Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (6)

5

Вече пет часа Александър Грек наблюдаваше дома на семейство Бърг. Видя Пол да се връща от работа точно в 18:45 ч. с две издути торби от деликатесния магазин. Пушейки цигара, в 19:12 ч. зърна Шарлот през прозореца на първия етаж — току-що излязла от банята, загърната с голяма хавлиена кърпа, тя пристъпи напред, за да дръпне завесите. Малко след осем непознат мъж — малко над четирийсет, разрошен, с две бутилки вино под мишница — влезе в къщата. Грек допусна, че е поканен на вечеря.

Непознатият си тръгна в 23:21 ч. Беше висок приблизително метър и осемдесет, около осемдесет килограма, със сако от рипсено кадифе и кожена чанта, провесена през рамо. На излизане от къщата мъжът се обърна, ръкува се с Пол, после прегърна и целуна съпругата му Шарлот. На седалката до себе си Грек имаше фотоапарат с телеобектив, но не успя да заснеме лицето на мъжа, който отстъпваше заднешком, докато се сбогуваше с домакините. След като стигна тротоара, обектът се обърна и тръгна към Хампстед Хай стрийт, отдалечавайки се от мястото, където Грек беше паркирал колата си.

Александър Грек реши да се поразкърши. Той слезе от колата, проследи обекта по цялата дължина на Пилгримс Лейн и го видя да спира такси пред една книжарница. Таксито пое на юг. Грек запали цигара и тръгна обратно към колата си. По средата на пътя, стиснал цигарата между устните си, той спря и се облекчи в сянката на един кестен, скрит от погледите на случайните минувачи.

Според теорията на Грек убийствата се деляха на три ясно разграничени една от друга категории: политически, военновременни и такива с елемент на морално възмездие. Александър Грек нямаше никакво отношение към морала в общоприетия смисъл на думата. Неговият труд беше военно или политически мотивиран, и то винаги в контекста на самозащита. Планът му за тази вечер например бе подчинен на похвалната цел да предотврати сериозни политически последици за правителството на неговата държава. Още като млад той бе обучен от службата за вътрешно разузнаване на страната си, известна с инициалите ФСС, а след пенсионирането си през 1996 г. бе застанал начело на малка, но процъфтяваща охранителна фирма с офиси в Лондон и Санкт Петербург. Човек с неговата кариера знаеше много за смъртта като поминък. Но при все това Грек виждаше себе си най-вече като политическо животно. Разследването около Атила беше заплаха за неговата родина. Заплаха, която трябваше да бъде елиминирана. Той просто изпълняваше патриотичния си дълг.

Грек остави пластмасовата бутилка с вода на пода, нахлузи вълнената скиорска шапка ниско над очите си и повторно слезе от колата. Пилгримс Лейн беше пуста. Грек тръгна към източната страна на къщата и отключи с шперц простата ключалка на портата, която водеше към градината. Предишната вечер предвидливо бе смазал пантите и сега портата се отвори, без да издаде звук. Грек се озова на тясна пътека; от едната страна имаше подпрян велосипед, а от другата — градински инструменти и ръждясали кутии с боя. Той вдигна поглед към къщата, за да се убеди, че на горния етаж няма запалени лампи. После пристъпи напред.

През деня Шарлот Бърг работеше в бараката в южния край на двора, която си бе пригодила за кабинет. Използваше лаптоп, който нощно време прибираше в къщата. В бараката имаше още евтин цветен принтер, стар телефон с факс, няколко шкафа, разнебитен дървен стол и две-три снимки със сантиментална стойност. Пред Пол тя настояваше, че е по-добре да държат бараката отключена, отколкото да слагат катинар; така евентуалният крадец би си казал, че вътре няма нищо ценно за отмъкване. Грек отвори вратата, влезе вътре и затвори след себе си.

Натриевият флуороацетат представлява фин бял прах, използван като съставка в пестициди. Евтин, без вкус и мирис, той се прилага широко като отрова за плъхове в канализацията. Грек носеше със себе си 10 милиграма, разтворени в малко флаконче, което извади от джоба на якето си. От миниатюрната камера, поставена в лампата над бюрото на Бърг, той знаеше, че до принтера има недоизпита бутилка с минерална вода. Вдигна я, изля безцветната течност в гърлото й и зави отново капачката. През прозореца влизаше достатъчно лунна светлина, за да демонтира камерата, без да ползва електрическото фенерче. Свали и подслушвателното устройство, което бе закрепил под бюрото, и прибра двата уреда заедно с висящите от тях жици в джоба на якето си. Когато приключи, Грек огледа документите върху бюрото. Телефонна сметка. Фактура за бояджийски услуги. Екземпляр от втори том на „Архивът на Митрохин“. Абсолютно нищо, имащо пряко отношение към Атила.

Отвън се чу шум. Някъде на три-четири метра от бараката. Грек коленичи на пода. Шумът се повтори — беше животно, вероятно лисица. Поли, кучето на семейство Бърг, през нощта нямаше достъп до градината и вероятно спеше в някоя от стаите на къщата.

Грек бавно се изправи. Отвори вратата на бараката и бавно запристъпва по обратния път през градината. Огледа улицата, излезе от сенките около къщата и прекоси Пилгримс Лейн едва след като се убеди, че никой не го наблюдава. Отключи колата, изпразни джобовете си на седалката отстрани и потегли към Хампстед Хай стрийт.