки, каквито доскоро дори не си и сънувал.

Лицето на Алън стана тъмночервено.

— Е… тя ми помогна, не отричам…

— Помогна? — Кристоф го изгледа втренчено.

— Да — заекна Алън. — Помогна ми много.

— Тогава ще я възнаградиш, предполагам. С някакъв бонус?

— Разбира се. Тъкмо се канех да го спомена, когато ме прекъснахте.

— Хмм… — Кристоф се подсмихна едва забележимо. — Радвам се да го чуя.

Той погледна към Дейзи. Тя не успя да се сдържи и му се усмихна, сякаш двамата участват в таен заговор.

„Дори не го познавам. Но той прозря, че Алън ги заблуждава. Разбра, че промяната се дължи на мен.“ Приятна тръпка пробяга по кожата й. Едва се овладя да не затрепери.

Джон Монтгомъри избута стола си назад и понечи да стане.

— Е, ще прегледаме цифрите и предложенията по-подробно този следобед, но сега трябва да обядваме и да поразгледаме.

— Разбира се, разбира се — изправи се Алън.

Когато излязоха от кабинета, Кристоф се позабави и се приближи до Дейзи.

— Направили сте чудеса тук! — каза й тихо той, докато вървяха по коридора. — Останах изключително впечатлен. И не се безпокойте, ще се погрижа да получите признанието, което заслужавате.

— Благодаря — усмихна му се тя. — Но всъщност с Алън работихме заедно.

Той повдигна вежди.

— Алън не би могъл да постигне такъв напредък и за милион години. Днес смятахме да го уволним. Вие го спасихте. Дължи ви много, повярвайте ми.