Чарлс Къминг
Шесторката от Кеймбридж (23)

22

На паркинга Гадис се натъкна на Джоузефин Уорнър, която отключваше черен фолксваген, за да сложи пазарската си торба на задната седалка, и едва ли щеше да го забележи, ако не й бе извикал „Здравейте!“, махайки с ръка през редицата паркирани коли. Едва бе преполовил цигарата си — поредният му опит да ги откаже току-що бе завършил с пореден провал, — но я смачка с ток на земята.

— Здравейте. Доктор Гадис, нали?

— Същият — отвърна той и се приближи към нея, като поглеждаше часовника си. — Тръгвате ли си за днес? — попита той, като тайно се надяваше да е познал. Питър все не вдигаше телефона си и Гадис се бе отказал от пътуването до Уинчестър. Отново се чувстваше в задънена улица и от нямане какво да прави реши да я покани на обяд.

— Не засега — каза тя. — Отивам до Ричмънд да взема един колега. Още съм нова, та ме пращат по задачи насам-натам.

Тя го погледна преценяващо и на Гадис му се стори, че за миг долови в очите й загатната покана. После се сети за Холи и се запита как така, по дяволите, се поддаваше на случаен флирт с някаква млада архиварка от Кю. Нищо добро нямаше да излезе от тази история.

— Благодаря ви още веднъж за завещанието — каза той, като се отдръпна назад.

— Свърши ли ви работа? — Тя инстинктивно бе направила крачка напред, за да скъси дистанцията. Повя студен есенен вятър. Тя вдигна ръка, за да отмахне кичур коса от лицето си, и добави: — Чела съм биографията ви на Булгаков. Нова книга ли замисляте?

Той се изненада. Сутринта тя му се бе сторила напълно безразлична, с нищо не бе показала, че изобщо знае кой е.

— Така ли?! Да не сте прекосявали Русия с влак без друго четиво подръка? Или сте се чудили как да убиете времето в затвора?

Тя се усмихна и добави, че, напротив, книгата много й харесала, и Гадис усети с цялото си същество ужасната евтина тръпка на женското ласкателство. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, броени секунди, след като я бе видял на онова гише, той вече изгаряше от желание за нещо повече, както навремето и двамата с Наташа се бяха впускали във всякакви любовни авантюри, макар да бяха женени. Защо се бяха поддавали на лекомислието? То само бе разрушило непоправимо връзката им. И все пак сега той бе готов с радост да стори същото с тази непозната жена, жертвайки нещо така хубаво и многообещаващо като свежата връзка с Холи. Може би една бърза любовна авантюра би го разсеяла от мислите му за Крейн и Нийм? В такъв случай, каза си той, бягай далеч! Книгата беше много по-важна. Но усещаше, че иска разговорът да продължи, пък да става каквото ще…

— Едно гадже в Оксфорд ми препоръча „Майсторът и Маргарита“ — каза тя, като излезе иззад фолксвагена, заставайки на по-малко от метър от него. — Мисля дори, че беше изплагиатствал половината ви книга за дисертацията си.

— В Оксфорд руската филология е на доста високо ниво — каза Гадис, без да му убегне равнодушието, с което Джоузефин спомена този бивш любовник. — Не съм ви виждал досега.

— Сега започвам. На половин длъжност. Завърших доктората си през юни.

— И не издържахте дълго без архиви и библиотекарки?

— Нещо такова.

Разговорът им през следващите няколко минути беше колкото банален, толкова и предвидим. Гадис намекна, че си отива право у дома в Шепърдс Буш, на което тя отвърна, че живее „буквално през две улици“, в Чизуик. Това той използва като повод да й предложи „някой път“ да се срещнат „на по едно питие“, а Джоузефин възторжено се съгласи, като му хвърли още един подканващ поглед, докато му диктуваше номера на мобилния си телефон. Беше техният първи танц, първата им стъпка по пътя към възможното прелъстяване, като и двамата партньори изиграха ролите си със заучена грация.

Гадис си даде четирийсет и осем часа, след което й позвъни, за да я покани на обещаното питие. Джоузефин видимо се зарадва да го чуе и на свой ред предложи да се видят за вечеря. Той препоръча един ресторант в Бракънбъри Вилидж и след три дни двамата седяха на една закътана маса със свещи, като с наслада си поделяха бутилка бургундско. Гадис се изненада от бързината, с която разговорът им бе преминал по същество.

— Бих казала, че интимният ми живот е доста комплициран — обяви Джоузефин, преди още да бяха поръчали вечерята.

Гадис сметна за уместно да отговори, че и той „се вижда“ с една жена от месец, месец и нещо. И за двамата беше очевидно, че се преценяват като потенциални партньори. Гадис не беше от онези, които вярваха, че платоническо приятелство между мъж и жена е невъзможно, но пък беше и достатъчно реалист, за да си дава сметка, че Джоузефин едва ли бе приела да се срещне с него, за да обсъждат държавния исторически архив. Докато вечеряха, той все повече си казваше, че тя е сбъднатата му мечта: остроумна, забавна и извънредно интелигентна, способна да води разговор на всякакви теми — от крикет до Толстой, от Зайнфелд до Греъм Грийн. Освен това беше и безумно красива, но без каквато и да било суетност и стремеж непременно да бъде забелязана. От време на време, усещайки привличането му, тя вмъкваше в разговора повече или по-малко сериозния приятел, присъстващ в живота й, но на Гадис тези напомняния му звучаха по-скоро като намек, че търси начин да сложи край на връзката.

