Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Trinity Six, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka(2019)

Издание:

Автор: Чарлс Къминг

Заглавие: Шесторката от Кеймбридж

Преводач: Боян Дамянов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славяново

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-277-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10856

История

  1. —Добавяне

18

Таня Акосела никога не бе виждала Сам Гадис на живо, но имаше усещането, че го познава отблизо.

Знаеше например че дължи повече от 20 000 лири на данъчните, а също и общо 33 459 лири към две различни банки по два заема от по 20 000 лири, и двата обезпечени със собствения му дом. Междувременно Гадис бе подал молба за трети заем от 20 000 лири, който неотдавна бе одобрен от „Нат Уест“.

Беше се сдобила с екземпляр от бракоразводното решение и знаеше също, че бракът му се бе провалил, защото съпругата му Наташа бе завъртяла любовна афера с някакъв неуспял ресторантьор на име Ник Милър; това бе станало три седмици преди самият Гадис да бе започнал да се среща с една своя докторантка в Ю Си Ел. Издръжката, която изплащаше на бившата си съпруга, възлизаше на 2000 евро месечно; плащанията се извършваха с постоянен ордер през Банко де Андалусия; дължеше и месечна ипотечна вноска в размер на 900 лири.

Таня знаеше също, че Сам обича да сваля от мрежата албуми на Хърби Хенкок; че купува повечето си дрехи от „Зара“ и „Масимо Дути“; че поне два пъти в седмицата си взема храна за вкъщи от ливански ресторант и че взема стари филми на Хауард Хокс от една видеотека в Брук Грийн. Чела бе книгата му за Сергей Платов и вече бе прехвърлила три четвърти от неговата биография на Булгаков. Знаеше, че в сряда сутрин играе скуош, а всяка събота вечер в шест — футбол на изкуствено осветление. Студентите му го обичаха, колегите в колежа му се възхищаваха. Имаше шест отнети точки за два случая на превишена скорост и не бе плащал таксата си за слушане на Би Би Си от шест години. Веднъж беше постъпил в спешното отделение на болницата „Чаринг Крос“ в Хамърсмит, на 5 октомври 1997 г., за разместена долна челюст и счупен нос — резултат от сбиване. За кратко време около развода си бе вземал с рецепта „Темазепам“ против безсъние. Иначе беше в цветущо здраве и никога не бе ходил на психотерапевт. Таня бе разпоредила на съответните служби да прихващат пощата на Гадис и беше виждала картичките, които изпращаше на петгодишната си дъщеря Мин. По всичко личеше, че Сам Гадис е добър и любещ баща.

Какво друго знаеше за него? Новата му приятелка Холи Левет беше безработна актриса, която прекарваше твърде много време сама и често изпадаше в пристъпи на меланхолия, които старателно криеше от него, защото имаше сериозни намерения по отношение на връзката им (както сама бе споделила в имейл до своя близка). А също и (това бе узнала от един бегъл поглед върху разпечатката на кредитната му карта) че Сам пиеше средно по каса вино и бутилка уиски на месец. Но онова, което всъщност интересуваше МИ6, беше интернет кореспонденцията му, и то тази от последните няколко седмици. А тя, както бе установила една проверка при доставчика му на интернет услуги — Америка Онлайн, — беше стряскаща със своя обхват и интензивност. И тъкмо тази информация се съдържаше в папчицата, с която Таня се качваше при сър Джон Бренан. Всичко останало поне на този етап беше просто фонов шум.

— Проявява голям интерес към Едуард Крейн — каза тя, като се настани в същия стол в кабинета на Бренан на Воксхол Крос, който бе заемала и при първата им среща. — Към Крейн и към Томас Нийм.

Бренан погледна през прозореца към сивите води на Темза.

— Мисля, че това вече го установихме.

Ако грубостта му я подразни, Таня с нищо не го показа.

— Изглежда, че Гадис е бил посветен в тази история от журналистка на име Шарлот Бърг. Която наскоро е починала.

Бренан не отделяше очи от реката.

— Починала?

— Преди около две седмици, съвсем внезапно.

— Колко внезапно? — Той се извърна и я изгледа внимателно; явно усещаше нещо.

— От сърдечен удар. На четирийсет и пет години.

— Нещо наследствено по линия на семейството?

— Не знам, сър. Мога да проверя.

— На всяка цена.

Таня отново се зачете в бележките си.

— От имейлите му изглежда, че Гадис подготвя проект за книга, която неговият литературен агент смята да продаде на онзи, който предложи най-добра цена. Няма съмнение, че ще се опитат да я пробутат и като роман с продължение в пресата. Има и доста търсене около един стар псевдоним на КГБ, Ажанкур.

При тази новина Бренан изглеждаше облекчен, дори изпръхтя доволно.

— Ажанкур? Пратен е за зелен хайвер, струва ми се. Е, да е жив и здрав нашият доктор Гадис, да продължава в тази посока. Ако разполага само с това, с нищо не ни заплашва. — Той въздъхна дълбоко. — Божичко, за миг си бях помислил, че руснаците са замесени. Някакви следи от порнографски наклонности с жените?

Таня подръпна надолу полата си. Тя не разбираше какво има предвид Бренан под руско участие.

— Нищо, сър. От няколко седмици се вижда с млада жена на име Холи Левет. По всичко личи, че връзката им се задълбочава. — Тя би могла да добави, че Сам и Холи си разменяха по петнайсетина есемеса дневно, някои от които твърде забавни, но всички в гамата от лек флирт до откровена еротика. Понякога, докато ги четеше, се чувстваше като родител, шпиониращ пиян от любов тийнейджър. — Гадис има значителни дългове, но повечето са натрупани след развода. Закъснява и с данъците. Пийва си доста, но не употребява наркотици, в това отношение е изряден.

— Засега — многозначително отбеляза Бренан.

Таня махна косъм от ръкава на сакото си. Тя имаше вярна преценка за хората и почти не се съмняваше, че Сам Гадис е почтен човек. Бренан нямаше да успее да го хване натясно с нещо толкова долнопробно.

— Вие ми споменахте, че Нийм живеел в старчески дом край Уинчестър — каза тя, докато Бренан почукваше по клавиатурата на компютъра си.

— Да?

— Ами… Гадис е ходил до там с колата си преди седмица.

Бренан вдигна глава.

— Ти си го следила?

— Боя се, че нямах тази възможност, сър.

— Но смяташ, че е ходил да се види с Нийм?

Таня бутна папката настрани.

— Допускам го, да. Засега не съм засякла кореспонденция между двамата по телефона или електронната поща.

— Ах, мамка му! — От устата на Бренан пръсна слюнка върху клавиатурата. — Какво, по дяволите, е намислил Том?

Таня разбираше, че въпросът му е риторичен, и не понечи да отговори. Тя вече беше направила справка за Нийм от базата данни на МИ6, но не бе открила нищо, което й се бе сторило доста странно, но усещаше, че ако повдигне въпроса пред Бренан, само ще го раздразни още повече.

— Казваш, че Гадис ровел около Ажанкур?

— Да, сър.

Шефът се усмихна, напълно възвърнал самообладанието си. Познаваше Томас Нийм и знаеше как работи мозъкът му.

— В такъв случай няма от какво да се боим. — Той се извърна към прозореца и се подпря с длани на стъклото. — Ти продължавай да наблюдаваш Гадис. Бъди настойчива. Мисля, че старият Том се опитва да го прати в глуха линия.