Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (25)

24

Гадис се намираше на същото място, където бе чул за смъртта на Шарлот, но в случая реакцията му бе твърде различна. Той затвори телефона, обърна се към рафтовете с книги, които заемаха цяла една стена в тесния му работен кабинет, и усети, че го обзема чист, неподправен ужас. Дълго време остана почти неподвижен, докато парализираният му мозък се опитваше безуспешно да отрече очевидната логика на току-що чутото. Ако Калвин Съмърс бе станал жертва на убийство, най-вероятно и смъртта на Шарлот Бърг беше дело на същите убийци. Това означаваше, че под заплаха беше собственият му живот, както и животът на Нийм и на Людмила Третяк. Гадис се улови, че мисли за себе си в трето лице, като за някакъв субект, който няма нищо общо с познатото му сигурно съществуване; това беше някакъв трик на съзнанието, атавистичен импулс за отричане на очевидното: той беше изправен пред най-голямото изпитание в живота си. Онези, които бяха убили Съмърс, сега със сигурност щяха да насочат вниманието си към него.

Той продължаваше да се взира с невиждащ поглед в книгите пред себе си, очите му пробягваха по гръбчетата, но без да регистрират заглавията. Дали да не се обърне към полицията? Но можеше ли да твърди с увереност, че Шарлот е била убита? Кой щеше да му повярва? В къщата й в Хампстед не бяха открити следи от злонамерено проникване. Шарлот имаше слабо сърце и живееше нездравословно, нищо друго. Освен това тялото й бе кремирано, твърде късно беше за аутопсия. Гадис нямаше представа защо Съмърс е бил убит, нито кои бяха извършителите на убийството му. Логиката сочеше към руското разузнаване, но защо ще ликвидират някого само защото е знаел, че смъртта на Едуард Крейн е била инсценирана от МИ6? Нищо чудно да бяха замесени и британските служби, но нима те убиваха собствените си граждани за нарушаване на Закона за държавната тайна?! Изглеждаше малко вероятно.

Напъваше се да проясни съзнанието си, да мисли логично. Беше безспорен факт, че руската шпионска върхушка избиваше безмилостно всеки, макар и най-бегло свързан с Атила. Но в такъв случай защо само преди десет дни руското посолство в Лондон му бе издало виза? Защо бяха допуснали да мине безпрепятствено през „Шереметиево“? Тази мисъл го поуспокои, но за кратко: възможно беше ФСС нарочно да са го пуснали в страната, за да го следят и да обезвредят контактите му. От което следваше, че той ги бе отвел право при Людмила Третяк. С усилие на волята Гадис се откъсна от рафтовете с книги, отвори прозореца и пое с пълни дробове влажния лондонски въздух, после се загледа в притъмнялото, вещаещо дъжд небе. Не разполагаше с полезен ход; конспирацията беше прекалено голяма, а основните действащи лица в нея — мъртви или недосегаеми за него. С кого можеше да разговаря, за да хвърли светлина върху случващото се?

Нийм.

Гадис грабна сакото и чантата си, заключи кабинета и взе метрото за „Уотърлу“. От една телефонна кабина близо до билетните каси той се обади на Питър, но номерът отново не отговаряше. Влакът за Уинчестър, който по разписание тръгваше в 11:39 ч., беше композиран на шести перон, в съседство с този за Гилдфорд, който отпътуваше пет минути по-късно. Гадис се качи на влака за Гилдфорд, седна на сгъваемата седалка до автоматичните врати и точно в 11:38 ч. прекоси перона и се метна на влака за Уинчестър. Не знаеше със сигурност дали някой го следи, но когато след трийсетина секунди влакът потегли, той се отпусна на седалката със съзнанието, че от този момент животът му ще преминава в подобни хитрости и заблуждаващи маневри, за които не се чувстваше достатъчно подготвен.

Час по-късно Гадис отново се опита да набере Питър от една телефонна кабина пред гарата на Уинчестър. Когато чу гласа му, той си каза, че за пръв път от седмици насам късметът му работи.

— Питър? Обажда се Сам. Искам да се видя с нашия приятел. Веднага.

— Ще ти позвъня.

Линията прекъсна. Гадис остана в телефонната кабина, воняща на урина и некъпани човешки тела. Открехна вратата, за да влезе въздух, и докато чакаше, облегнат с гръб на издраскано с годините стъкло, си даде сметка, че вече не издирва Крейн заради парите, нито заради издръжката на Наташа, училищните такси и неплатените данъци, а заради собственото си оцеляване. Не успееше ли да напише и да издаде навреме книгата, той беше мъртъв.

Телефонът иззвъня. Гадис грабна слушалката.

— Сам?

— Да?

— Днес не е възможно. Боя се, че старецът не се чувства добре. Настинал е.

Обичайно Гадис би изказал съчувствие, но този път случаят не беше обичаен. Той повиши глас.

— Пет пари не давам как се чувства! Когато чуе какво имам да му казвам, ще бъде благодарен, че е само настинка.

— Боя се, че не е само настинка. — Питър невъзмутимо редактираше тезата си в движение. — Има и температура. Прикован е към леглото си в дома.

— И къде се намира този дом?

— Боя се, че не мога да ти кажа.

— А можеш ли да ми кажеш нещо друго тогава? Защо например Калвин Съмърс бе убит?

— Калвин кой?

— Няма значение, забрави. — Гадис не виждаше смисъл да спори с младежа, колкото и да се чувстваше изкушен да си изкара гнева върху него. Вместо това го попита дали има писалка подръка.

— Имам.

— Тогава пиши. Искам от теб да кажеш на Том, че Калвин Съмърс е убит. Искам да му кажеш, че Шарлот Бърг също е била убита. И че както са тръгнали нещата, той може да е следващият.

— Господи! — За пръв път Гадис усети, че Питър е на път да загуби самообладание. — Нали няма да доведеш тези хора при нас, Сам?

Гадис се направи, че не е чул въпроса.

— Има и още — каза той. — Людмила Третяк — той продиктува името буква по буква — е получила лични указания от Сергей Платов да не обсъжда с никого случая „Атила“. Третяк почти със сигурност е под наблюдение на ФСС. Има връзка с работата на Крейн в Дрезден, но не знам каква точно. Попитай Том дали не може да намери нещо в мемоарите на Крейн за дейността му в Източна Германия през втората половина на 80-те. Твърдият диск на лаптопа на Шарлот е изтрит. Някой е знаел, че разследва Крейн. Предай му всичко това.

— Струва ми се, по-добре е да му го кажеш лично — отвърна Питър и в този момент Гадис си помисли, че достатъчно е пробил отбраната му, за да получи исканата среща. Но го чакаше ново разочарование. — Само че през следващите два-три дни Том няма да може да те приеме. Имаш ли възможност да дойдеш през уикенда?

— През уикенда съм в Берлин — отвърна Гадис. Взел бе това решение, докато пътуваше с влака, и смяташе да плати разноските с кредитната си карта. Бенедикт Майснер оставаше единствената му надежда за пробив в разследването. — Какво ще кажеш за понеделник?

— Понеделник става — потвърди Питър. — Ела в катедралата точно в единайсет, обещавам да бъдем там.