— Той вече на два пъти ми предлага брак — каза тя, докато навиваше спагети на вилицата си.

— И ти все му отказваш?

— Просто искам да ми даде повече време за размисъл.

После тя го попита как е приключил неговият брак — тема, която той дълго време бе избягвал да обсъжда с Холи, но нещо в откритостта, в предразполагащата доверчивост на Джоузефин го подтикна към пълни разкрития.

— И двамата не се чувствахме подходящи един за друг — каза Гадис. — Освен това бракът поставя решетки около личността, налага ограничения, които не бяхме готови да понесем.

— Изневеряваше ли й?

— Изневерявахме си взаимно — отвърна Гадис и въздъхна облекчено, когато тя насочи разговора към Мин.

— Казваш, че дъщеря ти живее в Барселона?

— Да. С майка си. И с нейния нов приятел, когото полагам всички усилия да…

— … тормозиш?

Гадис се усмихна.

— Да понасям.

— Но е сложно?

— От един момент нататък всичко става сложно, не мислиш ли?

Поръчаха си втора бутилка вино и Гадис сподели огорчението си, че пропуска годините, в които се формира характерът на Мин. Добави, че се старае да прескача до Испания „поне веднъж в месеца“, но че за детето било трудно да идва до Лондон, понеже на нейната възраст авиокомпаниите все още не допускали да лети без придружител. Сподели също, че от време на време откривал ту някоя нейна играчка зад канапето, ту розово чорапче на дъното на коша за пране. Можеше да добави и за нощите, в които се озоваваше свит на кълбо в детското легло, заровил лице и хълцащ във възглавницата на Мин, но подобно разкритие подхождаше повече за пета или шеста любовна среща; нямаше смисъл още отсега да руши образа, който с такова усилие се опитваше да съгради — на силен, уверен и галантен мъж.

С десерта най-после минаха на темата за разследването, с което се бе заел в Кю. Това беше единственият момент от цялата вечер, когато Гадис прибегна до лъжа: каза й, че подготвял лекция за дейността на НКВД през Втората световна война. Истината за Едуард Крейн беше толкова тайна, че можеше да я сподели единствено със себе си и в никакъв случай с Джоузефин Уорнър. Спомена обаче за възможността проектът му в скоро време да го отведе в Берлин.

— Там има един човек, с когото бих желал да говоря.

— Някой, който е работил за руснаците през войната?

— Да.

Джоузефин подръпна салфетката на скута си.

— Сестра ми живее в Берлин.

— А, така ли?

— Да, от две години. Все не успявам да й отида на гости.

Гадис вдигна поглед от чинията си; с изненада и радост разбра, че Джоузефин му намекваше да я покани заедно да пътуват до Германия.

— Може да й се обадя от твое име — предложи той.

— Тя е с доста труден характер — каза Джоузефин и на Гадис му се стори, че долавя искрица на ревност в погледа й.

Това обаче се оказа кулминацията на флирта им за тази вечер. Към единайсет, след като Гадис бе платил сметката и я изпращаше пеша на север към Голдхок Роуд, той забеляза, че държането на Джоузефин видимо се промени. Тя се сбогува набързо и спря такси, вероятно съзнавайки, че и двамата бяха леко пияни, и двамата изпитваха привличане един към друг, и че при различни обстоятелства това лесно би могло да прерасне в свалка.

— Е, беше ми много приятно — каза тя и се мушна на задната седалка, след като целуна набързо Гадис по бузата.

— На мен също — едва свари да отвърне той, учуден от бързината, с която бе попарила надеждите му за романтично продължение. Каза си, че сигурно е принудена да се върне към „комплицираната“ си интимна връзка, за която бе намекнала в началото на вечерта.

— Утре ще ставам в пет — обясни тя и му махна с ръка през прозореца, докато таксито потегляше към Чизуик. Гадис помнеше и други такива срещи в миналото си и се чудеше дали някога ще я види отново. Джоузефин му бе обещала да „изрови“ снимка на Едуард Кейн от архивите в Кю, но тази вечер те бяха преминали невидимата граница между професионалното и личното и Гадис допускаше, че тя ще помоли някой колега да му свърши тази услуга, за да избягнат излишни усложнения. А може пък и да нямаше основания за песимизъм, каза си той, но нещо в държането на Джоузефин, след като си тръгнаха от ресторанта, му подсказваше, че самата тя няма никакви намерения по отношение на него. По време на вечерята се бе държала открито прелъстително, намеквайки за други бъдещи срещи — на кино, обяд и така нататък, — но кокетството й се изпари в момента, когато той плати сметката. Жалко, каза си той, понеже Джоузефин му харесваше. Докато крачеше към дома си през лабиринта от слабо осветени улички, Сам Гадис си даде сметка, че отдавна не се бе случвало някоя жена да завладее мислите и въображението му така, както Джоузефин Уорнър.